Решение № 866 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4243/2014 г.

Решение № 866 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4243/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци" при община Варна против решение № 172/3.02.2014 г., постановено по адм. д. № 2438/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен АУЗД № МД-АУ-023/7.03.2013 г., издаден от инспектор "КРД" при Дирекция "МДТ", община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-012/30.05.2013 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при общината. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че заключението на съда е неправилно, тъй като определените с акта публични задължения са дължими, защото са установени в резултат на грешка при изчисляването на дължимите суми. Иска отмяна на акта и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Александър Проданов Каракашев жалба бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт. Ответникът Александър Проданов Каракашев оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно релевантните за спора факти и обстоятелства, които не следва да се излагат повторно. С оспорения АУЗД № МД-АУ-023/7.03.2013 г., издаден от инспектор "КРД" при Дирекция "МДТ", община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-012/30.05.2013 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при общината, на Александър Каракашев са определени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за периода 2008 г. - 2011 г., върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, сп. "Марек", ул. "30-та" № 15 с площ от 550 кв. м и жилище с РЗП 56 кв. м. За този имот собственикът е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ през 2007 г. Въз основа на обективно установената и безспорна фактическа обстановка съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според съда, видно от материалите по делото и от съдържанието на оспорения АУЗД, за посочения данъчен период Каракашев редовно и в пълния, определен от общинската служба, размер е заплащал данък сгради и ТБО. Съдът е заключил, че в случая не са изпълнени предпоставките за издаване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, на който се е позовал административния орган, тъй като нито е подадено искане за определяне на дължимите от декларатора ДНИ и ТБО, нито липсва плащане, нито е налице несъответствие между декларираните данни и данни, получени от трети лица. Посочил е, че при обработването на подадената през 2007 г. декларация по чл. 14 ЗМДТ е допусната грешка от администрацията, като не е отразена категорията на имота спрямо строителните граници на населеното място. Тази грешка е довела до определяне на дължимите публични вземания в по-нисък размер. Според съда тя не може да бъде отстранена чрез издаване на АУЗД, тъй като не са налице основанията за издаване на този вид акт. Обосновал е извод, че разпоредбите, свързани с облагането с данъци, не могат да бъдат тълкувани разширително и след като процесуалният закон предвижда издаването на АУЗД при наличието на конкретни условия, липсата на тези условия води до незаконосъобразност на издадения акт. Единственият процесуален способ, предвиден в ДОПК, за определяне на задълженията за данък върху недвижимите имоти, е чрез извършване на ревизия. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. От доказателствата по делото се установява, че не е изпълнена нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Лицето не е подало искане за издаване на АУЗД. Не е налице несъответствие между декларираните от лицето данни и данните получени от трети лица и организации, определените от общината задълженията са заплащани в срок. Обстоятелството, че в резултат на пропуск на администрацията при отразяване категорията на имота се е стигнало до определянето на ДНИ и ТБО в по-малък размер за данъчния период 2008 г. - 2011 г. не може да служи като основание за издаване на АУЗД, тъй като грешката не се дължи на неправилно декларирани данни от страна на собственика на имота. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт. Като е установил публичните задължения, без да издаде ревизионен акт, органът по приходите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяната на акта. В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Административният орган е определил допълнителни задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2008 г. - 2011 г. по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, както е посочено и в самия акт, но това не е приложимият процесуален ред. Въвеждането на подадената декларация без данни за зоната, в която подада имота, е некоректно поведение на приемащата администрация, а не се дължи на несъответствие между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването й от страна на декларатора, като не е налице и несъответствие на данните. Лицето коректно е попълнило съдържанието в декларацията; не са констатирани несъответствия от страна на приемащия администратор. Данните за вида на зоната, в която попада декларирания имот, не са сред данните, които се вписват от декларатора. Поради това, както правилно е посочил първоинстанционният съд, избраният от административния орган процесуален ред за установяване на допълнителни задължения за ДНИ и ТБО е незаконосъобразен. По тези съображения, като е отменил оспорения АУЗД, Административният съд - Варна е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд