Решение № 11577 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2014 г.

Решение № 11577 от 2.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от процесуалния му представител, срещу решение № 6186 от 10.05.2014 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 938/2014 г. на трето отделение. С обжалваното решение съдът е отменил мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи по молба с вх. № ДС-38697 от 2.10.2013 г. на Беле Захариев Василев и я е върнал за произнасяне. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се ревират доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея моли, съда да обезсили постановеното решение и остави жалбата на Беле Василев без разглеждане. Ответната страна по касация, чрез адвокат пълномощника си е изпратила писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в нея, поддържани и в съдебно заседание моли, решението на съда като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира съдебното решение за неправилно. Счита, че в молбата от 2.10.2013 г. за закупуване на жилище, която е трета по реда си, не е имало посочено ново обстоятелство, защото бракът на Беле Василев към момента на подаването на тази молба е бил прекратен с влязло в на 7.02.2012 г. съдебно решение. Този юридически факт е съществувал и към момента на подаването на първата молба на 15.02.2012 г. и втората молба от 14.09.2012 г. По аргумент от чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК прокурорът счита, че не е бил формиран мълчалив отказ от страна на административния орган, доколкото има постановени два предходни отказа по същото искане, със същия предмет, страни и основание. Поради това, прокурорът счита, че не е налице мълчалив отказ. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да отмени мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение е приел, че жалбата на първо място е процесуално допустима, като се е позовал на сроковете в чл. 8 от Наредбата за реда за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи, предоставени за управление на Министерството на вътрешните работи, приета с ПМС № 15 от 21.01.2013 г., обн. в ДВ, бр. 8 от 29.01.2013 г. и в сила от същата дата, наричана само "Наредбата". От фактическа страна съдът е установил, че с молба вх. № ДС-38697 от 2.10.2013 г. Беле Василев е поискал от министъра на вътрешните работи на основание чл. 71 ППЗДС и чл. 7 от Наредбата да издаде заповед, с която да разпореди покупко-продажбата на ведомственото жилище, в което той е бил настанен под наем. В молбата Беле Василев е твърдял, че отговаря на всички изисквания по чл. 71, ал. 1 ППЗДС и чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В молбата е посочил, че не се намира в брачни отношения, тъй като бракът му е прекратен, а според представеното решение № 12 от 7.02.2012 г. по гр. д. № 18753/2011 г. на СРС, семейното жилище намиращо се в гр. София, ж. к. "Връбница", бл. 515, ет. 13, ап. 49 му се предоставя за ползване като Гергана Димитрова Корчева - Василева го е напуснала. Беле Василев е подал молба със същото искане с вх. № ДС-9713 от 15.02.2012 г., която е била разгледана от назначената за това комисия от министъра на вътрешните работи. По нея е било изразено становище, че молбата не следва да се уважава, защото Беле Василев е бил настанен в една стая от ведомственото жилище, поради което няма правна възможност да му се продаде целия апартамент. Освен това комисията се е мотивирала, че в представената декларация от съпругата му не бил деклариран подарен й имот. Това становище на комисията е възприето и от министъра на вътрешните работи. Беле Василев е подал молба с вх. № 41917 от 14.09.2012 г. със същото искане до министъра на вътрешните работи, на която му е даден отговор с писмо с рег. № I-26141 от 10.110.2012 г. В отговора е посочено, че от януари 2012 г. до октомври 2012 г. няма промяна в нормативната уредба, поради което продажба на ведомственото жилище не може да бъде извършена. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че по третата молба, тази от 2.10.2013 г. е формиран мълчалив отказ, поради наличие на ново обстоятелство, което не е присъствало в предходните две молби. Съдът не е посочил конкретно кое ново обстоятелство има предвид, но най-вероятно това е решението за прекратяване на брака, според представеното съдебно решение по гр. д. № 18753/2011 г. Според съда, министърът не се е позовал на чл. 27, ал. 2 АПК, ако е счел, че е налице това обстоятелство, а като не се е произнесъл по третата молба за закупуване на жилище от 2.10.2013 г. с непроизнасянето си е формирал мълчалив отказ, който според съда е незаконосъобразен, поради липсата на проведената процедура по реда на посочената Наредба - разглеждане на молбата от комисията, преценка и съответно одобрението или не от министъра. По така изложените мотиви съдът е отменил мълчаливия отказ на министъра на вътрешните работи по молбата от 2.10.2013 г. и е върнал молбата по преписката за ново произнасяне. Постановеното решение е недопустимо. Съдът неправилно не е обсъдил всички доказателства по делото, поради което е достигнал до погрешни изводи относно предмета на жалбата. От данните по делото се установява, че със заповед за настаняване № С-142 от 3.10.1995 г. - лист 27 от делото, Беле Василев е настанен в жилището, предоставено на МВР, находящо се в ж. к. "Надежда - V", блок 515, вх. 13, ап. 49, което се е състояло от една малка стая, с общо ползване на кухня. Над заповедта за настаняване е изписано, че тя е видоизменена въз основа на бр. решение № 12 от 11.01.1990 г. Другата стая от жилището е била предоставена на бившата му съпруга Лилия Борисова, според посоченото в докладна записка с рег. № 2221 от 13.01.2012 г. - лист 44 от делото. За тази една стая е бил сключен и договорът за наем с Беле Василев - лист 49 от делото, като цялото жилище се е състояло общо от 16, 95 кв. м полезна площ и спомагателна площ от 12, 59 кв. м. Следователно Беле Василев е бил наемател само на една част от жилището - една стая с общо ползване на кухня и вероятно сервизни помещения. Тази стая, част от жилището е ползвал и по времето на брака си с Гергана Димитрова Корчева, която според решение № 12 от 7.02.2012 г. по гр. д. № 18753/2011 г. на Софийския районен съд (т. 1 от диспозитива) го е напуснала. От това следва, че няма промяна относно семейното положение на Беле Василев към момента, когато е разгледана молбата му от комисията. В протокола № 4 от 29.06. 2012 г., по т. 8 (лист 20 от делото) комисията е изложила мотиви, че според чл. 25, ал. 3 ППЗДС в едно жилище се настанява само едно семейство, а Беле Василев е настанен само в една стая от жилището, поради което не е възможно да му се предостави за закупуване само на част от него. В мотивите на комисията е посочена и молбата на Беле Василев, предмет на обсъждане по т. 8 - молбата е с вх. № ДС-9173 от 15.02.2012 г. или към момента на подаването й бракоразводното решение по гр. д. № 18753/2011 г. е било влязло в сила (според отбелязването му - 7.02.2012 г.) и е било преценявано от комисията. Но дори и да не е било представено от Беле Василев неговото семейно положение не е било променено към този момент, сравнен с момента на издаването на настанителната заповед през 1995 г., тъй като тогава Беле Василев също не е бил семеен. От данните по делото се установява освен това, че предложението на комисията е било изцяло възприето от министъра, който го е одобрил на 9.10.2012 г., чрез подписването му и с резолюция "да" - лист 38. Становището на министъра за отказ от продажбата на жилището е съобщен на Беле Василев, според писмо с вх. № ДС-45953 от 11.10.2012 г. Налага се извод, че е налице отказ от страна на министъра по молбата на Беле Василев от 15.02.2012 г., който отказ е влязъл във формална законна сила. Съществен е въпросът за подадените молби след тази дата от Беле Василев за закупуване на жилището, двукратното уведомяване по тях за направения отказ и дали третата молба от 2.10.2013 г. за същото искане може да формира мълчалив отказ от страна на министъра на вътрешните работи. Настоящият състав счита, че непроизнасянето от министъра по молбата от 2.10.2013 г. не формира мълчалив отказ, защото има влязъл в сила изричен отказ. При липсата на правомощие за произнасяне от страна на административния орган не може да се формира мълчалив отказ, от което следва, че жалбата срещу непроизнасянето по молбата до министъра от 2.10.2013 г. е без предмет. Министърът не би могъл да се произнесе и при условията на чл. 99, т. 2 АПК защото срокът за възобновяване на производството по издаването на административния акт е изтекъл - според чл. 102, ал. 2 АПК, който е тримесечен от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или за изменението на акта. Новото обстоятелство - прекратяването на брака с Гергана Димитрова Корчева както се посочи не е ново, защото е съществувало към момента на подаването на молбата от 15.02.2012 г. От изложеното следва, че жалбата на Беле Василев е била без предмет и тя като процесуално недопустима е следвало да се остави без разглеждане, а образуваното производство по нея да се прекрати, на основание чл. 159, т. 1 АПК Съдът е постановил едно недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото пред тричленния състав - да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 228 и чл. 159, т. 1 АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия