Решение № 11130 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2015 г.

Решение № 11130 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хара 11" ООД против решение № 14 от 04.06.2015 г., постановено по адм. д. № 111/2015 г. по описа на Административен съд гр. Р. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците - Комисията за защита от дискриминация и А. К. Ц. не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Р. отхвърля жалбата на "Хара 11" ООД против решение № 110/12.03.2015 г., постановено по преписка № 325/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че забраната за достъп на лица с детски колички в търговски обект - книжарница, собственост на касатора, находяща се в гр. Р., ул. Ч.".. №... води до предоставяне при по-неблагоприятни условия на услуги в нарушение на чл. 4, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), пряка дискриминация поради по-неблагоприятно третиране на основата на признак "лично положение" на засегнатото лице А. К. Ц., като на "Хара 11" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното решение на КЗД е постановено от компетентен орган и в предписаната от закона форма съобразно изискванията на чл. 66 ЗЗДискр. Правилно е и заключението на съда, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са спазени изискванията на чл. 50 - 64 ЗЗДискр. В тази връзка твърдението на касатора, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като разглеждането на преписката в заседание на 09.10.2014 г. е отложено за 04.12.2015 г., а новото заседание се провежда на 04.12.2014 г., е неоснователно. Действително в протокола от проведеното заседание на КЗД на 09.10.2014 г. е записано, че следващо заседание е насрочено на 04.12.2015 г., но е проведено на 04.12.2014 г., но в случая не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като видно от последния протокол е, че нови доказателства не са представени и не са събирани, поради което правото на защита на дружеството не е нарушено. Освен това същото е имало процесуална възможност да ангажира относими доказателства и в съдебното производство. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореното решение на КЗД е в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че на книжарницата, собственост на касатора, е поставена табела "забранено с колички", като на 16.09.2013 г. А. Ц. не е допусната с детска количка в книжарницата, а е обслужена извън нея. Следователно същата е третирана по-неблагоприятно от купувачите без колички и е получила услугата при по-неблагоприятни условия, отколкото лицата без колички. Това по-неблагоприятно третиране е основано на признак "лично положение" в случая майка с малко дете в детска количка, като е налице и пряка причинна връзка между защитения признак и по-неблагоприятното третиране. Установено е по-неблагоприятно третиране на Цветанова на основата на признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства, поради което е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр и нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр. Доводите на касатора, че в случая е приложима нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6/26.11.2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии (отм.) и на § 4 от ПЗР на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, като за дружеството не е задължение да осигурява достъп на цялото население в т. ч. и на клиенти с колички, са неоснователни. Самото дружество в административното производство заявява, че търговският обект е изграден на партерно ниво и достъпът за клиенти е на нивото на пешеходната зона, като не са налице препятствия за достъпа до обекта като стъпала, перила или огради и не е необходимо изграждането на съоръжение за достъп на лица с ограничено предвижване или ползващи инвалидни колички. В случая не става въпрос за недостъпна архитектурна среда, поради което и цитираните наредби са неприложими, а за недопускане до търговския обект на лица с детски колички и обслужването им извън него единствено по произволна преценка на търговеца. Твърдението на касатора, че Цветанова не е била допусната до търговския обект, тъй като на 16.09.2013 г. книжарницата е получавала стока, е недоказано, като същевременно в касационната жалба се твърди, че на посочената дата е бил пиков момент, предвид първия учебен ден. Приложената лента от касов апарат, на която се позовава дружеството в касационната жалба не установява извършена доставка, а приложените фактури са с дати 12.09. и 13.09.2013 г. и са с място на доставка, различен от адреса на книжарницата. Освен това за спора е ирелевантен фактът дали книжарницата е получавала на посочения ден стока. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на търговският обект е имало табела с надпис "забранено влизането с колички" - показанията на свидетелите Тодорова, Петрова и Стоянова, като последната е служител в "Хара 11" ООД и освен това същата сочи: "по принцип хората си оставят количките отвън, вземат си децата на ръце, никога не е влизала детска количка в магазина", които факти обосновават по несъмнен начин осъществена пряка дискриминация по признак "лично положение". Доводите в касационната жалба, че липсва признакът "сравнимост", за да е налице дискриминация, също са неоснователни. От една страна сравнимостта не е признак, а от друга страна в случая сравними сходни обстоятелства не са всички майки с детски колички, а клиенти с колички и такива без. Цитираните в касационната жалба решения на Върховния административен съд са неотносими към настоящия правен спор. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е спрямо Цветанова е допуснато нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр, като и е предоставена услуга при по-неблагоприятни условия на основание на признак по чл. 4, ал. 1 и пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр по признак "лично положение". С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,