Решение № 5780 от 1.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФ3/, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт И. Велева, срещу решение 30 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело 442/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменено негово решение за налагане на финансова корекция 01-0800/611#3/12.08.2022 г. и ДФЗ е осъден за заплати на община Бяла направените по делото разноски. Твърди се неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, пр. първо и трето нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено съдебното решение, да се остави в сила решението за налагане на финансова корекция и да се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът община Бяла, представлявана на от кмета на общината. В постъпилия по делото отговор на касационната жалба излага съображения с които оспорва така подадената касационна жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на община Бяла против решение за налагане на финансова корекция 01-0800/611#3/12.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ по проект Реконструкция и рехабилитация на част от IV-класен път VTR-1233 ( IV-40964) Павел-Босилковци-Гара Бяла от общинската мрежа, от км 2+000 до км 12+000 с обща дължина 10 000 м, финансиран по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ 18/07/2/0/00276/01.11.2017 г. по подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. С оспореното решение по т. І е наложена финансова корекция на община Бяла в размер на 10 % от стойността на финансовата помощ, т.е. в размер на 5 080,00 лева без ДДС или 6 096,00 лева с ДДС, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Избор на изпълнител за извършване на консултантска услуга - Управление и отчитане на проект: Реконструкция и рехабилитация на част от IV-класен път VTR-1233 ( IV-40964) Павел-Босилковци-Гара Бяла от общинската мрежа, от км 2+000 до км 12+000 с обща дължина 10 000 м и избран изпълнител Тонус 21 ЕООД за изпълнение на одобрен проект по Договор 18/07/2/0/00276/01.11.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФЗ - РА и община Бяла. По т. ІІ е установено, че за община Бяла възниква публично държавно вземане, представляващо недължимо платена финансова помощ в размер на 5 080,00 лева без ДДС сума, равняваща се на 10% от стойността на финансовата помощ за заявени за възстановяване разходи (50 800,00 лева без ДДС) по договор за възлагане на цитираната обществена поръчка. Административният съд е преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт и го е отменил. Съдът е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалния закон. Според съда административният орган не е изпълнил задължението си да обсъди доводите във възражението на община Бяла и не е изложил мотиви в тази връзка. Посочил е, че административният орган не е реализирал самостоятелна проверка за наличието на нередност, свързана с процесната обществена поръчка. Мотивирал се е, че безспорно се установява, че както при предварителната проверка, така и при последващия контрол, именно административен орган, издал решението за налагане на финансова корекция, е достигнал до извод, че проведената процедура по обществената поръчка е законосъобразна. В случая според съда в обжалваното решение, без проведен контрол от решаващия орган, са възпроизведени изцяло констатациите съдържащи се в Годишен доклад от 15.02.2021 г. за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG 01 за финансова 2020 г. А изготвеният доклад има функцията на сигнал по отношение на ръководителя на управляващия орган, който следва да реализира в пълнота процедурата по определяне на финансова корекция, която изключва формалното препращане към констатации на сертифициращия орган. Съдът е установил и, че изпълнителният директор на ДФЗ е следвало да преразгледа свое решение 03-РД/1683/21.05.2018 г., с което е съгласувал посочената обществена поръчка с избран изпълнител, по реда на чл. 99 от АПК. Освен изложеното съдът е приел и, че административния акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Приел е за спорно наличието на нередност, за която в решението за финансова корекция се сочи, че се изразява в провеждането на обществената поръчка при незаконосъобразна методика за оценяване на постъпилите предложения (в случая е постъпило само предложението на избрания участник). След анализ на разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, както и на методиката за оценка, съдържаща се в документацията, съдът е приел, че определените критерии позволяват на комисията за разглеждане на офертите да прецени на база приетите критерии колко точки следва да се присъдят на съответният кандидат. За да се достигне до налагането на финансова корекция според съда е необходимо всички елементи на нередността по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013 да са кумулативно налични, което условие в конкретния случай не е изпълнено защото не е налице твърдяното нарушение на националното законодателство. С оглед гореизложеното, решението на Административен съд - Русе е правилно. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът е постановил подробно обоснован акт и е извел правилен правен извод. Оплакванията в касационната жалба, общо по своята същност изразяващи несъгласие с изводите на съда за материална незаконосъобразност на акта, са неоснователни. В случая не е налице спор по фактите, които подробно са описани от първоинстанционния съд. Няма спор нито за предмета на обществената поръчка, нито за това, че между ДФЗ и община Бяла в качеството на ползвател е сключен Договор 18/07/2/0/00276 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) по подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Безспорно по делото се явява и че началото на производството по налагане на финансовата корекция е поставено с писмо с изх. 01-0800/611 от 18.03.2022 г., на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Споделят се изводите направени от Административен съд - Русе, че в оспорения административен акт, органът, вместо да изложи конкретни съображения защо отхвърля доводите на бенефициера, се е задоволил просто да цитира съдържанието на възражението му в цялост и да преповтори в мотивната част на акта констатациите направени в Годишен доклад от 15.02.2021 г. за сертифициране на финансовия отчет във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция BG 01 за финансова 2020 г., касаещи приетата незаконосъобразност на методиката за оценка. В процесното решение за налагане на финансова корекция липсват мотиви относно представените от община Бяла възражения, доколкото действително органът не е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви, формиращи волята му защо приема за основателни или, както е в случая, за неоснователни съображенията на общината, изложени в представеното възражение. Правилно е прието от съда и, че е налице материална незаконосъобразност на процесното решение за налагане на финансова корекция, като възраженията на касационния жалбоподател в обратен смисъл, се преценяват за неоснователни. Според административният орган, нарушенията относно методиката за оценка на офертите се състоят в следното: методиката дава прекомерната свобода на комисията при присъждането на точки, създава предпоставки за субективизъм, с което се нарушават изискванията на чл. 70, ал. 7 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП и може да има разубеждаващ ефект върху потенциалните участници в обществената поръчка, както и, че методиката за оценка на качеството на техническото предложение не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения. Безспорно е, че всяка методика отразява субективното разбиране на възложителя за начина на изпълнение на предмета на поръчката, защото само и единствено възложителят е този, който първо, най-добре познава потребностите, които трябва да задоволи чрез съответната поръчка, и второ, е единственият, на когото това е възложеното чрез закон през бюджета и правомощията, които има да управлява съответните обществени отношения. Следователно субективността, като качество на всяка методика, е безспорно, въпросът в случая е методиката да отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, за да се гарантира спазването на принципите по чл. 2, ал. 2 ЗОП. А нарушение на тези разпоредби, чрез доводите, които сочи, органът не е доказал. В този смисъл изводите на административния орган, че използваните от възложителя неясни изрази създават предпоставки за неравноправно третиране на участниците в процедурата и последваща субективна преценка от страна на комисията при оценка на техническите предложения са неправилни. Не се установява методиката за оценка да не дава яснота за потенциалните участници в процедурата и да не гарантира реална конкуренция, каквото е изискването на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Всички надграждащи елементи/обстоятелства са описани по начин, по който обективно да бъдат присъдени точки по всеки от тях. Липсата на нарушение както на общата забрана по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, така и на специалната по чл. 70, ал. 7 от ЗОП правилно е преценено от административния съд като липса на извършена нередност по т. 11, б. "а" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, която да бъде основание за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ. В тази насока следва да се споделят изцяло мотивите на първата инстанция приложение на разпоредбата на чл. 221, ал. 2 пр. 2 от АПК. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател на присъждане на разноски е неоснователно. Основателно се явява искането направено от ответника, но разноски по него не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства за реално сторени такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на четвърто отделение