Решение № 3436 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8745/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 476/19.07.2023 г., постановено по адм. д. 622/2022 г. на Административен съд (АС) Пазарджик, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-16001319005978-091-001/16.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 100/05.02.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив в частта на установените в тежест на Ф. Чолакова допълнителни задължения за ДДФЛ за 2014 г. за сумата над 5 321,05 лв. (над 3 403,89 лв. главница и над 1 917,16 лв. лихва) и за сумата в размер на 714,78 лв. задължение по ЗДДФЛ за 2017 г. (главница 567,90 лв. и лихва 146,88 лв.) Наведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да съобрази от една страна продължителното отсъствие на ръководителя на ревизията, а от друга необходимостта производството да приключи в установения в ДОПК срок. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност се възразява срещу размера на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат. Ответникът по касационната жалба, Ф. Чолакова, [населено място], община Велинград, чрез адв. Димитров, в писмен отговор оспорва основателността й. В становище от 21.02.2024 г. се позовава на влязлото в сила Решение 271/02.05.2023 г. по адм. д. 1007/2022 г. на АС Пазарджик, с което е прогласена нищожността на издадения спрямо съпруга на Чолакова ревизионен акт. Иска присъждане на разноски и възразява за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт, спрямо което поддържа неприложимост на Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения. Според фактическите установявания на АС Пазарджик ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001319005978-020-001/11.09.2019 г., издадена от В. Ангелова, заемаща длъжност началник сектор, оправомощена от директора на ТД на НАП Пловдив, с която е определен екип в състав Г. Вълчева, главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и Г. Георгиев, старши инспектор по приходите, които на 27.03.2020 г. съставили ревизионен доклад. Подадено е възражение от Ф. Чолакова, с което е поискано удължаване на срока за представяне на доказателства. Г. Вълчева е в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 27.05.2020 г. до 01.07.2020 г. съгласно болничен лист, издаден от "Парк Хоспитал" ЕООД. Със Заповед Р-16001319005978-023-001/01.06.2020 г. на началник сектор при ТД на НАП Пловдив ревизионното производство е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК и е възобновено със Заповед Р-16001319005978-143-001/02.10.2020 г. на посочения орган. По делото не се спори, че в периода на спиране на производството - 01.06.2020 г. 02.10.2020 г., ръководителят на екипа й е ползвала отпуск поради временна неработоспособност. С Решение Р-16001319005978-098-001/02.10.2020 г. началникът на сектор на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК е иззел разглеждането и решаването на ревизионното производство от Г. Вълчева, ръководител на екип и е възложил правомощията й на П. Андреева, за което е издадена Заповед за изменение на ЗВР Р-16001319005978-020-004/02.10.2020 г. Ревизионният акт е издаден на 16.11.2020 г. от възложилия ревизията орган В. Ангелова и от П. Андреева, ръководител на ревизията. При тези факти АС Пазарджик обосновава извод, че временната неработоспособност на възложилия ревизията орган Г. Вълчева в период от 06.09.2020 г. до 05.10.2020 г. не обуславя извод за обективна невъзможност тя да изпълнява служебните си задължения. Решението за изземване разглеждането и решаването на ревизионното производство е издадено само три дни преди да е изтекъл периодът на временната неработоспособност. Първостепенният съд е преценил, че невъзможността Вълчева да изпълнява задълженията си има временен характер, което се потвърждава от Заповед 8996/08.10.2020 г. на директор на офис/дирекция за обслужване, с която на основание чл. 57, ал. 3 от Закона за държавния служител и подадена молба е разрешен годишен отпуск на Вълчева считано от 02.11.2020 г. до 27.11.2020 г. Ревизионният акт е издаден по време на годишния отпуск на служителя, което не сочи трайна невъзможност за изпълнение на задълженията й. При така представените доказателства според първостепенния съд е следвало да бъде издадена заповед за заместване по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗДСл., при наличието на която изменението на първоначалната ЗВР от органа, който я е издал, би било достатъчно, за да обуслови издаването на РА от компетентен орган при условията на заместване, без да се налага изземване по чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Настоящият касационен състав преценява като правилни изводите на първостепенния съд, поради следното: Решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК е издадено от компетентен орган, както е приел и АС Пазарджик. Една от изчерпателно регламентираните в чл. 7, ал. 3 ДОПК (редакция до измененията обн. ДВ бр. 105/2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) хипотези на изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите и възлагането им на друг равен по степен орган е трайната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Като изключение от принципа за несменяемост на ревизиращия екип нормата подлежи на стриктно тълкуване. Нейното съдържание към момента на разглежданото процесуално действие, както и след новелата й, в сила от 01.01.2021 г., налага извод, че в обхвата й са хипотези на обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си, характеризираща се с настъпване на нова фактическа обстановка, като причините за тази невъзможност не зависят от волята на страните по правоотношението. Преценена на тази плоскост, временната неработоспособност на ръководителя на ревизията от 06.09.2020 г. до 05.10.2020 г. и дори ползването на годишен отпуск в периода 02.11.2020 г. до 27.11.2020 г. не обуславят извод да е настъпила трайна невъзможност тя да изпълнява функциите си на ръководител на ревизията. Такава би била налице ако неработоспособността е продължила за период, надхвърлящ 6 месеца по аргумент от чл. 13, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза. Както бе посочено, за периода на временна неработоспособност на ръководителя на ревизията от 01.06.2020 г. до 02.10.2020 г. производството е спряно. При недоказани предпоставки по чл. 7, ал. 3 от ДОПК за изземване разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган по приходите се налага извод, че липсва материална компетентност на единия от органите, издали ревизионния акт - ръководителя на ревизията, а с оглед изразеното в Тълкувателно решение 5/13.12.2016. по т. д. 10/2016 г. на ВАС разбиране, до нищожност на издадения РА. Като е обосновал този извод, Административен съд Пазарджик е постановил решение, което не е засегнато от наведеното в касационната жалба отменително основание. При този изход на спора и своевременно заявеното искане само ответникът има право на разноски, но липсват доказателства Чолакова да е направила такива за производството пред настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1, Върховният административен съд, състав на Първо отделение