Решение № 11039 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8763/2011 г.

Решение № 11039 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8763/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Виктор Георгиев Йорданов, в качеството му на управител на "Орофруит" ЕООД, срещу решение № 1042 от 4.05.2011 г. по адм. дело № 440 по описа за 2011 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 1003603 от 8.11.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 981 от 5.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна оспорва същата като неоснователна чрез възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - Варна е бил ревизионен акт № 1003603 от 8.11.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 981 от 5.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.05.2010 г. - 31.05.2010 г., като с него не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 453.50 лв. по фактура № 001 от 31.05.2010 г., издадена от "Джонджина Моторс БГ" ЕООД. В резултат на това е осъществена корекция на декларирания ДДС за възстановяване в размер на 39.32 лв. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 463.50 лв. по посочената фактура, издадена от "Джонджина Моторс БГ" ЕООД. Предмет на доставката и посочен във фактурата е краставици - 21 545 кг на стойност 32 17.50 лв., с начин на плащане в брой, съгласно касов бон от датата на фактурата. По повод на доставката е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ), като е осъществено двукратно посещение на декларирания адрес за кореспонденция от доставчика и понеже не е открит на адреса, както и упълномощено лице, искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Констатирано е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 18.12.2009 г. и дерегистрирано на 5.07.2010 г. От електронната база данни в НАП е направена проверка, като не се установява фактурата да е включена в дневника за продажби и в справката-декларация за ДДС на дружеството за съответния данъчен период. Констатирано е също, че от страна на това дружество за данъчен период м. 05.2010 г. са декларирани само ВОП от контрагенти, регистрирани лица по ЗДДС в Р Румъния, като резултатът за периода е нулев. За предходни данъчни периоди от 2009 г. от това дружество са декларирани нулеви резултати, освен за м. 12.2009 г. - ДДС за внасяне 19.99 лв. Констатирано е, че на същото е извършена ревизия, като е издаден ревизионен акт № 2001004536 от 15.10.2010 г., като са установени задължения за ДДС в размер на 69 731.00 лв. По повод възражението на жалбоподателя относно ненамиране на доставчика на адреса съдът е констатирал, че според справка за задължено лице от установителна преписка е видно, че от 8.08.2010 г. това дружество е посочило нов адрес на управление, като това е станало 4 дни след първото посещение. След като не е представено доказателство относно вписването на това обстоятелство в търговския регистър и уведомяване за това на приходната администрация според съда не е налице нарушаване на административнопроизводствените правила, поради което правилно искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Това е и първото касационно възражение в жалбата, с която е сезиран настоящия съдебен състав, като то е неоснователно. Според касатора, съдът не се е произнесъл по неговите доводи за неправилното уведомяване на дружеството - доставчик, включително и по устното възражение, че това е могло да стане чрез електронна поща, което законът допуска. От съдържанието на административната преписка и данните по нея се установява, че с представител на това дружество не е могло да се осъществи контакт както на стария, така и на новия адрес. В съдебното производство процесуалният представител на касатора адв. Явор Попов изрично заявява, че дружеството - жалбоподател, чрез управителя му, също не може да осъществи контакт с него, видно от протокол от съдебно заседание от 20.04.2011 г. Също така съдът е изискал от доставчика да представи доказателства, като е направен опит за уведомяване по мобилен телефон и на електронен адрес, които са се оказали невалидни. Правилен е изводът на съда, че дори да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, то не е съществено доколкото не ограничава правото на защита на ревизираното лице. От правна страна основният спорен момент е непризнаване на правото на данъчен кредит, поради липса на реалност на доставката, във връзка с която се претендира. Съдът отново е изложил подробни съображения относно фактурата, доказаното плащане по нея с приложения бон и неоспорване осчетоводяването й при жалбоподателя. Според съда не са ангажирани никакви доказателства относно реалността й като приемо-предавателни протоколи, понеже стоката е родово определена. Няма данни за произхода й, като последното обстоятелство е по повод установяване на качеството й и пр. Няма доказателства относно транспортирането на стоката, както и данни за нейното съхранение. Според съда правилно е отказано правото на данъчен кредит, понеже доставката е нереална, като с представяне на доказателства относно последващи доставки не може да се приеме за доказано спорното обстоятелство, поради невъзможността да се осъществи проверка и установи идентичност на предмета на доставките. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, т. е. по доставката, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. Разпоредбата предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Според чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и ал. 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а според чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли. В чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага извода, че изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна или последваща по отношение на процесната доставка. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС има предвид само пряката доставка Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, както и на ответната страна по касационната жалба. Такива са й присъдени в първоинстанционното съдебно производство, което е в съответствие с изискванията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение