Решение № 11020 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2494/2009 г.

Решение № 11020 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2494/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗДС. Образувано е по жалба от Илчо Петров Койчев чрез пълномощника му - адвокат Станислав Михов против решение № 857 от 30.12.2008 година на Министерския съвет на Република България в частта му, в която е отчуждена за държавна нужда част от 118 кв. м. от имот № 77181.5.57 с обща площ от 2.200 декара в землището на град Харманли, местността "Келик сърта" и е оценен на 3 658 лева. Възразява относно размера на определеното обезщетение, което няма равностоен характер и в него не е съобразено наличието на издадено разрешение за строеж - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Претендира се определяне на оценка по 100 лева за кв. м. или общо 11 800 лева. Ответната страна чрез представителя си дава становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни чрез представителите си също оспорват жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Видно от данните по приложената административна преписка с решение № КЗЗ-7 от 31.10.2006 година на Комисия за земеделски земи към Министерство на земеделието и горите е променено предназначението на 2739.343 декара земеделска земя за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линия Пловдив-Свиленград км 210+685 до км 315+700" в посочените землища. Оценката на засегнатите от строежа на линията земеделски земи е възложена от генералния директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), като възложител на оценителска фирма на 21.07.2007 година със сключен договор от същата дата. След изготвянето й е постановено решение № 857 от 30.12.2008 година на Министерския съвет. С него са отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив-Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч", подробно описани в приложението към него земеделски земи по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Те касаят участъка "Гара Димитровград - гара Харманли" от км 232+300 до км 268+600 и участъка "Гара Харманли- Свиленград-турска (гръцка граница" от 268+600 до км 315+700. В приложението към решението е посочена част от 0.118 декара от имот № 77181.5.57, собственост на Илчо Петров Койчев. Тя е оценена по 31 лева на кв. м. или общо за 118 кв. м. - 3658 лева. Жалбоподателят е установил с нотариален акт № 160 от 29.06.2004 година правото си на собственост върху процесния имот чрез покупко-продажба. За имота има разрешение за строеж № 82 от 16.09.2008 година на цех за металообработка. За изясняване на спора е допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза. Тя е изготвена след запознаване с доказателствата по делото и направени от вещото лице справки и изчисления. Вещото лице е определило обезщетението по "Сравнителен метод", като е използвало за източници на информация данни от сделки с имоти в урбанизирана територия, вписани в службата по вписванията, находящи се в град Харманли и крайна осреднена цена от тях. Експертизата е изготвена в два варианта. При първия имотът е оценен при средна цена за 1 кв. м. от 49.44 лева или общо 5834 лева. Така определената оценка надвишава с 18.44 лева цената на кв. м. или общо 118 кв. м. с 2176 лева. Взети са предвид четири сделки в периода от 14.06.2007 година до 15.03.2008 година. При втория вариант е изключена първата сделка, която е преди сключване на възлагателния договор между инвеститора и фирмата-оценител. В този случай цената е спаднала на 7.24 лева/кв. м. или общо 854 лева - значително под тази, определена в оспорения акт на Министерския съвет. При тези данни по делото, съдът намира, че оспорената част от решението на Министерския съвет за процесния имот е законосъобразна. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДС поставя три условия за принудително отчуждаване на имоти и части от имоти - собственост на физически лица за задоволяване на държавни нужди: те да не могат да се задоволят по друг начин; наличие на влязъл в сила подробен устройствен план и предварително равностойно парично обезщетение. Видно от данните по делото, в случая са налице и трите изисквания, доколкото с изрично волеизявление е допуснато предварително изпълнение на решението. Основният спор е относно факта дали определеното обезщетение е равностойно. Начинът на определянето на равностойността е фиксиран в ал. 2 на цитираната разпоредба. Имат се предвид пазарните цени на имоти с подобно предназначение преди влизане в сила на плана; с подобни характеристики и намиращи се в близост до отчуждавания имот. Отделно от това, за да бъдат правоотношенията детайлно уредени с допълнителната разпоредба на § 1а ЗДС са дефинирани двете основни понятия: Равностойното парично обезщетение е определено, като цена на отчуждаваните имоти или части от тях, определена по реда на този закон. А пазарната цена представляват осреднените цени от сделки с имоти, отговарящи кумулативно на четири условия: видът им да попада сред законово изброените, поне една от страните да е търговец; да са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и да са вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Видно от анализа на приложената експертна оценка, пазарната цена на имотите е определена при съблюдаване на тези изисквания. Така определената цена на частта от отчуждения имот отговаря на понятието "равностойно парично обезщетение" по смисъла на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС и чл. 32, ал. 2 от същия закон. Съдът намира, че не следва да се приеме първия вариант от експертизата. Той е изготвен на базата на четири сключени сделки, от които едната е преди 21.07.2007 година. За да го изготви, вещото лице е взело предвид обстоятелството, че липсва отделен акт за възлагане на оценката, а направо на 21.07.2008 година е сключен договор. Именно при тази сделка, предшестваща правно релевантния период е продадена земя по 176.02 лева (кв. м. Така извършената оценка по първия вариант обаче не отговаря на законовите изисквания. След като в разпоредбата на § 1а, т. 2 ДР на ЗДС е изрично фиксиран периодът, през който подлежат на изследване сключените сделки - 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, то напълно ирелевантен за определяне на пазарните цени е моментът преди сключването на конкретния договор за възлагане. В същото време не следва да се приеме и вторият вариант на експертизата, тъй като по този начин би се влошило положението на жалбоподателя, което е недопустимо. От така извършения анализ на събраните писмени доказателства и прилагането на действащата към момента на издаване на решението нормативна уредба, съдът намира, че административният акт е законосъобразен. Не се установяват отменителни основания по чл. 146 от АПК. Поради това жалбата се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение