Решение № 183 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4931/2008 г.

Решение № 183 от 27.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4931/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на "Т" Е., със седалище гр. К., срещу решение № 45/29.06.2007 г. по гр. дело № 72/2007 г. на Окръжен съд - Ст. Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Т. Г. С. и М. Й. С. от с. К., обл. Ст. З. не изразяват становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение № 1* постановено по гр. дело № 67/2006 г. на Районен съд - К., с което е уважен иска по чл. 75 ЗС и вместо него да постанови съдебния си акт, с който го е отхвърлил, въззивният съд е изразил правни изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че ищецът се явява държател на процесния имот, по силата на договор за наем от 25.10.1999 г., със срок на действие шест години. Обсъдени, като неоснователни са доводите му, че е придобил друго качество, а именно това на владелец, по силата на предварителен договор за продажба на същия имот, сключен преди договора за наем. Съдът е мотивирал изводи, че по отношение на процесния имот е предадено държането му, съгласно договора за наем, сключен на 25.10.1999 г., т.е. след сключването на предварителния договор за продажба, с дата 16.10.1999 г., поради което ищецът, който не притежава изискуемото се от материалноправната норма на чл. 75 ЗС качество на владелец не може да се ползва от защитата срещу нарушеното владение. По отношение на довода, че владението му неправилно е било отнето и от съдия изпълнителя, чрез осъществения на 21.07.2005 г. въвод също са изложени правни изводи за неговата неоснователност, защото се касае до действия на орган на държавна власт, за които е предвиден специален ред за отстраняване на тяхната незаконосъобразност. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. Неоснователен е касационният довод на касатора, че е придобил качеството си на владелец, по силата на предварителния договор за продажба на същия недвижим имот, представляващ магазин за пилета, месо и колбаси, находящ се в гр. К., бул. "Б" № 10, поради което му се дължи търсената от него защита на нарушено владение, по смисъла на чл. 75 ЗС. Видно от приложеното изп. дело № 2586/2004 г. на СИС при К. районен съд и решение № 519/16.12.2005 г. по ч. гр. дело № 763/2005 г. на С. окръжен съд, касаторът е упражнил правата си по реда и условията на чл. 332 и сл. ГПК (отм.), в качеството си на жалбоподател срещу извършен срещу него въвод във владение на 21.07.2005 г., предприет от взискателя по изпълнителното дело Т. С. Жалбата на касатора е уважена и са отменени действията на съдия - изпълнителя, предприети с протокол от 21.07.2005 г., като незаконосъобразни. Мотивите на цитираното решение, постановено по реда на чл. 332 и сл. ГПК (отм.), с което въззивният съд е признал качество на владелец на касатора, въз основа на обсъдения от него предварителен договор за продажба, не се ползват със сила на пресъдено нещо и не са задължителни за настоящия съд. По силата на предварителния договор от 16.10.1999 г. и предвидената в чл. 2 клауза от същия, владението върху описания по-горе имот ще се предаде в 10-дневен срок от датата на подписването му, като самото предаване на владението става с приемо-предавателен протокол, подписан от страните, какъвто не е съставен. На 25.10.1999 г. същите страни по предварителния договор сключват договор за наем на имота, според който от тази дата имотът, заедно с вещите и подобренията в него се предават на касатора на същата дата от наемодателя "под наем за временно и възмездно ползване". При отсъствие на доказателства, че има фактическо предаване на владението на имота по предварителния договор на 16.10.1999 г. до сключването на договора за наем на 25.10.1999 г., с който е предадено държането върху същия имот, не може да се обоснове друг извод за възприетото от въззивния съд, качество на касатора-като държател, който извод се споделя и от настоящата инстанция. По тези съображения касационният съд счита за неоснователна касационната жалба срещу въззивното решение, която остави без уважение, затова