Решение № 4608 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15013/2008 г.

Решение № 4608 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15013/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на ДЕ. Налбантов - Емона" ЕООД, гр. Хасково, против решение № 134 от 8.10.2008 г. по адм. дело № 104/2008 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 2 от 7.04.2008 г. на Директора на РУСО - Хасково. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 114 от КСО. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № 2 от 7.04.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 367 от 5.03.2008 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 2/22.02.2008 г., с което ДЕ. Налбантов - Емона" ЕООД - Хасково е задължено да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 3030.89 лв., произхождащи от неправомерно извършени разходи за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство на лицето Дияна Данчева Вълкова през времето от 20.01.2003 г. до м. април 2005 г., както и лихви в размер на 2051.63 лв. (общо 5681.98 лв.). За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Хасково неправилно е приел, че към датата на възникване на осигурените рискове "временна неработоспособност" и "майчинство" наетото на работа лице Дияна Данчева Вълкова не е имало качеството на "осигурено". Съдът е приложил неправилно материалноправната норма на чл. 10 от КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО, във вр. с чл. 160 от Кодекса на труда (КТ). Не е приложил материалноправната норма на чл. 42, ал. 2 от КСО, относима към осигурения риск "временна неработоспособност" към датата на настъпването му 20.01.2003 г. При установяване на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, съдът следва да тълкува и прилага материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО при съобразяване с приложимите към правоотношението разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата специална защита на бременните жени и майките. Основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО възниква при наличие на сключен трудов договор по реда на чл. 62 от КТ. В разглеждания случай е установено, че до 31.12.2002 г. Дияна Данчева Вълкова е работила като сервитьор във фирмата на ЕТ "Емануил Налбантов - Емона" по силата на сключен трудов договор № 5 от 4.03.2002 г. Видно от приложената ведомост за заплати, започната на 01.09.2002 г., лицето е получавало трудови възнаграждения (л. 54). На 31.12.2002 г. трудовият договор между страните е бил прекратен и на същата дата Дияна Данчева Вълкова е сключила валиден трудов договор с новоучредената фирма ДЕ. Налбантов - Емона" ЕООД. При възникнало трудово правоотношение на 1.01.2003 г. работничката е подала молба за разрешаване на неплатен отпуск от 30 дни. На основание чл. 160, ал. 1 от КТ работодателят по своя преценка може да разреши искания неплатен отпуск независимо от това, дали работничката е ползувала или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия й стаж. При спазване на цитираната трудовоправна разпоредба ДЕ. Налбантов - Емона" ЕООД е разрешил ползването на неплатения отпуск. Така разрешеният и ползван неплатен отпуск до датата на настъпване на временна неработоспособност 20.01.2003 г., удостоверена с представен болничен лист, се зачита за трудов стаж на основание чл. 160, ал. 3 от КТ и за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски - на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО. Ползваният от 20.01.2003 г. платен отпуск за временна неработоспособност се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО. На основание чл. 163, ал. 1 от КТ при предстоящо раждане от наета на работа работничка или служителка работодателят е длъжен да разреши предвидения отпуск. Към датата 1.03.2003 г., на която е настъпил осигуреният риск "майчинство", наетата на работа по трудов договор майка е изпълнявала условието по чл. 50, ал. 1 от КСО (доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) да е осигурена за всички осигурени социални рискове като лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. За нея е възникнало право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 135 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. От 14.07.2003 г. работничката е започнала да ползва отпуска за отглеждане на малко дете по чл. 164 от КТ и е имала право на обезщетение по чл. 52 от КСО. Осигурителният орган неправилно е приложил материалноправните разпоредби на чл. 48а и чл. 52а от КСО (нови - ДВ, бр. 112 от 2003 г.), които са влезли в сила от 1.07.2004 г. и нямат придадено обратно действие по отношение на вече възникнали и уредени от закона осигурителни правоотношения. Неправилно е становището, че по време на ползването на разрешените платени и неплатени отпуски наетото на работа лице няма качеството на "осигурено" по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 10 от КСО и поради това няма право да получава от ДОО парични обезщетения за майчинство. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изплатени парични обезщетения на осигурено лице, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и подлежат на отмяна. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на ДЕ. Налбантов - Емона" ЕООД, гр. Хасково, е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. Основателно е искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски - държавни такси в размер на 75 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,