Решение № 261 от 05.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 95/2026 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. А. и Г. А. А. срещу решение № 670/22.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2926/2024 г. по описа на Апелативен съд-София, 2 граждански с-в, с което след частична отмяна на решение № 1769/23.03.2018 г., постановено по гр. д. № 16454/2015 г. по описа на СГС, са отхвърлени предявените от С. М. А. и Г. А. А. срещу ЗК „Олимпик“ АД, Никозия, Кипър, действащо чрез клона си в Република България, кумулативно активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 КЗ, в следните части: 1) за С. М. А. – над сума от 100000 лв. до присъдения размер от 200000 лв. и 2) за Г. А. А. – над сумата от 100000 лв. до присъдения размер от 180000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на настъпило при ПТП на 12.09.2015 г. застрахователно събитие (смъртта на техния съпруг и баща А. И. А.), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 13.09.2015 г. до окончателното им заплащане. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която предявените кумулативно активно субективно и обективно съединени осъдителни искове са уважени, както следва: 1) за С. М. А. до сумата от 120000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на нейния съпруг и до сумата от 5000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на претърпените телесни увреждания и 2) за Г. А. А. до сумата от 120000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на нейния баща, респ. в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. М. А. иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на претърпените телесни увреждания, над присъдената сума от 5000 лв. до пълния му предявен размер от 10000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. А. А. иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на нейния баща, над сумата от 180000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв. Касаторите поддържат, че въззивното решение е недопустимо в частта, в която предявените кумулативно активно субективни осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния съпруг и баща са отхвърлени над присъдените по 100000 лв. (за всеки един от тях) до сумата от по 120000 лв. (за всеки един от тях) - в която част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. Считат, че в останалата обжалвана част то е неправилно, тъй като поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (необсъждане на всички събрани по делото доказателства в своята съвкупност) въззивното решение е необосновано - при определяне на размера на застрахователното обезщетение за причинените им неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие (смъртта на техния съпруг и баща), съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият въззивен съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че след внезапната загуба на техния родственик ищците ще бъдат лишени до края на живота си както от неговата морална подкрепа, така и от емоционалното общуване, като тази скръб не може да се преживее и преодолее с времето. Ответникът не е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, не се явява негов процесуален представител в проведеното на 09.06.2026 г. пред ВКС о. с. з. и не взима становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е съобразил, че първоинстанционно решение е влязло в законна сила в частта, в която то не е обжалвано от застрахователното дружество, поради което основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди вследствие настъпилата при процесното ПТП смърт на техния наследодател е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - при определяне на размера на застрахователното обезщетение. При преценка на страданията на всеки един от ищците той е взел предвид, че семейството е било сплотено, а загубата е настъпила в най-активния период от живота на загиналия (на 47 г.), като всяка от ищците продължава да тъгува за изгубения близък човек. Изяснил е, че е ирелевантно обстоятелството, че към момента на смъртта на бащата неговата дъщеря е била пълнолетна и не е живеела с него в едно домакинство. Въззивният съд е взел предвид и момента на настъпване на вредоносния резултат - 2015 г., към който е преценявал икономическата конюнктура. При съобразяване на тези правнорелевантни обстоятелство апелативният съд е обосновал правното съждение, че към момента на настъпване на застрахователното събитие суми от по 100000 лв. като еквивалент на необратимата загуба са справедливи за възмездяване на страданията на всяка от ищците, поради което е отменил обжалваното първоинстанционно решение над тези суми – за всяка една от ищците, до присъдения размер. С определение № 1052/07.04.2026 г. по т. д. № 95/2026 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд въз основа на самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за проверка дали обжалваното решение е вероятно недопустимо в частта, в която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение над 100000 лв. до сумата от 120000 лв. – по исковете на ищците за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие настъпилата при процесното ПТП смърт на наследодателя (в тази част като необжалвано от ответника първоинстанционното решение е влязло в законна сила). С това определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от С. М. А. и Г. А. А. срещу ЗК „Олимпик“ АД, Никозия, Кипър, действащо чрез клона си в Република България, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1) за С. М. А. – над сума от 120000 лв. до пълния предявен размер от 200000 лв. (част от общо претендираната сума от 220000 лв.) и 2) за Г. А. А. – над сумата от 120000 лв. до 180000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на настъпило при ПТП на 12.09.2015 г. застрахователно събитие (смъртта на техния съпруг и баща А. И. А.), ведно със законната лихва върху главните парични притезания от 13.09.2015 г. до окончателното им заплащане, като в тази част то е влязло в сила. Както бе изяснено, като необжалвано от застрахователното дружество първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която предявените кумулативно активно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД са уважени, както следва: 1) за С. М. А. до сумата от 120000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на нейния съпруг и до сумата от 5000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на претърпените телесни увреждания и 2) за Г. А. А. до сумата от 120000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на нейния баща, респ. в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. М. А. иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на претърпените телесни увреждания, над присъдената сума от 5000 лв. до пълния му предявен размер от 10000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от Г. А. А. иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие смъртта на нейния баща, над сумата от 180000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв. Следователно, като въззивният съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в частта, в която първоинстанционното решение е влязло в законна сила над 100000 лв. до сумата от 120000 лв. (за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди вследствие настъпилото при процесното ПТП застрахователно събитие), в противоречие с два основни принципа в българския граждански процес (диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, и забраната за влошаване положението на жалбоподателя – чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК) апелативният съд е постановил в тази част недопустимо решение, поради което в тази част следва на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК да бъде обезсилено, а въззивното производство прекратено - в тази част. При този изход на правния спор и при съобразяване на разясненията по точното тълкуване и прилагане на правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, както и с оглед на уважената и отхвърлената част от касационната жалба на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. П. К. от САК трябва да се присъди сумата общо от 960 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото пред касационната инстанция безплатно процесуално представителство на двамата касатори (този размер съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото). Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК