Решение № 14002 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10027/2014 г.

Решение № 14002 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10027/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любен Боянов Велев от София срещу решение № 3344 от 20 май 2014 г., постановено по адм. д. № 2659/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Тодор Боянов Велев, Любен Боянов Велев, Иван Георгиев Ставрев, Лозан Георгиев Лозев, Румяна Спасова Илиева, Александър Йорданов Божилов и Теменуга Петрова Димитрова за обявяване нищожността на решение № 85 по Протокол № 56/06 август 2003 г. на Столичния общински съвет в частта, с която е потвърдена заповед № РД-50-231/27 март 1995 г. В касационната жалба не са посочени конкретни основания за отмяна, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Румяна Спасова Илиева, Александър Йорданов Божилов и Теменуга Петрова Димитрова намират за основателна подадената касационна жалба. Останалите ответници - Столичния общински съвет, Тодор Боянов Велев, Иван Георгиев Ставрев и Лозан Георгиев Лозев, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Тодор Боянов Велев, Любен Боянов Велев, Иван Георгиев Ставрев, Лозан Георгиев Лозев, Румяна Спасова Илиева, Александър Йорданов Божилов и Теменуга Петрова Димитрова за обявяване нищожността на решение № 85 по Протокол № 56/06 август 2003 г. на Столичния общински съвет в частта, с която е потвърдена заповед № РД-50-231/27 март 1995 г. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е валиден административен акт, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за валидност на оспореното пред него решение на Столичния общински съвет са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Оспореното решение на общинския съвет е издадено на основание § 187 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като с него са потвърдени издадените на основание чл. 6, ал. 6 от ЗТСУ (отм.) заповеди на главния архитект на София съгласно приложен списък, сред които е и заповед № РД-50-231/27 март 1995 г. Установено е, че предпоставките на цитираната правна норма за издаване на решение със съдържание като оспореното, са налице - решението е взето в посочения в закона срок, по отношение на издадена от главния архитект на София заповед по чл. 6, ал. 6 от ЗТСУ (отм.), издадена в периода от 11 септември 1991 г. по 31 декември 2001 г. Установено е също така, че заповед № РД-50-231/27 март 1995 г. на главния архитект на София не е отменена като незаконосъобразна. По делото са събрани и доказателства относно кворума и мнозинството при приемане на оспореното решение на колективния административен орган. При тези данни законосъобразен е извода на административния съд, че решението на Столичния общински съвет е валиден административен акт, като изложените в решението доводи се споделят напълно от касационната инстанция. Изложените в касационната жалба доводи са неотносими, тъй като - освен че повтарят дословно възраженията на касатора, поддържани и пред административния съд, касаят валидността не на оспореното решение на общинския съвет, а заповед № РД-50-231/27 март 1995 г. на главния архитект на София, която не е предмет на настоящото производство. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,