Решение № 3709 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11467/2010 г.

Решение № 3709 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11467/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Силвия Димова Милешкова от гр. Айтос, чрез процесуалния й представител адвокат Диана Вълчева от БАК, против решение № 984 от 02.08.2010 г., постановено по административно дело № 1168 по описа за 2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу решение № 50 от 18.05.2010 г. на директора на РУСО - Бургас, и оставеното с него в сила разпореждане № О-02-000-00-00298421 от 22.04.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при същото РУСО. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Алтернативно се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" - Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Бургас по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, е оспореното от Силвия Димова Милешкова решение № 50/18.05.2010 г. на директора на РУСО - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № О-02-000-00-00298421/22.04.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, обективиращо отказ за отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 3952751, серия А от 12.03.2010 г. за майчинство на касаторката на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО. В оспорения административен акт е отразено, че лицето нямало 12 месеца осигурителен стаж съгласно чл. 48а от КСО, като преценката била извършена на база наличните данни в ТП на НОИ. Прието е, че липсвали доказателства Милешкова да е придобила осигурителен стаж в осигурителя ЗКПУ "Братство" - с. Караново, за времето от 01.09.2003 до 16.10.2005 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло аргументите на административния орган. Извел е извод, че независимо от вписването, направено в трудовата й книжка, нямало основание времето от 01.09.2003 до 16.10.2005 г. да бъде взето предвид като придобит осигурителен стаж при преценка на правото й на парично обезщетение за временна неработоспособност поради майчинство. Върховният административен съд счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати от него съществени нарушения на съдопроизводствените правила - не са обсъдени събраните по делото писмени доказателства в тяхната взаимовръзка и логическа последователност и не са установени всички факти от съществено значение за изхода на делото. Майчинството като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 12 месеца като осигурено за този риск, т. е. да са били внасяни осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение. В настоящия случай съществото на спора е налице ли е бил изискуемият осигурителен стаж за посочените в нормите на чл. 40, ал. 1 и чл. 48а и 52а във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 1 от КСО осигурени социални рискове. Относно спорния период административният съд неправилно не е кредитирал данните от трудовата книжка на касаторката, представляващи доказателства за придобит стаж към момента на настъпването на осигурителния риск. Видно от приложените по делото писмени доказателства - трудова книжка и удостоверение обр. УП-3 с изх. № 1 от 01.04.2010 г., издадено от осигурителя ЗКПУ "Братство" - с. Караново, осигурителният стаж е равен на зачетен трудов стаж, който е 2 години, 1 месец и 15 дни. Съгласно чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Според чл. 40, ал. 1 от НПОС стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесния случай е налице трудова книжка, правилно оформена в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване. Следва да бъдат споделени възраженията в касационната жалба относно обстоятелството, че липсата на запазена в ЗКПУ "Братство" документация, удостоверяваща правото на Милешкова на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете - като болнични листове, заявления за ползване на отпуск по чл. 163 и 164 от КТ и др., както и непредставянето им пред проверяващия орган не следва да ангажират неблагоприятни правни последици за добросъвестно осигуреното лице, още повече, че в случая е установено, че сроковете за съхранение на документите, касаещи процесния период при осигурителя, са били изтекли. При това положение релевантни са отразените в трудовата книжка обстоятелства, които съвпадат изцяло с тези, вписани в удостоверение обр. УП-3, както и с данните, подадени в Персоналния регистър на осигурените лица, видно от приетата по делото актуална справка от регистъра. Върховният административен съд счита за неправилни изводите на АС-Бургас, че представените документи, които е трябвало да издаде работодателят на касаторката, били неистински, съставени едва в хода на проверката, извършена по повод искането за изплащане на обезщетение, и че правните му доводи са изградени при неизяснена фактическа обстановка - не е установена достоверността на стажа на Милешкова и не е представена цялата административна преписка по случая. Безспорно е, че липсват разплащателните ведомости за изплатени трудови възнаграждения, болнични листове, заявления за ползване на отпуск по чл. 163 и 164 от КТ, но също така е установено, че през месец април 2010 г. осигурителят е подал данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в Персоналния регистър на осигурените лица и към момента на произнасянето на директора на РУСО - Бургас, същите са били налице. Подаването на информацията за осигуряването на Милешкова по-късно и след образуването на административната преписка не следва да влече неблагоприятни последици за осигуреното лице, а този, който би следвало да понесе санкция за неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, е осигурителят. Неизпълнението на задължението на осигурителя към осигурителния орган по чл. 5, ал. 4 от КСО за предоставяне на точни данни за осигурените лица, основанието за осигуряване и размера на осигурителния доход и на задължението по чл. 6, ал. 3 за внасяне по сметки на ДОО на дължимите се осигурителни вноски би могло да обоснове реализиране на административнонаказателна отговорност за осигурителя. Но неправомерното му поведение не може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на осигуреното лице (в частност да засегне правото му да получава парично обезщетение при настъпването на осигурения социален риск). Още по-малко това обстоятелство може да обоснове извод за невъзникнало осигуряване по отношение на лица, започнали упражняването на трудова дейност по трудово правоотношение с постъпването на работа. Отразените в Персоналния регистър на НОИ декларирани от осигурителя данни не могат да бъдат доказателство относно факта на възникването (респ. невъзникването) на осигуряването, доколкото подаваните декларации по чл. 5, ал. 4 от КСО във вр. с Наредба № Н-8 ат 29.12.2005 г. на министъра на финансите нямат характер на удостоверителни документи по отношение на пораждането и съществуването на осигурителното правоотношение. Ето защо представените справки-извлечения от Персоналния регистър на НОИ удостоверяват единствено на коя дата и какви данни са подадени от осигурителя относно подлежащите на деклариране обстоятелства (осигурителен доход, дължими и извършени осигурителни плащания и др.). Първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК не е указал на жалбоподателката, че за определени факти и обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Горното съставлява съществено съдопроизводствено нарушение и е обусловило необоснованост на решението. Нарушена е и разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК, съгласно която съдът може служебно да назначава вещи лица, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, каквито съдът няма. Обстоятелството дали осигурителят е подал данни в Персоналния регистър на НОИ за целия период на трудовия договор на касаторката, както и дали същата е била осигурявана за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, внасяни ли са осигурителни вноски в бюджета на ДОО върху начисленото й трудово възнаграждение за периода от 01.09.2003 до 16.10.2005 г., е могло да бъде установено посредством назначаването на съдебна експертиза. Предвид изложеното решението на административния съд се възприема от настоящия състав на Върховния административен съд като постановено при неизяснена фактическа обстановка, с оглед на което е необосновано. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,