Решение № 5994 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1933/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Д. М. от гр. Пловдив, чрез пълномощника адвокат Т. Божинов против решение № 11316/15.12.2025 г по адм. дело № 2521/2024 г по описа на Административен съд Пловдив. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена оспорването й против решение № 2153-15-306/17.10.20254г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив за отхвърляне на жалбата й срещу разпореждане [номер]/Протокол2136-15-13/05.07.2021 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Пловдив. Поддържат се оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Според касационната жалбоподателка съдът погрешно е определил предмета на спора и неправилно е приел, че получаваните от нея пенсии по чл.82, чл.68, ал.4 КСО и чл.84 КСО са точно определени. Направено е искане за отмяна на съдебното решение. Ответникът директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Минкова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с разпореждане [номер]/прот.№2141-15-11/21.06.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква “г" от КСО е отменено разпореждане [номер]/2000 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 2, ал. 1 ЗП (отм) и всички последващи на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, възобновена е от 01.11.1999 г. наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) от наследодател М. Г. М., отпусната е лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на Д. Д. М., гр. Пловдив, считано от 15.08.2010 г. на основание чл. 68, ал. 4 от КСО (в редакцията до 31.12.2010 г.) и от същата дата е отпусната добавка по чл. 84 от КСО от личната пенсия за ИОЗ от наследодател М. Г. М.. По жалба на М. разпореждането е потвърдено с решение № 2153-15-314 от 07.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив (поправено с негово решение № 1040-15-74 от 08.07.2022 г.). При осъществения съдебен контрол с решение № 11312/20.11.2023г. по адм. д. № 2283/2023г. на Върховен административен съд е оставено в сила решение № 60/12.01.2023г. по адм. д. № 2593/2021г. на Административен съд Пловдив, с което жалбата на М. срещу акта на директора на ТП На НОИ е отхвърлена. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство пред Административен съд Пловдив е законосъобразността на решение № 2153-15-306/17.10.2024г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Д. Д. М. срещу разпореждане [номер]/Протокол2136-15-13/05.07.2021 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, издадено във връзка с осъвременяване размер на лична пенсия по чл. 100 от КСО. Осъвременени са личната пенсия за ОСВ и добавката по чл. 84 от КСО, считано от 01.07.2021г, като е определен месечен размер от 346.43 лв. За да отхвърли жалбата на М. против решение № 2153-15-306/17.10.2024г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и да й възложи разноски, първоинстанционният съд е приел, че установените по делото факти и обстоятелства, отнесени към приложимата нормативна уредба по КСО, обосновават извод за правилно осъвременяване на пенсията на Д. М., съгласно действащото законодателство. За този извод съдът се позовава на приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото. В съдебния акт е посочено, че при така повдигнатия конкретен правен спор не може да бъде пререшаван въпросът за размера на пенсията на М. преди процесното осъвременяване, тъй като тази размер е определен с влезли в сила административни актове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд точно е определил предмета на спора с оглед посочения в жалбата административен акт и оплакванията срещу него, а именно решение № 2153-15-306/17.10.2024г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и определеният с него размер на пенсиите. Проверени са констатациите на административния орган, обусловили издаването на процесното разпореждане [номер]/ Протокол2136-15-13/05.07.2021 г., потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив. Събрани са относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са в съвкупност релевантните факти и обстоятелства ведно с възприетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, както и правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Редът за отпускане и изменение на пенсия, за нейното осъвременяване и преизчисляване е установен от законодателя в чл. 98 и сл. КСО. Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностните лица на НОИ (чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 2 КСО), т.е. с изричен акт и въз основа на закона. Влязлото в сила разпореждане може да се измени или отмени от органа, който го е издал и актът на този орган подлежи на контрол за законосъобразност първо по административен, а след това и по съдебен ред (чл. 117 и чл. 118 КСО). Лицето има право да иска изменение (преизчисляване, увеличение или промяна) на пенсията си в няколко основни случая, регламентирани от КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В случая обаче очевидно се иска преразглеждане на правото, вида и размерите за възобновената от 01.11.1999г наследствена пенсия по чл.82 КСО и отпуснатата от 15.08.2010г лична пенсия по чл.68, ал.4 КСО заедно с добавка по чл.84 КСО, направено с разпореждане [номер]/прот.№2141-15-11/21.06.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Тъй като с влязъл в сила съдебен акт като правен резултат оспорването по жалба на М. срещу това разпореждане е отхвърлено, законосъобразно, по аргумент чл. 177, ал. 3 вр. ал.1 АПК, съдът е зачел пределите на силата на присъдено нещо и е приел за недопустимо да бъдат преразглеждани факти и оплаквания, свързани с тези пенсии, предхождащи осъвременяването им с процесното разпореждане. Всички нередности, които касационната жалбоподателка претендира да са били допуснати в предходни разпореждания по отпускане на пенсиите, е следвало да бъдат релевирани в съответни производства по чл.117 и чл.118 КСО. По тези съображения касационният състав счита, че не е налице соченото от касационно основание за отмяна по чл.209, т.3 АПК, поради което първоинстанционното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила, включително относно присъдените разноски, определени в минимален размер на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Отговорността за заплащане на разноски е възложена на страната, чиято претенция е неоснователна, какъвто е настоящият случай, а Д. М. не е изрично освободена от заплащане на разноски. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 228 АПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, Д. М. следва да бъде осъдена да заплати на НОИ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 40.90 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение