Решение № 15845 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12832/2009 г.

Решение № 15845 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12832/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тижанее Олажиде Хафеез, гражданин на Нигерия против Решение от 13.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1732/2009 г. на Административен съд София-град, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЗДМ-1684/09.12.2008 г. на Директора на Дирекция "миграция", с която му е наложена ПАМ Дпринудително отвеждане до границата на Република България". Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "миграция", редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Тижанее Олажиде Хафеез, гражданин на Нигерия, против Заповед № ЗДМ-1684/09.12.2008 г. на Директора на Дирекция "миграция", с която му е наложена ПАМ Дпринудително отвеждане до границата на РБ", на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предвидените в чл. 41, ал. 1, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на ПАМ - чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок, нито е предприел мерки за уреждане статута си за пребиваване. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ, в редакцията й към датата на издаване на оспорената заповед, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в 7-дневен срок след уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване. В конкретния случай е установено, че на жалбоподателя е било разрешено пребиваване в Република България до 29.11.2008 г., от който момент до датата на издаване на оспорената заповед - 09.12.2008 г. последният не напуснал страната и не е придобил право да пребивава на територията на страната на законоустановено правно основание. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 41, т. 2, пр. първо от ЗЧРБ. По отношение на изложените в касационната жалба доводи, че жалбоподателят има право да остане на територията на Република България на основание чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците, съдът намира за неоснователни. Представеното и прието от съда в тази връзка доказателство - Регистрационна карта № 821000758 е от 06.07.2009 г. и не опровергава извода за законосъобразност на административният акт към датата на постановяването му - 09.12.2008 г. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение