Решение № 4303 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12845/2014 г.

Решение № 4303 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12845/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна (РИОСВ), против Решение № 1753/14.07.2014 г. по адм. дело № 1210/2014 г. на Административен съд - Варна, с което касаторът е осъден да заплати на ЕТ "Братоев - Никола Братоев" обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ в размер на 2141, 62 лева за 2010 г., както и лихва за забава в размер на 337, 94 лева за периода от 04.04.2011 г. до 12.10.2012 г., ведно със законната лихва от 12.10.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението, причинени от незаконосъобразен отказ изх. № И-825/7 от 23.04.2010 г. на директора на РИОСВ. Касационните възражения са свързани със съдебните изводи относно доказването на вредите от ищеца, спазването на съдопроизводствените правила по повод доказването им и обосноваването на причинно-следствената връзка между вредоносния акт и претендираните вреди. Касаторът счита за неправилно, нетните приходи от дейността на ищеца да се ползват като аргумент за доказване на пропуснатите ползи без да се отчитат разходите, които неминуемо съпътства стопанската му дейност. Възразява се, че в хода на производството ищецът не е доказал претърпени вреди като пропуснати ползи, които са в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт. Поддържа се също така, че съдът не е отчел значението на инвестиционния риск и свързаните с него разходи при и по повод кандидатстването в производството за разрешаване извършването на развлекателно-туристическа дейност по река Камчия. Ответната страна - ЕТ "Братоев - Никола Братоев", представляван от адв. Веселина Братоева, оспорва касационната жалба като неоснователна, поддържайки заключенията направени в обжалваното решение. Претендират се разноски в размер на 700 лева, без приложен списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Според прокурора, ищецът не е установил сигурно, бъдещото увеличаване на своето имущество, което е възпрепятствано единствено по причина на отменения незаконосъобразен отказ за несъгласувано извършване на развлекателната туристическата дейност с моторна лодка. Съдът неправилно се е позовал на отчетените приходи на ищеца за други години, както и на конкурентен търговец за 2010 г., тъй като те не могат да формират база за определяне на пропуснати ползи, каквато би могла да бъде само печалбата, респ. ищецът не е доказал наличието на печалба. В останалата част, решението не се оспорва. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срок, намира, че същата е допустима за касационно разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Със сега обжалваното решение, административният съд е осъдил РИОСВ - Варна да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на ЕТ "Братоев -Никола Братоев" обезщетение в размер на 2141,62 лева, представляващи обезщетение за причинените му вреди през 2010 г. от незаконосъобразен отказ изх. № И-825/7 от 23.04.2010 г. на директора на РИОСВ - Варна, ведно с лихва за забава в размер на 337, 94 лева за периода от 04.04.2011 г. до 12.10.2012 г. и законната лихва от 12.10.2012 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Съдът се е мотивирал, приемайки за установено, че ЕТ "Братоев - Никола Братоев" извършва развлекателно-туристическа дейност, представляваща разходка с моторна лодка по устието на река Камчия в участъка, попадащ в защитена местност "Лонгоза", която дейност предвид § 7 от ПЗР на ЗЗТ не може да бъде извършвана без съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица. По повод съгласуването на дейността на ищеца през 2010 г. и в изпълнение на указанията, съдържащи се в писмо изх. № 11-825/3 от 10.03.2009 г. директора на РИОСВ - Варна, свързани с процедурата по § 7 от ПЗР на ЗЗТ, ищецът е представил към заявлението си от 24.02.2010 г.: застрахователна полица № 530011263/01.02.2010 г. със застрахователна премия от 153.60 лева; фактура № 00051712/22.02.2010 г. от Изпълнителна агенция "Морска администрация" за издаване на свидетелство за годност при сезонен превоз на хора на стойност 88.02. лева; наем по договор от 16.03.2005 г. и анекс от 13.06.2007 г. по фактура № 329/25.03.2010 г., издадена от "Детелина" АД за 900 лева. Тези документи, съдът е счел за установяващи направените от ищеца разходи по повод на отпочналата административна процедура, като съобразявайки указанията, дадени в мотивите към Решение № 4660/03.04.2014 г. по адм. дело № 9689/2013 г. на ВАС, административният съд е приел, че установените разходи се намират в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния отказ на директора на РИОСВ - Варна за съгласуване извършването на туристическо-развлекателна дейност с моторна лодка "Нике" рег. № Вн 4263 по река Камчия, в участък попадащ в ЗМ "Лонгоза", през 2010 г., обективиран в писмо с изх. № И-825/7 от 23.04.2010 г. на директора на РИОСВ - Варна. Съдът е приел за доказана вредата под формата на загуба в общ размер на 1141,62 лева. По отношение на вредите под формата на пропуснати ползи от неосъществената дейност по р. Камчия през 2010 г., съдът е приел, че същите са доказани в претендирания размер на 1000 лева. Този извод на съда е изведен въз основа на установените приходи на едноличният търговец от развлекателно-туристическа дейност със същия плавателен съд по същия маршрут преди и след 2010 г. Позовавайки се на указанията по първото касационно решение - № 4600/03.04.2014 г. по адм. дело № 9689/2013 г. по описа на ВАС, съдът е съпоставил приходите от разходката с лодка по река Камчия, придобити от ищеца през 2009 г. и 2011 г. от една страна и от друга страна - приходите от същия вид дейност, осъществявана от други превозвачи за тези период. Изчислявайки самостоятелно съпоставените приходи на ищеца, съдът е получил 6333 лева средно аритметичното число при приход от 8000 лева за 2009 г. и 4666 лева за 2011 г. Съобразявайки отчетените приходи за 2010 г. на конкурентната фирма "Пристан" ООД, установени по приетата по делото ССЕ в размер на 7000 лева, и ползвайки вече установения среден приход на ищеца за 2009 и 2011 г. от 6333 лева, съдът е определил нова средна величина от 6666.50 лева, която е определил като пропуснат приход от дейността на ищеца за 2010 г., респ. пропусната полза да увеличи имуществото си вследствие издадения незаконосъобразен отказ. При така изложеното, съдът е направил заключение за доказаност на претенцията от 1000 лева за пропуснати ползи през 2010 г., както по основание, така и по размер. Решението като краен резултат е правилно. Настоящия съдебен състав напълно споделя изложените от административния съд мотиви относно основателността на претенцията, в частта касаеща претърпените от ищеца загуби в размер на 1141,62 лева. Спор по делото, в тази част на решението няма. Доводите в касационната жалба и на представителят на прокуратурата са насочени изцяло спрямо правилността на решението, в частта му касаеща доказването на пропуснатите ползи. В тази връзка, допълнителни мотиви относно правилността на решението в тази му част не следва да бъдат излагани. Що са касае обаче до мотивите на съда по отношение на пропуснатите ползи, то същите са неправилни. Следва да бъде подкрепено възражението на касатора и прокурора по делото, че приходите от стопанска дейност сами по себе си не могат да бъдат приети като пряк показател за увеличаване имуществото на ищеца, доколкото същите не се съпоставят с разходите, съпътстващи същата тази дейност, носеща и приходите. Нещо повече, административният съд очевидно не е съобразил и дадените с първото касационно решение указания за установяване пропуснатите ползи. В решението на ВАС, ясно е посочено, че "Съпоставката на дейността, извършвана от ищеца, разходите за това преди 2010 г. и дейността, извършвана сред 2010 г. и разходите за това - от една страна и същия вид дейност от други превозвачи за тези периоди биха могли да доведат до извод за наличието или липсата на причинно-следствена връзка ...". С други думи, административният съд е следвало да установи не общите нетни приходи, а печалбата на търговеца от съответната дейност, представляваща положителната разлика между приходите и разходите от дейността му преди и след 2010 г. Това установяване е било необходимо, за да се определи предполагаемия стопански резултат, изведен въз основа на запазената в периода пазарна среда, в условията на която ищецът и неговите конкуренти, имащи сходно с ищеца пазарно присъствие и възможности, извършват дейността си. Резултатът като величина е предполагаем, защото е следствие от несбъднато събитие, каквото е неизвършването на търговската услуга от ищеца през 2010 г., което обективно няма как да е свързано с бъдещо сигурно и конкретно остойностено увеличаване на ищцовото имущество като краен резултат. Този резултат обаче е основание за определяне размера иска, в случаите когато искът е доказан по основание, но не и по размер. Съгласно приложимата в производствата по ЗОДОВ разпоредба на чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Независимо обаче от допусната грешка от първоинстанционният съд, настоящия съдебен състав намира, че по делото са събрани доказателства, позволяващи определянето на обоснован и справедлив размер на пропуснатите ползи. Видно от констативно - съобразителната част на приетата по делото ССчЕ, конкурентното дружество "Пристан" ЕООД, за което е установено, че при нормални условия на работа има сходни икономически показатели с ищеца, е реализирало печалба за 2010 г. от 1 000 лева, при нетни приходи от продажба в размер на 7 000 лева. При това положение, при очевидно запазена пазарна и конкурента среда на услугите по превоз на туристи по р. Камчия, касационният състав намира, че размерът на печалба на ищеца за 2010 г. би бил сравним с този на неговия конкурент "Пристан" ЕООД, а именно 1 000 лева. Тази сума, която съвпада и с претенцията на ищеца за пропуснати ползи от дейността за 2010 г., може да бъде ползвана като показател за определяне на доказаната по основание, но не и по размер претенция. Водим от горното, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, с оглед крайния си резултата. С оглед изхода на делото, искането на ответната страна за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 700 лева, следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е придружено с надлежен списък на разноските и не са представени доказателства за направата на такива. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение