Решение № 4075 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10730/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Сън Рол ЕООД, подадена чрез адв. Георгиев, срещу решение 4761/13.07.2023 г., постановено по адм. д. 4552/2021 г. от Административен съд София-град. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. София, чрез юрк. Атанасова, моли да касационната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 8840 лв. Представителят на Върховна прокуратура на Република България заявява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Сън Рол ЕООД против ревизионен акт Р-22221920001245-091-001/13.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение 504/31.03.2021 г. на зам.директора на Дирекция ОДОП" гр. София, оправомощен със заповед 930/20.11.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от м.01.2015 г. до м.02.2015 г., от м.10.2015 г. до 07.2016 г., м.12.2016 г., от м.02.2017 г. до 03.2017 г., от м. 05.2017 г. до м.07.2017 г., от м.09.2017 г. до м.10.2017 г., м.12.2017 г., от м.03.2018 г. до м.01.2019 г., м.04.2019 г., м.06.2019 г., м.08.2019 г. и от м.10.2019 г. до м.01.2020 г., в общ размер на 87 761,81 лв./главница/ и е начислена лихва за просрочие в размер на 16 991,24 лв. Цитираните задължения произтичат от отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 т. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 2 и ал. 9 от ЗДДС и чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, по фактури издадени от Флор Екс Пи ЕООД, Атлант Строй ЕООД, Тедан Транс ЕООД, Драг Билд ЕООД, Товер Груп ЕООД, Строй Билд Къмпъни ЕООД, Денчев 2018 ЕООД, Греко Продуктс ЕООД, Мади Консултинг ЕООД и Нюстрой Вижън ЕООД с предмет различни по вид услуги /ремонтни, монтажно-демонтажни дейности, наем на техническо оборудване/ и доставка на резервни части за автомобили. Отказът от данъчен кредит е обоснован от приходния орган с факта, че не се доказва престацията на труд от дружествата, издали фактурите, в т.ч. не са налице доказателства, дали същите действително са участвали при изработването и монтажа на сценичните конструкции, щандове, сцени и ремонтни дейности, нито че са разполагали със собствени или наети активи, транспортни средства и материали за извършване на процесните услуги. Констатирани са и несъответствия между предмета на представените договори и предмета на фактурите, които са отразени в дневника за продажби, както и са налице фактури с различна стойност от тази посочена в договорите. В резултат на изложеното приходният орган е извел извод, че фактурираните доставки на стоки и услуги от процесните доставчици не са реално осъществени, а са издадени с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит от получателите. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени доказателства, включително и приетата без оспорване ССЕ, съдът е обосновал извод за законосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от Флор Екс Пи ЕООД, Атлант Строй ЕООД, Тедан Транс ЕООД, Драг Билд ЕООД, Товер Груп ЕООД, Строй Билд Къмпъни ЕООД, Денчев 2018 ЕООД, Греко Продуктс ЕООД, Мади Консултинг ЕООД и Нюстрой Вижън ЕООД. Изложени са подробни мотиви по отношение на всеки един от процесните доставчици, че последните не са разполагали с кадрови ресурс и потенциална възможност да извършат услугите, не са налице доказателства от резултата от съответната услуга, нито се доказва използването на процесните доставки в икономическата дейност на дружеството като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит. Относно фактурираните различни авточасти съдът е посочил, че въпреки дадените изрични указания на страната в тази насока, че не са ангажирани доказателства за приемо-предаване на стоките, нито е налице информация за конкретно ремонтирани МПС. В резултат на всичко гореизложено съдът е стигнал до извод, че спорните фактури са лишени от основание и не отразяват реални доставки на стоки и услуги, а представляват способ за генериране на данъчен кредит от страна на техния получател, поради което правилно и законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 87 761,81 лв./главница/ и е начислена лихва за просрочие в размер на 16 991,24 лв. по всички фактури, издадени от Флор Екс Пи ЕООД, Атлант Строй ЕООД, Тедан Транс ЕООД, Драг Билд ЕООД, Товер Груп ЕООД, Строй Билд Къмпъни ЕООД, Денчев 2018 ЕООД, Греко Продуктс ЕООД, Мади Консултинг ЕООД и Нюстрой Вижън ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Изводите на съда са подкрепени от събраните в хода на делото писмени доказателства, както и от приетата и неоспорена от страните ССЕ. Видно е от мотивите, че решението е постановено при съобразяване и обсъждане на заключението на вещото лице в хипотезата на чл. 202 ГПК. Процесът на доказване на реалното изпълнение на декларираните доставки не се повлиява от приетата по делото ССЕ, тъй като в случая липсва спор относно счетоводното им отразяване. В тази връзка следва да се отбележи, че както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. Още повече по делото се установява, че са налице противоречия в представените доказателства и фактурирания предмет по част от процесните фактури, лисва индивидуализация на документираните услуги, къде са извършени, в какъв обем и количество. Липсва предаване на фактурираните резервни части за автомобили, не е ясно за какви МПС са били необходими и по какъв начин са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя. Наличието на плащане по част от процесните фактури също не е достатъчно да обоснове извод за реалност на документираните доставки, защото то не е предпоставка за правото на данъчен кредит, а косвено доказателство, което се обсъжда съвкупно с останалите доказателства по делото. Не на последно място следва да се посочи, че не е доказано, че документираните стоки и услуги са вложени в икономическата дейност на дружеството. В случая спорът по делото е фактически и той касае действителното извършване на фактурираните доставки на стоки/услуги от Флор Екс Пи ЕООД, Атлант Строй ЕООД, Тедан Транс ЕООД, Драг Билд ЕООД, Товер Груп ЕООД, Строй Билд Къмпъни ЕООД, Денчев 2018 ЕООД, Греко Продуктс ЕООД, Мади Консултинг ЕООД и Нюстрой Вижън ЕООД. Съобразно изискването на ЗДДС, съответно с практиката на СЕС, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена именно от доставчика, издал фактурата. Въз основа на преценка на фактите и анализ на наличните доказателства, обосновано е прието от съда, че в случая не е установено действително предаване на фактурираните стоки и реалното извършване на услугите от сочените във фактурите доставчици, съответно изпълнение на изискването на чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО. В случая е налице оформяне на доставките ведно със съпътстващи ги документи /фактури, ППП и договори/, но същите не отразяват фактическото движение на стоката/изпълнение на услугата към касатора. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding C-342/87, Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен, поради което законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени от Флор Екс Пи ЕООД, Атлант Строй ЕООД, Тедан Транс ЕООД, Драг Билд ЕООД, Товер Груп ЕООД, Строй Билд Къмпъни ЕООД, Денчев 2018 ЕООД, Греко Продуктс ЕООД, Мади Консултинг ЕООД и Нюстрой Вижън ЕООД. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 8840,12 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,