Решение № 7370 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5177/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. И. К. против решение № 486 от 11.02.2026 г., постановено по адм. д. № 990/2025 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Държавата, чрез министъра на земеделието и храните, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – „Бистрица 2002“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на Н. И. К. против заповед № 328/23.05.2023 г. на кмета на община Гърмен, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 ЗМСМА, чл. 129, ал. 2, чл. 128, ал. 7 и чл. 60 ЗУТ, е одобрен ПУП – ПЗ за имот с идентификатор 47408.30.3, в местност „Туркаре“, по КККР на землището с. Марчево, общ. Гърмен, обл. Благоевград, за „Добив на инертни материали“, Устройствена зона – „Пп“ със следните показатели – плътност до 80%, Кинт до 2.50, озеленяване 20% и височина до 10.00 м. и план-схеми на инженерната инфраструктура в обхвата на ПУП – ПЗ, съгласно приложения проект. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно съдът приема за неоснователен доводът на жалбоподателя за нищожност на административния акт. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че предходната заповед за одобряване на ПУП – ПЗ за имота е оттеглена, но оттеглянето е въз основа на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което би било основание за отмяна на оспорения по съдебен ред административен акт. Законосъобразен е изводът на съда за липса на нарушение на чл. 156, ал. 3 АПК. По делото е установено, че след оттеглянето на предходната заповед е проведено заседание на Експертния съвет по устройство на територията на община Гърмен на 03.05.2023 г., като е взето решение за одобряване на основание чл. 129 ЗУТ ПУП-ПЗ на ПИ № 47408.30.3, землище на с. Марчево за добив на инертни материали, въз основа на предоставена концесия, обсъдено е депозиранато възражение срещу проекта на ПУП – ПЗ и същото е прието за неоснователно, които факти не са отразени в предходната заповед. Следователно в случая не е нарушен чл. 156, ал. 3 АПК. Правилно съдът приема за неоснователен довода на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт поради липса на надлежно сезиране и при липса на предпоставка за служебно издаване на административен акт. В случая е налице изрично заявление от възложителя за одобряване на ПУП - ПЗ за ПИ с идентификатор 47408.30.3 по КККР на с. Марчево, общ. Гърмен. Фактът, че в заповедта е посочен друг номер на заявлението, но с вярната дата не обосновава липса на надлежно сезиране. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като изложените от съда мотиви в тази насока се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът приема, че ПУП е съгласуван с компетентните органи. Видно от писмо от 14.12.2020 г. е, че проекта за ПУП - ПЗ за имота е съгласуван с РИОСВ – Благоевград като е преценено, че не е необходимо да се извършва оценка за съвместимостта на плана. В случая е налице план, а не инвестиционно предложение, което би подлежало на преценка за извършване на ОВОС или на задължителна оценка съобразно изискванията на закона. Неоснователни са доводите на касатора за липса на задание по чл. 125, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове със заданието съгласно чл. 125 ЗУТ се определят изходните данни, основните изисквания за изработване на устройствения план и необходимите обем и съдържание на проекта. Съгласно правилото на чл. 125, ал. 2 ЗУТ заданието, съставено от възложителя, обосновава необходимостта от изработването на плана и съдържа изисквания относно териториалния му обхват, сроковете и етапите за изработване. Заданието се придружава от необходимата информация за съществуващото положение и за действащите за съответната територия концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове. В случая e налице обяснителна записка и приложения към нея, които изпълват съдържанието на заданието. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че не може да се установи нито какво е предвиденото в имота строителство, нито какво ще бъде неговото предназначение и строителството съответства ли на одобрените устройствени показатели. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че за обхванатата от процесния ПУП територия няма действащ ОУП. Следователно при условията на чл. 8 във вр. с чл. 108, чл. 109 и чл. 11 ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя от ПУП. Такава възможност се предвижда и от разпоредбите на чл. 4 и чл. 45 от Наредба № 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В случая е налице действащ концесионен договор, с който са определени границите на концесионната площ, като одобрения ПУП, изцяло съвпада с тях и в тази връзка правилно е определена зоната и съответните на нея устройствени показатели, като в графичната част на заповедта, са определени и линиите на застрояване. Освен това видно от обяснителната записка (л. 17 от приложеното дело), е че в УПИ „за добив на инертни материални“ няма да се изгражда каквато и да било сграда. Фактът, че в графичната част на заповедта са посочени устройствени показатели, които са в пълно съответствие със зоната „Пп“, не обосновава извод, че ще се извършва надземно строителство. В случая строителството е подземно, като за извършването му и реализиране на правата по концесионния договор следва да е налице одобрен ПУП – ПЗ и съответно въз основа на него да се одобрят инвестиционни проекти и да се издаде разрешение за строеж, поради което посочените устройствени показатели са формални и са неотносими за надземно строителство, който факт не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая е приложим чл. 54, ал. 6 ЗУТ, но както бе посочено по-горе надземно строителство в имота не се предвижда с одобрения ПУП – ПЗ. Отношенията със собствениците на засегнати от концесионните граници имоти се уреждат по реда на глава пета, част втора от Закона за подземните богатства и нямат отношение към законосъобразността на ПУП, в чийто обхват не попадат. Неоснователни са доводите на касатора за необходимост от съгласуване на ПУП-ПЗ с Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Цитираните правни норми в касационната жалба са относими към даване на становище на директора на басейновата дирекция за допустимост на инвестиционни предложения, които са предмет на процедура по реда на ЗООС и ЗБР, като в случая е налице план, а не инвестиционно предложение. Освен това становището е необходимо за постановаване на съответната Екологична оценка, респективно Оценка за съвместимост или Оценка за въздействие на инвестиционното предложение върху околната среда, които оценки са индивидуални административни актове и подлежат на обжалване по предвидения за това в закона ред. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда за материална законосъобразност на обжалвания административен акт. Одобреният с оспорената заповед ПУП е съобразен с изискванията на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. С проекта се предвижда имотът да се отреди за „обект за добив на инертни материали“, като в случая не е налице изискване за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране съгласно нормативно регламентираното изключение по чл. 17а, ал. 3 ЗОЗЗ. Според цитираната норма промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, както и в случаите на изпълнение на концесионен договор, се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ предвижда, че след влизане в сила на подробен устройствен план заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. С решението на комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и заплащане на дължимата такса (чл. 24, ал. 4 ЗОЗЗ) завършва фактическият състав на промяната на предназначението на земеделската земя. Анализът на разпоредбите налага заключението, че промяната на предназначението на земеделска земя в такава за неземеделски нужди включва две предпоставки: наличието на влязъл в сила подробен устройствен план и решение в случая на комисията по чл. 17, ал.1, т. 2 ЗОЗЗ за промяна на предназначението, след което имотите губят земеделския си характер. Следователно, влизането в сила на ПУП-ПЗ е условие за произнасяне на комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ по предложението на заинтересованото лице. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не съобразява нормата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ. Към момента на постановяване на заповедта действа редакцията на нормата от ДВ бр.65/2003 г. съгласно която извън границите на урбанизираните територии застрояване са допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, ако такъв е разработен, и въз основа на действащ план за застрояване на поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Освен това съгласно § 25, т. 1 ПЗР ЗИДЗУТ - ДВ. бр. 87/2025 г. до 31 декември 2028 г. в общините, в които не е приет общ устройствен план се допуска застрояване извън границите на урбанизираните територии въз основа на подробен устройствен план за поземлен имот или за група поземлени имоти, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Следователно в случая е спазено изискването на чл. 59, ал. 1 ЗУТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че одобреният ПУП – ПЗ не е съобразен с изискванията на Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Правилно съдът не кредитира заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като посочените от вещото лице части от плана са относими към следващия етап на строителството – одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая одобрения ПУП- ПЗ е в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 от наредбата и включва частите отнасящи се за плана за застрояване, като се има предвид и вида на предвиденото застрояване, обвързано изцяло с концесионния договор за добив на подземни богатства. Следователно като прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт първоинсанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. При постановява на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактът, че мотивите на решението са сходни с предходното решение, постановено по делото, което е отменено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не обосновава извод за допуснати такива нарушения. При новото разглеждане на делото не са установени нови факти, а възраженията на жалбоподателя са обсъдени от съда и правилно са приети за неоснователни. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице посочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция намира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди Н. И. К. да заплати на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните сумата 205 евро, представляваща юрисконсулско възнаграждение за настоящото производство. Искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение в първоинстанционното производство е следвало да бъде направено в производството пред Административен съд гр. Благоевград. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,