Решение № 10348 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ю. М. против решение 28282/27.12.2024 г. по адм. д. 204/2023 г. на Административен съд София-град. Оспорва решението като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че съдът не е взел предвид предходните действие и бездействия на администрацията на ответника, които според нея са се отразили на претърпените от нея неимеществени вреди. Счита, че са налице всички законови предпоставки за уважаване на предявения иск. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът - Столична община, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Решението на съда е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е искова молба от Ю. М. срещу Столична община, с която са предявени два иска - иск за за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендираното обезщетение е за неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Столична община във връзка с издавване на отменен незаконосъобразен акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК ДСТ 18-ГР94-44/1/ от 06.12.2018 г., в размер на обезщетението от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане и на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 48 944,11 лв., за периода от датата на отменителното решение на АССГ 11.08.2020 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба 08.01.2023 г. Съдът е осъдил Столична община да заплати на Ю. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 200 000 лв. Осъдил е Столична община да заплати на ищеца Ю. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 250 лв. лихва за забава на присъжданата главница от 1 000 лв. за периода 11.08.2020 г. 08.01.2023 г., като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 48 944,11 лв. Присъдил е на ищцата и съответните деловодни разноски. Посочил е в мотивите си, че в конкретния случай се установява отменен незаконен административен акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК ДСТ 18-ГР94-44/1/ от 06.12.2018 г., което представлява първата от материалноправните предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е възприел заключението на съдебно психологичната експертиза, която посочва, че процесният АУЗ не е по характера си тежко травмиращ, като стресът при ищцата се засилва от нейния начин на реакция. Според съда незаконосъобразното установяване на публични задължения в размер на 1 452,55 лв. в едно производство от органите по приходите, в което е осигурена конфиденциалност /само данъчно-задълженото лице има достъп до партидите си/, не е по характера си тежко травмиращ незаконен административен акт. Той нито има някакъв опозоряващ ефект, нито разгласяващ такъв. Съдът посочва, че не може на този отменен административен акт да му се придаде такъв характер, поради личните изживявания и възприятия на ищцата и не приема тезата на ищцата, че стресът от отменения акт е причина за претърпян от нея [заличен текст]. Съдът приема, че личните възприятия на ищцата многократно преувеличават негативния ефект на един по съществото си конфиденциален административен акт и тези лични възприятия определят изключителният дял на съпричиняване от ищцата на понесените от нея неимуществени вреди. Решението е правилно. Съдът е изследвал всички факти по делото, обсъдил е подробно всички доказателства и е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. От фактическа страна съдът е установил, че с Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК ДСТ 18-ГР94-44/1/ от 06.12.2018 г., издаден от органите по приходите на ответника Столична община, на основание чл. 14 във вр. чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ са били установени публични задължения на ищцата в размер на 1 452,55 лв. за данък за недвижим имот и такса за битови отпадъци. Задълженията са установени за притежаван от ищцата недвижим имот в гр. София. Този акт е бил отменен като незаконосъобразен с влязло на 11.08.2020 г. решение 3841/14.07.2020 г. по адм.д. 6789/2019 г. на АССГ. Съдът е изследвал наличието на предпоставките на на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и правилно е приел, че предявените искове са основателни. Обосновани са и изводите на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, които ищцата е претърпяла от отменения незаконосъобразен акт. Освен с гласните доказателства, съдът се е съобразил със заключенията на две медицински експертизи, които определят, че издаването на административен акт за данъчни задължения, който не става обществено достояние, не е с такова травмиращо значение, че да причини силна отрицателна реакция у ищцата, още по-малко [заличен текст]. Правилно съдът е посочил, че ако тя изключително тежко е преживяла издаването и отмяната от съда на този административен акт, това се дължи на характера и на нейни личностни преживявания, които не могат да бъдат вменени във вина на ответника по делото. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на съда и намира, че решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение