Решение № 16433 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2012 г.

Решение № 16433 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Александър Йосифов Сахаров и Йордан Йосифов Сахаров против решение № 1 от 10.02.2012 г. по адм. д. № 158/2011 г. на Административен съд Габрово с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Областен управител на област Габрово, чрез процесуалния си представител мл. юрисконсулт Стела Колева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, която следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е оставена без уважение жалбата на Александър Йосифов Сахаров и Йордан Йосифов Сахаров срещу Заповед № РД-02-02- 81/12.07.2011 г. на Областен управител на област Габрово, с която на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/ е оставено без уважение искането им с вх. № РД- 01-5/4.01.2010 г. за изплащане на еднократно обезщетение в качеството им на наследници на репресираното лице Йосиф Александров Сахаров. Прието е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за отмяната й. Решението е неправилно. Административният съд приема, че не може да се позове на събраните в съдебно заседание доказателства, тъй като административният орган не е разполагал с тях при постановяване на административния акт. Този извод на съда е неправилен и обезсмисля съдебния контрол. Съдът се произнася по същество и когато в резултат на събраните в съдебно заседание доказателства следва да се отмени обжалван пред него административен акт е длъжен да го направи. В случая, от доказателствата по делото се установява, че бащата на жалбоподателите с цялото семейство са били изселени по линия на ДС, т. е по административен ред по политически причини. Срокът на репресията се доказва с нотариално заверени декларации на две лица, каквато възможност е предвидена в чл. 3, ал. 3, т. 1, буква "в" от Наредбата по чл. 4 от Закона. Видно от удостоверението за наследници, на репресирания Йосиф Сахаров, освен двамата жалбоподатели, наследник е и втората му съпруга. На л. 24 от делото се намира удостоверение от РС Габрово, че с молба от 7.09.2009 г., се е отказала от наследство. В чл. 3 от ЗПГРРЛ е посочен кръга на лицата, на които следва да се изплати обезщетение по този закон. Това са репресираните, а ако са починали - техните наследници. С изменението на закона през годините е променян кръга на наследниците. Първоначално са били деца, съпруг, родители, с изменение на закона - ДВ, бр. 12/2004 г. са добавени и братята и сестрите, а с измененията в ДВ, бр. 29/2005 г. - или братята и сестрите, като е посочено кога се изплаща обезщетението на тях. Този начин на определяне на наследниците е различен от посочените в Закона за наследството, където наследниците от първи ред изключват тези от втори. По ЗПГРРЛ наследяват едновременно всички посочени наследници. В съдебно заседание са представени заверени от страната преписи от документи. Съдът е длъжен да вземе предвид тези документи, когато не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, или когато съгласно чл. 183 ГПК е поискано и не са представени оригиналите на тези документи. От изложеното е видно, че административният орган не е изяснил всички относими към настоящия казус обстоятелства. Като не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, Областният управител е издал административния акт при неизяснена фактическа обстановка, което обуславя извода, че са налице основанията за оспорване по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Приемайки обратното, съдът е постановил неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По тези съображения, същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени заповедта на Областния управител, на когото да се изпрати преписката за издаване в едномесечен срок на административен акт при спазване на посочените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора, на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски по делото, възлизащи на сумата 170.00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие за двете съдебни инстанции. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, чл. 222, ал. 1, чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,