Решение № 6098 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2014 г.

Решение № 6098 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2269/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 257, ал. 1 от същия кодекс.

Валерий Сашов Белухов от гр. София е подал искова молба срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието, в обстоятелствената част на която заявява: "Многократно съм отправял молби към него (министъра на правосъдието) за извършване на проверка на подчинени му административни структури в Република България, чиито действия пораждат съмнение за наличие на престъпна група, функционално дестабилизираща подчинените му ведомства. До настоящия момент министърът (...) отказва да извърши проверка и да предостави отговор. Отказът на министъра практически затвърждава неправомерни практики в подчинени му ведомства и води до дестабилизиране на административни структури, създавайки неправомерно пречки пред икономически субекти в Република България да извършват нормална дейност".

Със заявление от 12.03.2014 г., наименовано "Отговор", Валерий Сашов Белухов е направил следното уточнение на искането си за съдебна защита:

"Моля на основание чл. 257, ал. 1 да постановите решение, с което да осъдите министъра на правосъдието да приключи процесуалните действия по разглеждане на Жалби по административна преписка с Рег. № 94-В-196 от 3.08.2011 г. на Министерството на правосъдието, подадени на основание чл. 84, ал. 2 от АПК. Съгласно действащия в страната АПК, жалбата или протестът задължават административните органи (както издателят на акта, така и по-горестоящият) да извършат предписаните от АПК действия (чл. 9, чл. 87, чл. 88, чл. 90, чл. 92). Моля уважаемия съд в настоящето дело да разгледа единствено жалбите до министъра на правосъдието срещу мълчаливи откази на Агенцията по вписванията."

С писмо изх. № 94-В-196/11 от 13.03.2014 г. министърът на правосъдието е изпратил заверено копие на сочената от жалбоподателя преписка рег. № 94-В-196, започната с подадена от него (от жалбоподателя) жалба през м. август 2011 г.

I. От данните в тази преписка е видно, че:

1. С решение по фирм. дело № 14270/2005 г. Софийски градски съд е вписал в търговския регистър учреденото от Валерий Сашов Белухов и Андрей Методиев Янков търговско дружество с ограничена отговорност "Премиер" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София.

1. С договор от 4.11.2009 г. "Премиер" ООД и чуждестранното юридическо лице Матерна Гмбх Информейшън енд Комюникейшънс със седалище в Германия са учредили неперсонифицирано гражданско дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, вписано на същата дата в търговския регистър като "друг търговец по смисъла на ТЗ" с наименование ДЗЗД "Матерна - Премиер" със седалище и адрес на управление в гр. София. Като управител на това "Дружество по ЗЗД" (ДЗЗД) е вписан Андрей Методиев Янков. Правата на съдружниците са равни - по 50 % дялово участие.

1. Въз основа на "нотариално заверено споразумение" (според писмо изх. № 94-00-2167 от 12.09.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията) от 12.01.2011 г. са извършени следните промени във вписани обстоятелства за ДЗЗД "Матерна - Премиер":

а) дяловото участие на съдружниците вече не е равно - дяловото им участие вече е 99 % за Матерна Гмбх Информейшън енд Комюникейшънс и само 1 % за "Премиер" ООД;

б) като управител на дружеството е вписан Александър Рийз, гражданин на Германия.

1. Валерий Сашов Белухов е подал жалба, която според него има вх. № 94-00-2167 от 3.08.2011 г., а според цитираното по-горе писмо изх. № 94-00-2167 от 12.09.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията е със същия входящ номер, но с дата 22.08.2011 г. Копие от тази жалба било изпратено от жалбоподателя до министъра на правосъдието и регистрирано в регистъра за входяща кореспонденция на Министерството на правосъдието с вх. № 94-В-196 от 18.08.2011 г.

Нито копие на жалбата, нито копие на твърдяното копие от нея, изпратено на министъра на правосъдието, се намира в сега представеното по делото копие на преписка № 94-В-196/11.

1. На 5.12.2011 г. Валерий Сашов Белухов е подал нова жалба до министъра на правосъдието, с която отново настоява да бъде извършена проверка дали са основателни съмненията му, че е извършено незаконно прехвърляне на собственост с цел прикриване на корупционни действия за кражба на грантови средства от Оперативна програма "Административен капацитет" и на кражба на интелектуален продукт - Методика за цялостно изграждане на система за електронно управление.

1. Отговорът на тази жалба е изготвен и подписан от инспектор Р. Вълкова. Този отговор изцяло възпроизвежда изразеното становище от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията с цитираното по-горе писмо изх. № 94-00-2167 от 12.09.2011 г.

1. Със заявление вх. № 20130524202702 от 24.05.2013 г. Валерий Сашов Белухов е поискал да бъде заличено вписването в "Премиер" ООД на съдружника Андрей Методиев Янков в търговския регистър поради изключването му.

С отказ № 20130524202702 от 28.05.2013 г. длъжностно лице в Агенцията по вписванията е отказало да уважи искането с мотиви:

• заявлението не е подадено от оправомощено лице - чл. 15, ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР);

• не е платена дължимата държавна такса;

• не са приложени всички изискуеми документи, а от представените не се установява съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона - за да бъде изключен съдружник от ООД следва да има законосъобразно и валидно взето решение за това от общото събрание, а същото е такова, когато е спазена процедурата по свикване на ОС, съобразно чл. 139 от Търговския закон (ТЗ), а в случая и чл. 138, ал. 2 ТЗ и чл. 126, ал. 3 ТЗ. Следват подробни мотиви защо длъжностното лице счита, че не е спазена процедурата за редовно свикване на общото събрание на търговското дружество.

1. С молба, адресирана до изпълнителния директор на Агенцията по вписванията с копие до министъра на правосъдието (копието с вх. № 94-В-196/11 от 8.07.2013 г. на Министерството на правосъдието) Валерий Сашов Белухов е поискал изпълнителният директор, респ. министърът на правосъдието, да разгледат "действията на служител на Търговския регистър с цел установяване на административни нарушения, които по своята същност биха могли да се определят като корупционна практика, целяща прикриване на нарушенията, извършени от административни служители в Регистър БУЛСТАТ", като е уточнил: "Конкретно молбата ми е свързана с разследване на действия/бездействия, обективирани в отказ № 20130524202702 от 28.05.2013 г."

1. От страна на министъра на правосъдието отговор на тази молба е даден с писмо рег. № 94-В-196/11 от 10.10.2013 г., изготвено и подписано от инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, който, според чл. 372, ал. 1, т. 3 от този закон проверява дейността на длъжностните лица по регистрацията по Закона за търговския регистър. С този отговор на жалбоподателя са дадени указания, че Законът за търговския регистър не предвижда възможност за преразглеждане по административен ред на постановен от длъжностно лице по регистрацията отказ за вписване на обстоятелства и за обявяване на актове в търговския регистър, защото:

а) отказът по конкретно подадено заявление може да се обжалва пред окръжния съд по седалището на търговеца в 7-дневен срок от връчването му, като при отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания да се извърши исканото вписване, заличаване или обявяване по конкретното заявление - чл. 25 ЗТР;

б) за заявителя съществува и възможността, уредена в чл. 26 ЗРТ да подаде ново заявление за вписване, съответно за заличаване, на същото обстоятелство, като при подаване на новото заявление заявителят може да се ползва от представените вече документи.

II. При тези данни Валерий Сашов Безухов е направил искане Върховният административен съд на основание чл. 257, ал. 1 да постанови решение, с което да осъди министъра на правосъдието "да приключи процесуалните действия по разглеждане на Жалби по административна преписка с Рег. № 94-В-196 от 3.08.2011 г. на Министерството на правосъдието, подадени на основание чл. 84, ал. 2 от АПК (тъй като) съгласно действащия в страната АПК, жалбата или протестът задължават административните органи (както издателят на акта, така и по-горестоящият) да извършат предписаните от АПК действия (чл. 9, чл. 87, чл. 88, чл. 90, чл. 92)" (заявление от 12.03.2014 г., наименовано "Отговор", на л. 22 от настоящето дело).

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита това искане за неоснователно, поради следните съображения:

1. Дадената от жалбоподателя квалификация на подадените от него жалби до министъра на правосъдието като жалби по чл. 84, ал. 2 АПК е неправилна. Тя не е съобразена с трайно установената съдебна практика, според която осъществяваната от Агенцията по вписванията дейност по вписване в Търговския регистър не е административна дейност, респ. издаваните при и по повод изпълнение на тази дейност актове не са индивидуални административни актове (опр. № 14346 от 31.10.2013 г. по адм. д. № 14522/2013 г. на ВАС - IV отд., реш. № 38 от 6.01.2014 г. по адм. д. № 932/2013 г. на ВАС-III отд. и др.) а производството по вписване в Търговския регистър е охранително и едностранно (опр. № 831 от 3.12.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3741/2013 г., II т. о., ТК; опр. № 791 от 18.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3810/2013 г., I т. о., ТК и др.) и защитата на заинтересованите лица е по реда на Гражданския процесуален кодекс (чл. 25, ал. 1 и 4 и чл. 29 от Закона за търговския регистър).

1. Независимо от това, ако условно се възприеме дадената от жалбоподателя квалификация на подадените от него жалби до министъра на правосъдието, то и в този случай искането му за защита по реда на чл. 257 АПК е пак неоснователно, защото:

а) ако компетентният да разгледа жалбата или протеста (непосредствено по-горестоящ) орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред - чл. 97, ал. 5 АПК;

б) дейността на по-горестоящия орган по подадена пред него жалба по административен ред се състои в проверка (контрол) дали оспореният административен акт е законосъобразен и правилен (целесъобразен), поради което тази дейност е юридическа по своя характер и в частност правораздавателна, защото чрез нея по-горестоящият орган разрешава по задължителен за страните (оспорващия и лицата, за които актът е благоприятен) начин, заявен пред него спор за законосъобразност на един административен акт - а по реда на чл. 257 АПК се дава защита срещу неоснователно бездействие да се извърши едно фактическо (материално) действие, но не и срещу действие или дейност, които имат юридически характер.

1. Подадените от жалбоподателя Валерий Сашов Безухов жалби до министъра на правосъдието по своя характер представляват сигнали по смисъла на чл. 107, ал. 4 АПК, поради което производството по тях не се осъществява по правилата на чл. 81 - чл. 97 АПК, а по тези на чл. 119 - чл. 125 АПК. Според чл. 124, ал. 2 АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Не е уреден изрично в АПК и поради това е все още дискусионен въпросът лицето, подало сигнал, по какъв ред може да защити правото си да получи отговор (решение) на сигнала (с опр. № 13091 от 19.12.2007 г. по адм. д. № 12415/2007 г. ВАС - II отд. приема, че бездействието на административният орган да се произнесе по подадения сигнал не подлежи на защита по реда на чл. 257, ал. 1 АПК, а само по пътя на обжалване на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК; съвсем основателно обаче ВАС - VI отд. с опр. № 3425 от 10.03.2011 г. по адм. д. № 16171/2010 г. приема, че "неиздаването на административен акт по подаден от гражданин сигнал не представлява (...) мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК"; а това е така, защото решението по подаден сигнал не е административен акт, респ. отказът - изричен или мълчалив - да бъде издадено такова решение не е отказ да се издаде административен акт; с посоченото определение обаче ВАС - VI отд. отива по-далече, като приема, че "неиздаването на административен акт по подаден от гражданин сигнал не представлява неоснователно фактическо бездействие на административния орган" и това свое становище ВАС - VI отд. е повторил в опр. № 9388 от 27.06.2011 г. по адм. д. № 5695/2011 г.).

В случая обаче този въпрос не следва да бъде обсъждан, защото жалбоподателят е получил отговор и този отговор се съдържа в писмо писмо рег. № 94-В-196/11 от 10.10.2013 г., изготвено и подписано от инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. Макар и облечен във формата на писмо, а не на решение, налице е отговор по подадения сигнал, поради което не е налице неоснователно бездействие да се извърши дължимо фактическо действие. Специален закон - чл. 372, ал. 1, т. 3 ЗСВ - възлага проверката по сигнал за злоупотреби с власт и корупция или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия в дейността на длъжностните лица по регистрацията по Закона за търговския регистър на Инспектората към министъра на правосъдието.

1. В писмените си бележки жалбоподателят прави довод, че "когато Агенцията по вписванията вземе страна и служителите й започнат да извършват действия в противоречие с търговската практика, техните действия следва да се разгледат в съответствие с АПК и в този смисъл е определение № 5058 от 19.03.2014 г. по т. д. № 312/2014 г. на VI-з състав на търговското отделение на Софийски градски съд".

Този довод е неоснователен.

По-горе в т. 1 бе изложена трайно установената съдебна практика, според която производството по вписване в търговския регистър е охранително и защита срещу незаконосъобразни откази и действия по вписванията е по правилата на ГПК, а не по тези на АПК. Позоваването на опр. № 5058 от 19.03.2014 г. по т. д. № 312/2014 г. на СГС, ТО, VI-з състав е неакуратно. Препис от това определение се намира на л. 39 от настоящето дело и от съдържанието му е видно, че този състав на СГС в случая е приел, че "не се касае до жалба срещу отказ (за вписване), а до сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 от АПК срещу длъжностни лица".

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че не е налице бездействие на министъра на правосъдието да извърши фактическо действие, което е длъжен да извърши по силата на закон, поради което искането за съдебна защита по чл. 257 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено (оставено без уважение).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,