Решение № 7521 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4012/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД, ЕИК 205988728, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, против Решение №448/30.01.2026 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело №770/2025 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД, ЕИК 205988728, представлявано от д-р Д. А. Д., против т.1-т.49 от Заповед № РД-19-305/ 11.06.2025г., издадена от Директора на РЗОК - Стара Загора. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост /касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК/, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени заповедта за налагане на санкции. Ответникът по касация - Директорът на РЗОК - Стара Загора оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 АПК, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка по чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Атакуваният съдебен акт не страда от твърдените от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК. Административният съд е приел, че НЗОК и „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД, ЕИК 205988728, са обвързани от административен Договор №240519/ 06.10.2023г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, със срок на действие - срока на действие на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023-2025г. /НРД за МД за 2023-2025г./. За установяване на изпълнението на този договор със заповед № РД-18-304 от 04.03.2025 г. Директорът на РЗОК - Стара Загора е разпоредил извършване на проверка от 04.03.2025 г. до 31.03.2025 г., вкл. на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД, със задачи: Проверка по документи в РЗОК Стара Загора по повод надвишен брой диспансерни прегледи на ЗОЛ и Проверка по въпросите, поставени в постъпила в РЗОК Стара Загора жалба от 11.02.2025г. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол №532/11.04.2025 г., като относими за настоящия спор са установените нарушения в т.1-т.49 от него. Касае се за извършване на диспансерни прегледи, надвишаващи предвидения брой пропорционални прегледи до края на годината, съгласно Приложение № 8 от НРД, считано от датата на диспансеризиране на пациента, съставляващо нарушение на чл.140, ал.3, вр. с чл.139, ал.1 от НРД. При описание на фактите в Протокола за всеки един от описаните в документа случай са посочени брой извършени диспансерни прегледи, датата на диспансеризация и имената на ЗОЛ. Касаторът е подал възражение срещу констатациите по спора. Определената Арбитражна комисия, създадена на основание чл.75, ал.5 във вр. с ал.3 от ЗЗО със Заповед № РД-09-36/ 23.04.2025г. на Директора на РЗОК – Стара Загора, е потвърдила фактическите установявания, посочени в т.1-49 от Протокол №532. Съгласно Заповед за налагане на санкции № РД-19-305/ 11.06.2025 г., издадена от Директора на РЗОК - Стара Загора на лечебното заведение „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД, са наложени 49 санкции от по 50,00 лева на осн. чл.455, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. за нарушения на чл.140, ал.3 от НРД, вр. с чл.139, ал.1 от НРД и Приложение №8 към него. В мотивите на заповедта са възприети изцяло фактическите констатации по т. 1-49 от Протокол № 532/ 11.04.2025 г. При дължимата служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 АПК съдът следва да прецени дали при издаването му са спазени изискванията за законосъобразност, във вр. с чл. 146 АПК, дали органът, постановил съответния акт е разполагал с правомощие за това, дали е спазил изискването за писмена форма и реквизити на акта, т.е. мотивиран ли е същият от фактическа и правна страна, спазени ли процесуалните правила при издаването му, правилно ли е приложен материалния закон, разпоредените с акта последици съобразени ли са с целта на закона. В случая първоинстанционният административен съд е проверил констатациите на административния орган за посочените нарушения, които са извършени от лечебното заведение и е обосновал правен извод за липса на основанията за отмяна на заповедта по чл. 146 АПК, поради което е приел, че е законосъобразен административен акт. Според фактическите установявания в процесната заповед, през втората половина на 2024 г. от касатора са осъществени диспансерни прегледи на различни ЗОЛ, диспансеризирани за заболяване с код по МКБ I 11.00- „хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност“, с код 11.9 „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, с код 20.8 - “други видове стенокардия“, с код по МКБ Е 03.8 „други неуточнени видов хипотиореодизъм“ и с код по МКБ Е 11.9 – „неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения“, надвишаващи допустимия брой диспансерни прегледи през съответната година за тези заболявания, определен пропорционално, съгласно Приложение №8 от НРД за МД за 2023-2025г. Нито при административното оспорване, нито пред съда установените при проверката факти не са оспорени от жалбоподателя, нито има приложени доказателства, които да ги опровергават, в хода на съдебното дирене. Не е било спорно по делото, че лечебното заведение е извършило чрез своите лекари, диспансерни прегледи на лица, които са с първоначална диспансеризация след 30.06.2024 г. за заболявания, които попадат в Приложение № 8 – Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ, диспансеризирани от ОЛП, както и че прегледите са отчетени по надлежен начин в РЗОК и те са заплатени. В Приложение № 8, за заболяването с код по МКБ 03.8 – други уточнени видове хипотиреодизъм, е предвидена честота на периода на наблюдение на заболяването за календарна година до 4 пъти. Същата годишна честота е предвидена и за заболяванията с код по МКБ Е – 11.9 -"неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения", по МКБ I – 11.0 -"хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност", 11.9 - "хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност" и 20.8 -"други видове стенокардия". Нито при административното оспорване, нито пред съда установените при проверката факти не са оспорени от касатора, нито представя доказателства, които да ги опровергават, в хода на съдебното дирене. По тази причина съдът обосновано е приел, че констатациите на длъжностните лица-контрольори са верни и те представляват доказателство за нарушението по чл. 55, ал.2, т.2 от ЗЗО, вр. с чл.140, ал.3, вр. с чл.139, ал.1 от ЗЗО, при съществуване на който се прилага санкцията по чл. 455, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. Доколкото визираните в заповедта ЗОЛ са с първоначална диспансеризация втората половина на календарната 2024., то следва да се приложи чл. 140, ал. 3 от НРД. На основание правилото на чл.140, ал.3 от НРД - при първоначална диспансеризация за дадено заболяване общият брой прегледи, изследвания и консултации за пациента за съответната календарна година се определя пропорционално на оставащите месеци до края на годината Съдът безспорно е установил в хода на делото, че посочените в т.1-49 от заповедта амбулаторни листи, удостоверяват извършен от жалбоподателя трети или четвърти по ред диспансерен преглед на визираните ЗОЛ, който преглед обаче надвишава допустимите диспансерни прегледи за календарната година за конкретното ЗОЛ, т.е. е в нарушение по чл.140, ал.3 от НРД за МД 2023-2025г. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. По изложените съображения и след служебна проверка на оспореното съдебно решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,