Решение № 8937 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4395/2010 г.

Решение № 8937 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4395/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 14 от 10.02.2010 г., постановено по административно дело № 388/2009 г. Сливенският административен съд е отхвърлил жалбата на Йордан Стоянов Йорданов от гр. Сливен, в качеството му на земеделски производител срещу Решение № 17/17.11.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 1217/14.10.2009 г. на началник отдел "КПК" при РУСО" Сливен, с което е разпоредено внасяне на сумата по съставения ревизионен акт за начет вх. № 1 от 6.10.2009 г. в размер общо на 1 382,26 /хиляда триста осемдесет и две 0,26/ лева, от които 949,09 лева главница и 433, 17 лева лихви, начислени до 30.09.2009 г., за неправилно изплатени от оспорващия суми на Галина Михалева Йорданова., представляващи парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от м. 07.2007 г. до м. 12.2007 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Йордан Стоянов Йорданов от гр. Сливен, чрез процесуалния представител адв. Петър Петров. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок от страна по делото, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съответствие с очертания в чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК предмет на касационна проверка, ВАС намира жалбата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО пред Сливенския административен съд, е оспореното от Йордан Стоянов Йорданов от гр. Сливен решение № 17/17.11.2009 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 1217/14.10.2009 г. на Началник отдел "КПК" при РУСО" Сливен, с което е разпоредено внасяне на сумата по съставения ревизионен акт за начет вх. № 1 от 6.10.2009 г. в размер общо на 1 382,26 /хиляда триста осемдесет и две 0,26/ лева, от които 949,09 /деветстотин четиридесет и девет 0,09/ лева главница и 433, 17 /четиристотин тридесет и три 0,17/ лева - лихви, начислени до 30.09.2009 г., за неправилно изплатени суми на Галина Михалева Йорданова., представляващи парични обезщетения за отглеждане на малко дете за периода от м. 07.2007 г. до м. 12.2007 г. С постановеното от първоинстанционния съд решение е отхвърлена жалбата на Йорданов като неоснователна. За да постанови този резултат Сливенският административен съд е изяснил напълно спора от фактическа страна, като е приел за установено, че със Заповед № 383/12.03.2009 г., издадена от длъжностно лице при РУ "СО" Сливен, упълномощено от директора на РУ "СО", е било разпоредено да се извърши финансова ревизия по разходите за ДОО на Йордан Стоянов Йорданов от гр. Сливен. Заповедта е била връчена на визираното в нея лице на 14.03.2009 г. С последваща Заповед № 1324/25.09.2009 г. е била изменена предходната такава с промяна на срока, в който да се извърши ревизията, както и проверката да се извърши по разходите на ДОО, в частта на изплатените парични обезщетения и помощи по Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО на осигурителя Йорданов в качеството му на земеделски производител. Финансовата ревизия е приключила със съставяне на ревизионен акт вх. № 1/6.10.2009 г., с който е установен начет за неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на 1 382,26 лв., от които 949,09 лева главница и 433, 17 лева лихви. Според този акт за начет, за периода от 1.07.2007 г. до 31.12.2007 г., осигурителят Йордан Стоянов Йорданов в качеството на земеделски производител неправомерно изтеглил от сметките на ДОО и изплатил на Галина Михалева Йорданова. /назначена по трудов договор/ парично обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на две години. В акта е посочено, че с промяната на чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете до две години не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, без оглед на това, дали заведението е на пълна държавна издръжка или не. С това разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО се привеждала в съответствие с разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от КТ. Ревизиращият орган установил, че след влизане в сила на промяната, осигурителят не е изискал попълването на актуална декларация приложение № 2 към чл. 46, ал. З от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от назначеното по трудов договор лице - Галина Йорданова, във връзка с разрешения отпуск по чл. 164 от КТ. Същата е заявила желанието си детето й Виктория Йорданова Стоянова, родена на 21.02.2006 г. да посещава детска ясла № 15 в гр. Сливен. Установено е било, че детето е настанено в детското заведение на 24.07.2007 г. На база изготвена справка от завеждащ детската ясла - Светла Никифорова, извършващият ревизията е счел, че за периода от 1.07.2007 г. до 31.12.2007 г. осигурителят неправомерно е изтеглил и изплатил парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Галина Йорданова. Срещу акта за начет в законоустановения срок Йордан Йорданов е подал възражение вх. № К-10384/9.10.2009 г. до директора на РУ "СО" - гр. Сливен. С мотивирано заключение, на основание чл. 110, ал. 2 от КСО, контролният орган потвърдил констатациите по ревизионния акт за начет и на основание чл. 110, ал. З от КСО началник отдел "КПК" издал Разпореждане № 1217/14.10.2009 г. за събиране на сумата. Последното е съобщено с известие-обратна разписка, получено от оспорващия на 16.10.2009 г. В законоустановения 14-дневен срок разпореждането за събиране на сумите било обжалвано с жалба вх. № К-10837/19.10.2009 г. пред директора на РУ "СО" по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, който с решение № 17/17.11.2009 г. отхвърлил жалбата на Йорданов срещу разпореждане № 1217/14.10.2009 г. на началник отдел "КПК". В мотивите на решението административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 164 от КТ и разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО. Посочено е, че на назначената по трудов договор съпруга на оспорващия - Галина Михалева Йорданова, е бил разрешен отпуск по чл. 164 от КТ, във връзка с отглеждане на детето й Виктория Йорданова Стоянова, родено на 21.02.2006 г, като до навършване на 2-годишна възраст осигурителят е изплащал на лицето парично обезщетение за отглеждане на малко дете съгласно разпоредбата на чл. 53 от КСО. Мотивирайки се промяната в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО /обн. ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 26.08.2006 г./, съгласно която "паричното обезщетение не се изплаща при смърт на детето, даването за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение" и като отчел, че от 24.07.2007 г. детето е настанено и посещава детско заведение - в конкретния случай в Детска ясла № 15 в гр. Сливен, административният орган приел, че неоснователно е изтеглено, изплатено и полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Решението на административен съд - гр. Сливен е правилно, а изводите му са обосновани и законосъобразни. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Следователно, за да се изплаща на майката на детето парично обезщетение за срок от две години, освен изброените по-горе условия се изисква детето да не е наставено в детско заведение - ал. 4 на чл. 53 от КСО. В случая майката на детето не може да получава парично обезщетение, след като детето е настанено в детско заведение. Идеята на законодателя е ясно изразена - паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от ЗЗ детските ясли са предвидени да подпомагат родителите при отглеждане на децата, а съгласно Наредба № 6/1987 г., действаща към периода, настанени са децата, които са приети от директора. Не се спори по факта, че детето е записано в детската ясла. Позоваването на чл. 47, ал. 1 от Конституцията, направено в касационната жалба, не променя извода за настаняване в детското заведение. Позоваването на разпоредбата на чл. 26 и сл. от ЗЗ е неотносимо, т. к. тази процедура е различна и касае мярка за закрила на деца в риск. Разпоредбата на чл. 53 от КСО е свързана с различни обществени отношения, които се регламентират чрез нея и уреждат обезщетение за отглеждане на дете. Именно при това уреждане в ал. 4 е предвидено, че обезщетението се получава само за дете, което не е настанено в детско заведение. В този смисъл са и съдебни решения по адм. д. № 2886/2009 г., 13788/2009 г. и др. на ВАС, шесто отделение. Решението е обосновано като правните изводи съответстват на установените фактически обстоятелства. Съдът е обсъдил всички доказателства, относими към спора, както и доводите на страните, при което е постановил решение при спазване на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Сливенския административен съд и същото като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,