Решение № 17026 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10199/2011 г.

Решение № 17026 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10199/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Синтекс" ЕООД гр. Бургас, против Решение № 99/30.06.2011 г. по адм. д. № 90/2011 г. на Административен съд гр. Ямбол, с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника по касационната жалба Кмета на Община "Тунджа" гр. Ямбол, не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна "Сим Тел" ЕООД София в писменият си отговор от 01.08.2011 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, което подробно мотивира. Според него от споразумението по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 73, ал. 2 от ППЗСПЗЗ с дата 31.08.2010 г. между физическите и юридическите лица описани в него и Комисия от представители на Община "Тунджа", не се установява наличието на законно основание за ползване от жалбоподателя на собствените му имоти с кадастрални № 059008 и № 059009, всеки с площ от по 50,301 дка. Според него със споразумението по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ се създават масиви за ползване на земеделски земи, като легитимирани да го сключат са само лица, които имат качеството на собственици или ползватели на земеделски земи. Сключването на споразумението от лица, които нямат горното качество е недопустимо а евентуалното подписване на същото от такова лице, не санира този порок. Отделно от това според него, самото споразумение съдържа списък, в който изчерпателно се изброяват земеделските земи. В списъка приложен към споразумението изчерпателно са изброени обработваните от жалбоподателя имоти, индивидуализирани с поредни номера, имотни номера, площ и форма на ползване. Нито един от изброените в списъка имоти не кореспондира със собствените на "Сим Тел" ЕООД София имоти с номера 059008 и 059009. В списъка към споразумението на стр. 49 от делото ползваните от "Синтек" ЕООД имоти са общо на брой са 38 като под № 53 е описан имот № 59 с обща площ от 347 дка а като форма на ползване управителя на дружеството е посочил "аренда", без обаче да представи какъвто и да е сключен договор за аренда, нито пък да твърди за наличието на такъв. Заинтересованата страна твърди още, че тези негови доводи се подкрепят и от допълнително представеното като доказателство от Община "Тунджа" извлечение от информационната система за ползване на земеделските земи за стопанската година от 01.10.2010 г. до 01.10.2011 г. от което е видно, че имоти № 059008 и № 059009 като обработвани от "Синтекс" ЕООД, не фигурират което подкрепя факта, че тези два имота са обработвани от същото дружество без правно основание. Сочи още, че липсата на възражение от негова страна срещу направеното разпределение, не може да се презюмира като мълчаливо съгласие, тъй като споразумението по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ е допустимо единствено за земеделски имоти, за които са сключени договори и са подадени декларации от собствениците. Изключение от това изискване е допустимо единствено в хипотезата на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, което споразумение по доклад на комисията да е одобрено със заповед на директора на ОД "Земеделие" за разпределение на масивите в съответното землище в срок до 1 септември на съответната година по реда на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за каквото споразумение липсват каквито и да е данни. С оглед изложеното намира касационната жалба за неоснователна, като претендира и присъждането на съдебни разноски в производството пред ВАС. Прокурора при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него административния съд гр. Ямбол с обжалваното решение правилно е приел, че оспорената Заповед на кмета на община "Тунджа", с която административния орган е наредил да се изземат от жалбоподателя ПИ № 59008 с площ 50.301 дка и ПИ № 59009 с площ 50.302 дка, находящи се в землището на с. Крумово, община "Тунджа" и да се предадат на собственика им "СИМ ТЕЛ" ЕООД гр. София е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба. Според него, безспорно е установено, че за ПИ с № 59008 и № 59009 не е подавана декларация по чл. 69 от собственика за стопанската 2010 - 2011 г., т. е., не е била налице пречка за включването на тези имоти в масиви за ползване разпределени по споразумение или служебно по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ. Във всички случай обаче, без значение дали се касае за доброволно постигнато споразумение между ползвателите или не е постигнато съгласие - за служебно разпределение на земеделските земи по масиви, споразумението следва да съдържа като приложен регистър на имотите и карта на масивите за ползване, за да послужи като правно основание за ползване на земи за които няма представени договори за наем, аренда или съвместна обработка, но попадат в очертанията на масива, поради липсата на декларация по чл. 69 от ППЗСПЗЗ от собственика. Поради което липсата на подадена декларация към представеното споразумение от жалбоподателя, административния орган правилно е преценил, че не е достатъчно да се установи наличието на правно основание за касатора за ползване на двата земеделски имота. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 90/2011 г. на Административен съд Ямбол е било образувано по жалба на "Синтекс" ЕООД гр. Бургас, против Заповед № РД-0326/06.04.2011 г. на Кмета на Община "Тунджа" гр. Ямбол, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредено изземването от "Синтекс" ЕООД Бургас на поземлен имоти № 59008, с площ от 50,301 дка и ПИ № 59009, с площ от 50,301 дка, находящи се в землището на с. Крумово, общ. Тунджа и се предадат на собственика им "Сим Тел" ЕООД гр. София. С жалбата срещу заповедта жалбоподателя е твърдял, че дружеството обработва земеделски земи в землището на с. Крумово въз основа на сключени договори за наем и аренда като за стопанската 2010 - 2011 г. има сключени договори за 6 341,176 дка, които е декларирало в ОСЗ "Тунджа" с декларации по чл. 70 от ППЗСПЗЗ, като е представило копие от договорите. На 31.08.2010 г. между собствениците и ползвателите на земеделските земи е сключено споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което е представено и регистрирано в Общинската служба по земеделие "Тунджа", в което на "Синтекс" ЕООД са отредени масиви с обща площ от 6 247,00 дка, които масиви дружеството обработва през стопанската година. Сочи, че поземлените имоти, предмет на обжалваната от него заповед, не са заявени за ползване от собственика им и не са трасирани по надлежния ред, което е предпоставка за елиминирането им от масив № 59. Твърдял е още, че на дружеството - жалбоподател, не са разпределяни земеделски площи по чл. 37в, ал. 4, във връзка с ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, които са останали извън Споразумението от 31.08.2010 г. По така изложените съображения е направил искане административния съд да отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед и да спре допуснатото й по силата на закона предварително изпълнение. С решението, предмет на касационната жалба, Ямболският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Синтекс" ЕООД гр. Бургас, срещу заповедта на кмета на община Тунджа. Приел е, че обжалваната заповед е издадена от надлежен и компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила по нейното издаване. По същество е приел, че същата е издадена при наличие на всички предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ предпоставки за това. Според него, жалбоподателя "Синтекс" ЕООД Бургас, не е представил нито в производството пред административния орган, нито в хода на съдебното производство доказателства за наличие на валидно правно основание за обработка на двата поземлени имота. Той е ограничил защитата си единствено до позоваване на постигнатото Споразумение от 31.08.2010 г. по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за разпределение ползването на земеделски земи в землището на с. Крумово, общ. "Тунджа". Приел е, че разпределение на земеделските земи в района на едно землище въз основа на споразумение е допустимо само когато собственикът на земеделските земи с нарочна декларация до общинската служба по земеделие в срок до 31 май на стопанската година декларира, че не желае всичките му имоти или само някои от тях да се включат в масиви за ползване. От своя страна ползвателите на земеделски земи могат да подават в общинската служба по земеделие по местонахождение на имотите заявления за участие в споразумения по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ като посочат имотите ползвани от тях на правно основание, но с приложени към него договори и/или други документи, с които ползвателят желае да участва в масивите за ползване. Въз основа на изпратеното от Общинска служба по земеделие "Тунджа" писмо изх. № РД-06-92/17.02.2011 г. административният съд е приел, че "Сим Тел" ЕООД гр. София, не е подавало декларация по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2010 - 2011 г. за процесните имоти. Същевременно обаче, към споразумението на ползвателите на земеделските земи от 31.08.2010 г. по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ липсва като приложение регистър на имотите и карта на масивите за ползване, което да послужи като правно основание за жалбоподателя за ползване на земеделски имоти, за които няма сключен договор за аренда, наем или съвместна обработка, но попадат в очертанията на масива поради липсата на декларация по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ от собственика на имотите. Приел е още, че при липсата на такова приложение към споразумението от 31.08.2011 г. правилно административният орган - кметът на община "Тунджа" е приел, че самото споразумението не е достатъчно правно основание, въз основа на което да се приеме, че жалбоподателят правомерно обработва двата земеделски имота, поради което и в съответствие с чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредено изземването на същите. По тези съображения, с решението, предмет на касационната жалба, е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Синтекс" ЕООД гр. Бургас, против Заповед № РД-0326/06.04.2011 г. на кмета на община "Тунджа" гр. Ямбол. Върховният административен съд намира обжалваното решение за правилно и обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. При тази законова разпоредба следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези законови предпоставки са да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците или ползвателите и това ползване да е без правно основание. Касационния жалбоподател не е оспорил факта, че имота, който е предмет на административното разпореждане е собственост на "Сим Тел" ЕООД гр. София, установено с нот. № 141, т. VIII, д. № 1160/12.11.2004 г. на Нотариуса с район на действие района на Районен съд гр. Ямбол и Решение № 7/20.06.2007 г. на СГС по ф. д. № 1460/1994 г. В производството пред административния съд жалбоподателя, не е оспорил правото на собственост на "Сим Тел" ЕООД гр. София, като единствено е твърдял, че имотите предмет на заповедта на Кмета на Община "Тунджа" за изземване по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ се обработват от него въз основа на Споразумение между ползвателите на земеделски имоти от 31.08.2010 г. по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, където за масив под № 53 за имот № 59 с обща площ от 347 дка като ползвател е записан "Синтекс" ЕООД, при липсата на декларация от собственика на имотите по реда на чл. 69, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2010/2011 г. При този единствено спорен момент в производството пред първоинстанционния съд, Върховния административен съд намира за обосновани изводите на Ямболския административен съд за неоснователност на жалбата, срещу заповедта на Кмета на Община "Тунджа" гр. Ямбол. Правилни и в съответствие със закона са изводите на административния съд, че се касае до недоказано право на ползване на валидно правно основание от жалбоподателя на земеделските земи, предмет на оспорената заповед. В Споразумението от 31.08.2010 г. за имот № 59 ползвателя "Синтекс" ЕООД като основание за ползване на същите имоти е посочил "аренда", без да представи какъвто и да е договор за аренда или наем, сключен между титуляра на възстановеното право на собственост върху тези имоти и ползвателя. Действително разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ допуска постигане на споразумение и за земи, които не са обхванати от споразумението по ал. 1 на същия текст, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците по чл. 37б от ЗСПЗЗ, респективно чл. 69 от ППЗСПЗЗ. Безспорно е и обстоятелството, че в случая собственика на имотите "Сим Тел" ЕООД София, не е подал такава декларация за стопанската 2010/2011 г. В случаите на служебно разпределение на масивите по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, каквото е това от 31.08.2010 г., и при липсата на доказателства за наличие на валидно правно основание за ползване на земеделските имоти - договор за наем, аренда или съвместно ползване, към споразумението задължително следва да бъде приложен регистър на имотите и карта на масивите за ползване, което да послужи като правно основание за правото на ползването от страна на ползвателя. От приложеното на л. 63 по делото писмо изх. № РД-06-194/18.03.2011 г. на Общинска служба по земеделие "Тунджа" Ямбол до Кмета на Община "Тунджа" се установява, че в общинската служба по земеделие не са представени регистър на имотите и карта на масивите. Нещо повече, в съответствие с разпоредбата на § 28 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 62/10.08.2010 г., в сила от 16.08.2010 г., сроковете за сключване на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ - от 1 юли до 1 август за стопанската 2010 - 2011 г. се удължава с един месец, т. е. до 1 септември 2010 г. От цитираното по-горе писмо се установява, че Споразумението по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ от 31.08.2010 г. е внесено в Общинската служба по земеделие "Тунджа" на 14.09.2010 г., т. е. е след срока по чл. 37в, ал. 2, във връзка с § 28 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 62/2010 г., което е в нарушение на закона. При горните обстоятелства Върховния административен съд намира за обосновани изводите на административния съд за неоснователност на жалбата на на "Синтекс" ЕООД гр. Бургас, против Заповед № РД-0326/06.04.2011 г. на Кмета на Община "Тунджа" Ямбол, което от своя страна прави касационната жалба неоснователна и налага оставянето на обжалваното решение в сила. Върховния административен съд счита, че следва да бъде отхвърлено като неоснователно и искането на "Сим Тел" ЕООД гр. София за присъждане на съдебни разноски, направено в писменият му отговор от 01.08.2011 г. В производството пред Върховния административен съд тази страна, не е представлявана от процесуален представител, отговора е подаден лично от управителя на дружеството, не е изплащано на възнаграждение и не се представят каквито и да е доказателства за сторени от него съдебни или деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение