Решение № 12925 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3668/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Шумен, чрез процесуален представител главен юрисконсулт -Л. Б. Бичинова, против Решение 273/27.02.2024 г., постановено по адм. дело 350/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което се отменя Решение 2153-27-113/13.11.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Ф. Ш. И. срещу Разпореждане 2113-27-637#7/27.09.2023 г., издадено от ръководител по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Шумен, с което е постановено отказ от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО; изпратена е преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Шумен за ново произнасяне по заявлението на Ф. Ш. И., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. 2113-27-637/01.06.2023 г. по описа на ТП на НОИ Шумен, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона и ТП на НОИ Шумен е осъден да заплати разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно като е постановено в нарушение на материалния закон. Позовавайки се на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издаденото Решение 2153-27-113/13.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Шумен. Ответникът Ф. Ш. И., чрез адвокат Г. Сабриева от Адвокатска колегия Шумен, в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба като неоснователна и иска атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-27-113/13.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Ф. Ш. И. с [ЕГН] от [населено място], общ. Върбица, [улица], срещу Разпореждане 2113-27-637#7/27.09.2023 г., издадено от ръководител по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Шумен, с което е постановен отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка: Административното производство по издаване на оспорения акт е започнало с подадено от Ф. Ш. И. Заявление с вх. 2113-27-637/01.06.2023 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално подпомагане (КСО). Към датата на подаване на заявлението Ф. Ш. И. е имала навършени [възраст], като е зачетен придобит осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 03 г. 08 м. 00 д., трета категория труд в размер на 14 г. 02 м. 08 д., от които 11 г. 02 м. и 08 д. е признат за действителен осигурителен стаж. Установено е, че административният орган не й е зачел действителен осигурителен стаж от 03 г. 09 м. 22 д. и по-конкретно това са периодите, през които тя е отглеждала трите си деца като неработеща майка , а именно: от 10.09.1978 г. до 10.09.1979 г., от 03. 02.1981 г. до 03.04.1982 г., от 20.05.1985 г. до 20.05.1988 г. При тези констатации длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Шумен е издало Разпореждане 2113-27-637#7/27.09.2023 г., с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приело, че жалбоподателката не отговаря на условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал. 3 КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението. По реда на административния контрол по чл. 117 КСО разпореждането е било обжалвано пред по-горестоящия административен орган директора на ТП на НОИ Шумен, който се е произнесъл с процесното Решение 2153-27-113/13.11.2023 г. и е отхвърлил жалбата срещу разпореждането. С решението си, предмет на касационен контрол, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Поради това съдът е отменил Решение 2153-27-113/13.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Шумен, като незаконосъобразно и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по заявлението на Ф. Ш. И. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е валидно, допустимо и правилно. При вярно установяване на правнорелевантните факти и след съвкупна преценка на приетите като относими доказателства по делото, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него решение на директора на ТП на НОИ Шумен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО". От данните по преписката, вкл. и представените от лицето доказателства, е видно, че за времето от 10.09.1978 г. до 10.09.1979 г.. (1 г. 00 м. 00 д.), от 03. 02.1981 г. до 03.04.1982 г. (01 г., 02 м. и 00 дни) и от 20.05.1985 г. до 20.05.1988 г. ( 03 г. 00 м. 00 д. ) или общо 05 г. 02 м. 00 д. Ф. Ш. И. е била в майчинство. В решението си директорът на ТП на НОИ Шумен също не оспорва обстоятелството, че за тези периоди лицето не е работило, а е отглеждало децата си. Затова органът е зачел този стаж единствено като осигурителен такъв по смисъла на КСО. Тези периоди не са били признати от пенсионния орган за действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, което е било и основният довод при преценката, че тя не отговаря на условието по чл. 68, ал. 3 КСО, независимо, че към датата на подаване на заявлението тя е имала навършени 67 г. 00 м. 24 д. Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо КСО в относимата редакция към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 до края на 2016 г. през 2023 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Същата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 година. В настоящия случай осигурителният стаж, който не е признат за действителен за целите на осигурителното правоотношение, е за времето от 10.09.1978 г. до 10.09.1979 г., от 03. 02.1981 г. до 03.04.1982 г. и от 20.05.1985 г. до 20.05.1988 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Kъм това време е била в сила Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период, времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж (така и Решение 3408 от 20.03.2024 г. по адм. д. 11766/2023 г., VІ отд. на ВАС ). От 03.07.1984 г. в сила е бил Указът за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 51 от 1984 г.). Съгласно чл. 3ж, ал.2 времето, през което майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, отглеждат дете до навършване на 3-годишна възраст, се зачита за трудов стаж. Понастоящем в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО е посочено, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Предвид посочените по-горе разпоредби административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат периодите от 10.09.1978 г. до 10.09.1979 г., от 03. 02.1981 г. до 03.04.1982 г и от 20.05.1985 г. до 20.05.1988 г., в които Ф. Ш. И. е била неработеща майка, като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България. Пенсионните органи неправилно са преценили периода, в който лицето е в отпуск по майчинство, че не следва да се зачита като действителен осигурителен стаж за правото на пенсия по чл. 68, ал.3 КСО. Споделя се установеното разбиране в съдебната практика, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. По тази причина в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично е предвидено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за "неработещата майка", поради което липсва правно основание за позоваване от страна на административния орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. След като времето на майчинство за процесния период се зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999 г. с оглед на посочените нормативни актове, то на основание разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С оглед на така изтъкнатите съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд - Шумен е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответната страна се дължат сторените и поискани своевременно разноски за адвокатско възнаграждение, за един адвокат по делото пред касационната инстанция, които възлизат на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,