Решение № 305 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2014 г.

Решение № 305 от 1.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. с. против решение № 1810/21.08.2013 г., постановено по гр. д. № 1633/2012 г. от II-ри граждански състав на Апелативен съд - София. Ответниците по касационната жалба не са взели становище, като в открито съдебно заседание представителят на П. на Р. Б. изразява становище, че жалбата е основателна. Касационното обжалване е допуснато с определение № 800/19.06.2015 г. на състава на ВКС, само по касационната жалба на О. с. Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, легитимиран ли е съдът и в кои случаи да представлява държавата по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ, при положение, че оправдателната присъда е постановена от горестояща съдебна инстанция и към кой момент се счита, че процесът на правораздаване е приключил. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: Дори само един правозащитен орган да представлява държавата, то това не би могло по никакъв начин да наруши принципа за пълно обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При условие, че съдът не представлява държавата по исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗОДОВ, а тя е представлявана от П. на РБ и разследващите органи, също ще се получи обезщетение в пълна степен за самостоятелното увреждащо действие на незаконното задържане под стража, за отделните вреди от постановената осъдителна присъда на една или повече съдебни инстанции, която присъда впоследствие е отменена. С постановяването на незаконна осъдителна присъда, дори и когато не е влязла в сила, се потвърждава основателността на обвинението на съответния етап от наказателния процес и се определя наказание. Отговорността на държавата по исковете с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, независимо от правозащитния орган, който я представлява, се определя съобразно всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Тази отговорност е обективна и законодателят е предвидил държавата да се представлява от различни органи по искове за обезщетение за вреди, включително и от съда, за да променят практиката си и да се предотврати за в бъдеще нарушаване правата на гражданите. Държавата не отговаря чрез съда и по искове за обезщетение за вреди при постановяване на осъдителна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол. Според т. 13 на ТР № 3 от 22.04.2005 по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Това разрешение на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е дадено с ТР № 5/2015 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на тълкуването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, дадено с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и което разрешение се споделя изцяло от настоящия състав. По касационната жалба на О. с., съдът приема следното: Съдът е приел, че отговорността на Държавата следва да се ангажира, доколкото в присъди на РС, потвърдена с решение на ОС, по повдигнато от П. на РБ обвинение в извършване на престъпление, ищецът е бил осъден на "лишаване от свобода", като присъдата е била приведена в изпълнение и ищецът е бил лишен от свобода за период от 6 м. Впоследствие, с присъда на ВКС, ищецът е бил оправдан изцяло. За претърпените неимуществени вреди, резултат от незаконно обвинение, както и постановените осъдителни присъди на РС и ОС, на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 10 000 лева, а за претърпени имуществени вреди - обезщетение в размер на 871,68 лева. По отношение на решението в обжалваната част, в която е допуснато касационното решение, изводите на въззивния съд, с които е приел, че следва да се ангажира отговорността на Държавата, като се осъди съда да заплати посоченото по-горе обезщетение са незаконосъобразни и решението в тази част е неправилно. С оглед отговора на правния въпрос, посочен по-горе, когато присъдата на съда е отменена по реда на инстанционния или на извънредния способ за отмяна, по реда на възобновяване на наказателно производство, отговорността са носи не от съда, а от П. По изложените съображения и доколкото не са налага извършването на нови процесуални действия, въззивното решение в частта, с която е осъден О. с. да заплати обезщетение на ищеца следва да се отмени, като вместо това се постанови ново, с което се отхвърли иска против този ответник. Посочените като ответници по делото наред с О. с., П. на Р. Б. и Р. с., като солидарни длъжници не са необходими другари и доколкото Р. с. не е обжалвал въззивното решение, то съдът не следва да отменя решението, с което последния посочен ответник е осъден, наред с П. на Р. Б. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия