Решение № 11135 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6825/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 3534 от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. 9595/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Живкова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед РА-30-847/25.08.2022 г. издадена от главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено на П. Живкова да премахне незаконен строеж Навес с битови помещения към съществуваща автомивка, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1937.264 по КККР, УПИ Х-264, кв.212а по плана на гр. София, м. ж.к. Гърдова глава. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е издадена в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Констатира, че в случая процесния навес с битови помещения към съществуваща автомивка е преместваем обект по смисъла на закона, а не строеж, съобразно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като не кредитира заключението на вещото лице в обратния смисъл. Посочва, че влязлото в сила съдебно решение по адм. д. 5840/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед РА-18-27/10.05.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено премахването на преместваем обект Навес с битови помещения към съществуваща автомивка, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1937.264 по КККР, УПИ Х-264, кв.212а по плана на гр. София, м. ж.к. Гърдова глава, въпреки, че установява наличие на тъждество между страните по спора не установява такова по отношение предмета на делото, поради което приема, че същото не обвързва състава на съда, който на собствено основание при съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства следва да извърши проверка на оспорената заповед съобразно чл. 168, ал.1 АПК. Излага съображения, че след като за процесния обект е издадено разрешение за поставяне на основание чл. 56, ал. 1 ЗУТ е без значение как същият е прикрепен към земята, доколкото в случая е установено изискуемото се по закон предназначение за обслужващи дейности към търговския обект. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда за противоречие на оспорената заповед с материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд приема, че процесния навес с битови помещения към съществуваща автомивка, предвид тяхното предназначение и конструктивни характеристики, са преместваем обект. Констатациите на извършилите проверка служители от контрол по строителството към общинската администрация на район Витоша Столична община, залегнали в констативен акт 2022-26/21.07.2022г. и пресъздадени в процесната заповед, касаещи характеристиките на разпоредения за премахване обект не са оборени в съдебното производство, тъй като от заключението на приетите по делото основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, се установява, че процесният обект се състои от навес с размери 11,80 м./20,60 м. и височина 3,00-3,50 м. и битови помещения с външни размери 3,0 м./5,0 м. (стая за почивка и баня с тоалетна), изградени под навеса от тухлени зидове. Навесът е с носеща конструкция от смесен тип като покривът е едноскатен, изграден от изцяло стоманена конструкция покрита с ЛТ ламарина. Стоманените греди на покривната конструкция стъпват върху вътрешни стоманени колони на масивен зид със стоманобетонови колони по южната периферия и на стоманобетонови колони в участъка при битовите помещения. Фундирането под колоните е от самостоятелни бетонови фундаменти при стоманените колони и ивични стоманобетонови основи по южната периферия и вътрешните стени при битовите помещения изпълнени от тухлена зидария, а пода е шлайфана бетонова настилка. Предвид конструкцията и начина на изграждане на обекта същият не може да бъде отделен или преместен на друго място в пространството, без да бъде демонтиран на части, както е констатирал и първоинстанционният съд, като с преместването би се нарушила субстанцията му на единен обект, т.е не би се запазила неговата индивидуализация. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че процесния обект: Навес с битови помещения към съществуваща автомивка е преместваем обект, а не строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е незаконосъобразен и необоснован. Съгласно легалното определение - § 5, т.80 ДР ЗУТ преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. За да е такъв обектът трябва да е преместваем като цяло във вида, който е имал на съответното място, а не да бъде разрушен и отново изграден. Навесът, включващ към него и битови помещения, едното от които санитарен възел са трайно прикрепени към земята, поради което е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. След като не е налице преместваем обект по смисъла на закона, то оспорената заповед е издадена в съответствие на материалния закон, тъй като е налице строеж, за който няма издадено разрешение за строеж и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ подлежи на премахване. По делото не е спорно, че строежът е извършен след месец ноември 2010 г., поради което същият не е търпим. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на П. Живкова против заповед РА-30-847/25.08.2022 г. издадена от главния архитект на Столична община. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски от касатора е основателно като следва да се осъди П. Живкова да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,