Решение № 5596 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15628/2014 г.

Решение № 5596 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15628/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 6222 от 21.10.2014 г., постановено по административно дело № 8826/2013 г., Административен съд - София-град (АССГ) е: 1) отменил по жалба на "Диагностично-консултативен център-24-София" ЕООД писмена покана с изх. № 29-07-46/19.07.2013 г., издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса, в частта, с която е поискано възстановяване на сумата в размер на 520,20 лева, представляваща превишение на определения брой СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3А) за четвъртото тримесечие на 2012 г. и в частта, с която е поискано възстановяване на сумата в размер над 147,75 лева до 1150,36 лева, представляваща превишение на определените стойности МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) за четвъртото тримесечие на 2012 г.; 2) отхвърлил жалбата в останалата й част; 3) осъдил Столична здравноосигурителна каса да заплати на "Диагностично-консултативен център-24-София" ЕООД сумата в размер на 182,31 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от жалбата; 4) осъдил "Диагностично-консултативен център-24-София" ЕООД да заплати на Столична здравноосигурителна каса сумата в размер на 57,49 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Така постановеният съдебен акт, в частта, с която е отменена писмената покана е оспорен с касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК). По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната на решението на АССГ в оспорената част и потвърждаване изцяло на писмената покана, като се претендира и присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - "Диагностично-консултативен център (ДКЦ) - 24 - София" ЕООД, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното с нея съдебно решение на АССГ да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: С обжалваната пред Софийски градски административен съд писмена покана изх. № 29-07-46 от 19.07.2013 г. на директора на СЗОК е поканено "ДКЦ-24-София" ЕООД да възстанови суми, представляващи превишение на определените стойности на медико-диагностична дейност (МДД) /бл. МЗ-НЗОК № 4/ и определения брой специализирани медицински дейности (СМД) /бл. МЗ-НЗОК № 3А/ за четвъртото тримесечие на 2012 г., като сумата, подлежаща на възстановяване, е в общ размер на 1670,56 лева (МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ - 1150,36 лева и СМД /бл. МЗ-НЗОК № 3А/ - 520,20 лева). За да отмени писмената покана за сумата над 147,75 лева до 1670,56 лева, първоинстанционният съд се е приел, че по делото следва да се представят всички направления бл. МЗ-НЗОК № 4 и бл. МЗ-НЗОК № 3А, издадени от специалисти в "ДКЦ-24-София" ЕООД, тъй като жалбоподателят е оспорил представените извлечения от електронните отчети и само посредством направленията бл. МЗ-НЗОК № 3А и бл. МЗ-НЗОК № 4 може да се направи сравнение с оспорения електронен отчет и да се прецени дали са налице твърдяните от административния орган превишения. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал като обективна и компетентно изготвена, като от заключението се установява, че превишение на броя на назначените СМД /бл. МЗ-НЗОК № 3А/ не е допуснато, дори определените с протокола за четвъртото тримесечие бройки не са достигнати с 26 броя направления. Изложено е, че 6 броя от направленията, които са вписани в електронните отчети, не се отнасят за четвъртото тримесечие, други 4 броя са дублирани, а 3 от направленията са издадени от други ДКЦ-та. По отношение на стойностите на МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ вещото лице е стигнало до заключение, че превишението за четвъртото тримесечие на 2012 г., извън предвидените в протокола стойности и извън допустимите 10% е в размер на 147,75 лв. или 0,89% спрямо предвидените за съответното тримесечие стойности на МДД. Констатирана е разлика в представените електронни отчети и приложените по делото бл. МЗ-НЗОК № 4, която се състои в 52 броя направления на стойност 469,12 лв., които не се отнасят за процесното тримесечие, 19 броя направления на стойност 181,23 лв. - издадени от други ДКЦ, 16 броя дублирани бл. МЗ-НЗОК № 4 на обща стойност 148.56 лв. и 1 брой направление за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на стойност 204,50 лв. В заключението е отбелязано още, че не са установени медицински направления, издадени от лекари, работещи при жалбоподателя, но в изпълнение на други договори с НЗОК, но към делото са приложени направления, издадени от лекари, работещи в други ДКЦ с регистрационни номера, близки (като цифрова комбинация) до регистрационния номер на "ДКЦ-24-София" ЕООД. Въз основа на така изготвеното заключение и на изявлението, направено от процесуалния представител на ответника в открито съдебно заседание, че всички направления бл. МЗ-НЗОК № 3А и бл. МЗ-НЗОК № 4 са представени по делото, първоинстанционният съд е приел, че писмената покана следва да бъде отменена като незаконосъобразна над сумата от 147,75 лв., а за останалата част под тази сума, жалбата като неоснователна - да се отхвърли. Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран и компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. Проверяваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съгласно правилото на чл. 200, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, при оспорване на заключението на вещото лице, съдът може да назначи друго или повече вещи лица, като оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Вещото лице въпреки, че е ползвал първичните медицински документи, представени от административния орган, не е конкретизирал номерата на направленията бл. МЗ-НЗОК № 3А, които според заключението му са дублирани, издадени от други ДКЦ и неотносими към процесния период. Невъзможността за проверка на така установеното не следва да бъде кредитирано от съда, още повече решението да бъде постановено изцяло на заключението на вещото лице. Няма конкретизация и по отношение на направленията бл. МЗ-НЗОК № 4, издадени от специалистите в "ДКЦ-24-София" ЕООД, за които вещото лице твърди, че не касаят четвъртото тримесечие на 2012 г., съответно които са издадени от други ДКЦ - та, които са дублирани, както и липсват данни за ЗЗОЛ, по отношение на което е издадено направление за ЯМР, и което е включено в първичната медицинска документация. Установяването на тези данни е от съществено значение за правилното изясняване на спора от фактическа страна, както и за изясняване на несъответствията между електронните отчети и първичната медицинска документация. Тези спорни въпроси налагат назначаването на друго вещо лице или повече вещи лица. Изводите на първоинстанционния административен съд се основават на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от определен специалист. Това заключение е било оспорено от процесуалния представител на директора на СЗОК в проведеното на 18.09.2014 г. съдебно заседание, като е било отправено искане за назначаване на повторна експертиза, която да отговори на въпросите дали са допуснати описаните в оспорената писмена покана превишения на регулативните стандарти за четвъртото тримесечие на 2012 г. и ако са допуснати на каква стойност възлизат, има ли превишение и дали е в рамките на допустимото в нормативните актове или е в по-голям размер, и ако е в по-голям размер от допустимото, на каква стойност е превишението. Възраженията на директора на СЗОК са подробно изложени в писмено становище от 30.09.2014 г. В мотивите на решението си Административен съд - София-град е посочил, че приетата ССЕ е обективно и компетентно изготвена, като не са обсъдени възраженията на директора на СЗОК против компетентността на вещото лице и липсата на конкретност по някои от въпросите в заключението, предвид факта, че именно от първичната медицинска документация, изискана от съда, тези данни могат да бъдат най-пълно конкретизирани. С оглед извършеното от страната мотивирано оспорване на заключението съдът на основание чл. 201 във връзка с чл. 200, ал. 3 от ГПК и с чл. 144 от АПК е следвало да назначи повторна експертиза, която да даде заключение относно конкретните номера на направления, които касаят други периоди извън четвъртото тримесечие на 2012 г., които са дублирани и които са издадени от други ДКЦ-та, както и да се проверят данните на ЗЗОЛ, за което е издадено направление за ЯМР и е включено в първичните медицински документи, за да се провери дали по отношение на това лице е одобрено мотивираното искане на лечебното заведение за отпускане на направление за ЯМР. Липсата на конкретни данни относно посочените несъответствия между електронните отчети и първичната медицинска документация, прави невъзможна проверката на законосъобразността на издадената писмена покана, а изводите на първоинстанционния съд в съдебното решение, изложени без изясняване на съществени за спора обстоятелства и факти - необосновани. Като е приключил съдебното дирене преди изясняване на фактическата страна на спора, Административен съд - София-град е допуснал и съществено нарушение на съдопоризводственото правило на чл. 149, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Съгласно въведената императивна разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Допуснатите нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на съдебното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. С оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касатора искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора по делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,