Решение № 1450 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15723/2014 г.

Решение № 1450 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15723/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Евгений Борисов Терзийски за отмяна на влязло в сила решение № 7661/05.06.2014 г., постановено по адм. д. 4248/2014 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Евгений Борисов Терзийски излага доводи, според които Решение № 27/25.02.2011 г. на Общинския съвет на Благоевград за приемане на Общ устройствен план на Благоевград, обн., ДВ, бр. 25/25.03.2011 г. има съществено значение за изхода на спора и ако е било взето предвид от решаващия тричленен състав на Върховния административен съд, е щяло да бъде постановено различно съдебно решение. Допълнително в искането за отмяна се твърди, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд противоречи на решението на Административен съд - Благоевград и на определение № 16105/04.12.2013 г. на Върховния административен съд. Подробно са изложени съображения за незаконосъобразност на решението, чиято отмяна се иска, и начина, по който то рефлектира върху правната сфера на Евгений Борисов Терзийски. Евгений Борисов Терзийски иска да бъде отменено решението на тричленния състав на Върховния административен съд и да бъде оставено в сила решението на Административен съд - Благоевград. Подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията си излага в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът - кметът на Община Благоевград оспорва искането за отмяна по съображения в писмено становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с изрично посочени правни основания - чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно. С решение № 7661/05.06.2014 г., постановено по адм. д. 4248/2014 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 204/11.02.2014 г. по адм. дело № 307/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Евгений Борисов Терзийски от Благоевград против заповед № 242/11.03.2013 г. на кмета на община Благоевград, в частта, с която е изменен ПУП-ПЗ за новообразуван УПИ ХVI по плана на кв. 216а на гр. Благоевград, отреден за имот с идентификатор 04279.617.33 за ново средно застрояване за обществено обслужване и устройствена зона - Оо; височина на застрояване - до 15 м; максимална стойност на Кинт - 2,5; плътност на застрояване - 60%; плътност на озеленяване - минимална озеленена площ - 30%. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е постановено в касационно производство, образувано по касационна жалба против решение на АС-Благоевград, с което по жалба на Евгений Борисов Терзийски е отменена заповед на кмета на община Благоевград за изменение на ПУП-ПЗ. Касационната инстанция е приела за незаконосъобразни изводите на първата инстанция за незаконосъобразност на административния акт след анализ на приложимия материален закон. Към искането за отмяна не са представени никакви нови писмени доказателства (копието от съдебно решение № 204/11.02.2014 г., постановено по адм. дело № 307/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, не може да бъде разглеждано като ново писмено доказателство, защото е постановено по настоящото дело при редовното разглеждане на съдебното производство). Цитираният в искането за отмяна Общ устройствен план на Благоевград, а и споменатата експертиза на вещото лице Баханова, не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, защото са приети при разглеждане на спора пред първата съдебна инстанция и са били част от доказателствения материал, въз основа на който са формирани фактическите и правни изводи при решаване на спора по същество. Доводите на молителя, че тези доказателства не са съобразени от едната съдебна инстанция, не представляват основание за отмяна като извънреден способ, а биха подлежали на обсъждане само в редовно касационно производство (каквото поради изчерпване на редовните инстанционни средства за защита е недопустимо за настоящото производство). В настоящото производство са недопустими за обсъждане и останалите доводи за допуснати нарушения на закона при постановяване на атакуваното съдебно решение. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение (или определение), когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Юридическите фактите трябва да са нови (не са били включени във фактическите установявания), но не трябва да са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. ("Българско гражданско процесуално право", 9-то издание, "Сиела Норма" АД, София, 2012 г., проф. д-р Живко Сталев, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Огнян Стамболиев, доц. д-р Валентина Попова, гл. ас. Ружа Иванова, стр. 657). Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя. В случая цитираните в искането писмени документи са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, били са приети като доказателства по делото, т. е. трябва да са били известни на страната, която ги ангажира. Следователно искането по чл. 239, т. 1 от АПК в конкретния случая е напълно неоснователно, независимо, че цитираните в него доказателства (с изключение на съдебното решение, което не представлява писмено доказателство) са от съществено значение за делото. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователно. Наличието на основанието по чл. 239, т. 3 от АПК въобще не са изложени конкретни доводи и не са ангажирани никакви доказателства за наличие на документ, който да е основание за постановяване на атакуваното решение и по надлежния съдебен ред да е признат за подправен, както и липсва обосновка относно съществуването на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, но да е обусловил оспореното съдебно решение. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира и искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 3 от АПК за неоснователно. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на спора и направеното искане, Евгений Борисов Терзийски му дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав