Решение № 12034 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 277/2012 г.

ВАСVIII отделение01.10.2012 г.докладчик т Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4899 от 07.11.2011 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 4-ти състав, постановено по адм. д. № 258/2009 г. по описа на съда. ОСЪЖДА Митница Столична да заплати на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление гр. Пирдоп, представлявано от изпълнителния директор Никола Треан, 136,91 лв. деловодни разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12034 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 277/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на началника на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, против Решение № 4899 от 07.11.2011 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 4-ти състав, постановено по адм. д. № 258/2009 г. по описа на съда, с което е отменено по жалба на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД Решение № К 47-0288/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта на определеното задължение за заплащане на законна лихва върху определените допълнително задължения по ЗДДС в размер на 3 388 лева от датата на възникване на задължението до окончателното погасяване. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение. Подробни съображения се излагат допълнително в писмена защита от пълномощника на касатора. Ответникът - "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Владимирова, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите, а именно, че "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД), е получател на меден концентрат от Р. Македония, оформен под митнически режим "освобождаване за крайно потребление" на 22.01.2007 г. с посочения ЕАД № 07BG005003H000027 от същата дата. Стоката е получена от дружеството по силата на договор за покупко-продажба на медни концентрати от 17.10.2005 г. и ценови меморандум № 1 от 02.11.2006 г., сключени с "Разноимпорт Никел" Македония. На 30.04.08 г. е издадено решение от началника на митницата, с което е определен посоченият размер допълнителен ДДС за вземане под отчет, заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащане на сумата. Допълнително определеният ДДС е бил взет под отчет на 11.05.2008 г. и задължението за главница е платено на 21.05.2008 г., като не е връчвано уведомление за доброволно изпълнение на допълнително определеното задължение. В касационната жалба се признава по-късното вземане под отчет на допълнителното задължение "по технически причини". За да отмени митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че срокът за плащане на задължението не е бил изтекъл към датата, на която задължението е било платено. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на МК, ЗДДС и с тълкуването на приложимите разпоредби на МК, трайната практика на ВАС по идентични казуси. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.

Цитирани разпоредби

1