Решение № 9693 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1239/2018 г.

Решение № 9693 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1239/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е. Б." ЕООД, със седалище гр. Н., чрез процесуален представител адв. Г. Найденова, срещу решение № 2058/04.12.2017 г. постановено по административно дело № 2193/2017 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-02000216006839-091-001/04.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № 166/17.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1 и ал. 7 ЗДДС, в размер на 100 000 лв. по фактура № 1/30.08.2016 г., издадена от "Е. Г. 2000 " ЕООД с предмет "аванс за покупко-продажба на недвижим имот" и е осъдено дружеството-жалбоподател да заплати разноски на Дирекция "ОДОП"-Б. в размер на 3 530 лв. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на решението, поради нарушение на процесуални правила и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че не е даден отговор от съда на съществено възражение на оспорващия, касаещо прилагането на принципа за неутралност на данъка предвиден в Директива 2006/112/ЕО. Позовава се на обстоятелства, възникнали след ревизирания период, но преди издаване на РА - издадено кредитно известие към процесната фактура, които не са обсъдени и съобразени от съда. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт. Претендират се разноски. Пред касационната инстанция в проведеното съдебно заседание за дружеството - касатор не се е явил представляващ или процесуален представител. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП не е взел становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е бил РА, с който на дружеството е установено задължение, произтичащо от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер от 100 000 лв. по фактура № 1/30.08.2016 г., издадена от "Е. Г. 2000 " ЕООД с предмет "аванс за покупко-продажба на недвижим имот" с данъчна основа 500 000 лв. и начислен ДДС-100 000 лв. Мотивите на приходните органи за отказ са на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1 и ал. 7 ЗДДС, при неустановени предпоставки за възникване и признаване право на приспадане на ДК - предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот не съдържа конкретни данни за кой имот се отнася, липсват факти и доказателства, удостоверяващи реално сключена между страните сделка, при което е недоказано основание за издаване на процесната фактура, по която ревизиращите органи са приели, че е ползван неправомерно ДК. При авансово плащане, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит следва цялата релевантна информация, свързана с бъдещата доставка, да е налице и установена с безспорни доказателства. В този смисъл е установената практика на Съда на Европейския съюз в постановени решения по дела, във връзка с преюдициални запитвания. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на ревизията факти. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Аргументите по касационната жалба са свързани с последващи действия между страните: сключено споразумение от 11.04.2017 г. с което е развален предварителният договор за покупко-продажба от 26.08.2017 г. и анекса към него, поради неизпълнение на поети задължения от страна на "Е. Г. 2000"ЕООД, като със същото изпълнителят "Е. Г. 2000"ЕООД, се е задължил да върне авансово получената сума в размер на 600 000 лв.; издадено на 21.04.2017 г. от "Е. Г. 2000"ЕООД кредитно известие към процесната фактура № 1/30.08.2016 г.; платежно нареждане от 25.04.2017 г. с което "Е. Г. 2000"ЕООД е възстановило на "Е. Б."ЕООД сумата от 600 000 лв. Доставчикът "Е. Г. 2000"ЕООД е отразил кредитното известие № 21/21.04.2017 г. за данъчен период месец април 2017 г. в регистрите по ДДС, но получателя - ревизираното дружество, не е отразил кредитното известие в съответния данъчен период, при което не е коригирано ползването на ДК по процесната фактура. При тези безспорни данни, от страна на данъчнозадълженото дружество не са спазени материално-правните разпоредби, относими към спора - транспонираните разпоредби от Директива 2006/112/ЕО в националния ЗДДС и неоснователно е твърдението, че с процесния РА не е спазен принципа на данъчния неутралитет. Законосъобразно с процесния РА е отказан ползвания данъчен кредит от ревизираното дружество, касатор в настоящото производство и обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлено оспорването на РА е правилно. Фактурата с предмет "аванс за покупко-продажба на недвижим имот", при така представените документи и безспорно установени факти, не установява реалността на доставката, което е определящо за възникването и упражняването на данъчния кредит. Ревизираното лице следва да установи всички релевантни предпоставки, обуславящи възникване на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които препятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура, респективно - отказ на данъчен кредит. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки. Решението е постановено при правилен анализ на доказателствата и правилно приложение на материалния закон - ЗДДС и общностните разпоредби - Директива 2006/112/ЕО и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение