Решение № 7692 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2013 г.

Решение № 7692 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта против решение № 4942 от 17.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2308/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 43/11.02.2013 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Десислава Иванова Димитрова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността и агенцията е осъдена да заплати на Димитрова сумата 370.00 лв. разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, тъй като оценяването на служителката е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Прави евентуално искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като присъденото възнаграждение за адвокат бъде намалено съгласно направеното пред първата инстанция възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед посочените касационни основания, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган, тъй като според разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители, при спазване на предвидените в същият текст писмена форма и съдържание. Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура. Заключението на първоинстанцонния съд, че изискванията на наредбата не са изпълнени, е правилно и следва да бъде споделено. Служителката Димитрова е оценявана за периода 01.12.2011 г. - 31.12.2012 г., през който заема длъжността "началник отдел" на отдел "Посреднически услуги" в дирекция "Бюро по труда" - Монтана. Определената от оценяващия ръководител в края на периода годишна оценка е "изпълнението отговаря не напълно на изискванията". Тази оценка е намалена на "неприемливо изпълнение" от контролиращия ръководител. При тези данни правилно е заключението на съдебния състав, че проведеното оценяване само формално съответства на изискванията на наредбата. Периодът на оценяване е определен в съответствие с § 3, ал. 3 от ПЗР на НУРОИСДА, а междината среща също е проведена в срока, посочен в § 3, ал. 2 от ПЗР на наредбата. (Правилно е преценено, че проведената на 29.06.2012 г. при действието на отменената Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация междинна среща не нарушава съществено установената процедура, тъй като направените констатации са повторени с незначителни корекции при срещата на 15.08.2012 г.) Изводът за несъответствие на работния план с изискванията на наредбата също е законосъобразен. В представения формуляр за оценка е посочено, че работният план е съставен по реда на чл. 9 от наредбата. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА работният план не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, а общи формулировки, като "обявени СРМ на първичния пазар на труда 1280 бр.", "устроени на работа на първичния пазар на труда 1020 лица", "усвояемост 80% на СРМ на първичния пазар", "включени в програми за заетост 223 лица и в мерки за заетост 82 лица", " повишаване знанията в областта на методиките и процедурите по прилагане на схеми за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РЧР", чието изпълнение или неизпълнение фактически не може да бъде установено. В нарушение на чл. 9, ал. 1 от наредбата при поставяне на целите не са отчетени конкретните задължения на служителката по длъжностната характеристика по организиране, координиране и контролиране на спазването на технологията за търсещите работа лица и за обслужване на работодателите, както и за разпределение, организация и контрол на дейността в отдела. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможната проверка за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигането на целите в работния план (чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА). Изводът на съдебния състав за нарушение на изискванията на наредбата при формиране на крайната оценка е направен при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Оценката на служителката е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 2 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи ръководни длъжности. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена от общ и декларативен извод за това, че служителката "в определени случаи определя нереалистични срокове и пренебрегва изискванията за качество", "в определени ситуации не разяснява добре целите на звеното и пренебрегва спазването на установените правила", "упражнява слаб контрол върху изпълнението и не осигурява добра координация между изпълнителите" и "в определени случаи допуска нарушение на вътрешни правила и процедури". Допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15, на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА при изготвяне на годишната оценка на оценяващия ръководител опорочават и поставената въз основа на нея от контролиращия ръководител оценка "неприемливо изпълнение", послужила като основание за постановяване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от наредбата контролиращият ръководител има право на изисква допълнителна информация и мнения, да направи коментар и да потвърди поставената оценка или да я промени с една оценка. Правилно е преценено, че при упражняване на посочените правомощия в случаите, когато променя оценката контролиращият ръководител следва да изложи съображения за това. Този извод следва от необходимостта оценката на изпълнението на длъжността да отразява показателите в чл. 14, ал. 2 от наредбата. В случая правилно е преценено, че оценката на контролиращия ръководител не съдържа мотиви, които да я обосновават. Отбелязано е неизпълнение на цел № 7 от работния план, която в оценката на оценяващия ръководител същата е отчетена като постигната, без да са посочени конкретни причини за извода за неизпълнение. Като основание за намаляване на оценката са посочени резултатите от проверките по заповеди 72/2012 и 74/2012 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" - Монтана, които са цитирани и в становището на оценяващия ръководител и са послужили като основание за поставяне на по-висока годишна оценка, без да са изложени съображения, които да мотивират становището за най-ниска оценка. Освен това конкретните нарушения на служителката, констатирани при проверките следва да бъдат основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, а не за поставяне на най-ниска оценка, тъй като оценяването обхваща различни показатели, които не се изчерпват с изпълнението на конкретни служебни задължения. Допуснатите нарушения при изготвяне на работния план и при оценяването опорочават изготвената обща оценка, която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността за периода на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителката обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд София- град постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е компетентен да контролира оценката за изпълнение на длъжността, е неоснователно. В съответствие с правомощията си по чл. 146 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразността на административния акт, която в случая, с оглед основанието за неговото издаване, включва и преценка за спазване на изискванията на НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така и по отношение на начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт правила. В настоящата хипотеза преценката на съда обхваща именно тези параметри, поради което доводите на касатора за съдебен контрол върху преценката на оценяващия ръководител, не могат да бъдат споделени. Решението на съдебния състав съответства на представените по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА за обсъждания период на оценяване. Събраните в хода на делото гласни доказателства са взети предвид, но не са определящи за направените от съда правни изводи. Ето защо доводът за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. В частта за разноските решението на първоинстанционния съд също е законосъобразно. Същите са присъдени с оглед изхода на спора и направеното искане и са определени съобразно представените доказателства за действителни разходи по водене на делото от Димитрова, като включват 310.00 лв. възнаграждение за адвокат и 60.00 лв. разноски за призоваването на свидетели. Действително възражението за прекомерност на заплатеното от Димитрова адвокатско възнаграждение не е обсъдено от съда, въпреки че е направено своевременно в хода на делото по същество (протокол от 02.07.2013 г.). В случая този процесуален пропуск на съда не води до незаконосъобразност на решението в частта за разноските, тъй като заплатеният от страната хонорар не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на спора. Освен това размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред. до ДВ бр. 28/2014 г., като не надвишава значително предвидения минимум. Ето защо не са налице основания за присъждане на разноски в по-нисък размер по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Искането в този смисъл е неоснователно, поради което съдебният акт в частта за разноските също следва да бъде оставен в сила. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд София - град е поставено в съответствие с материалния закон и представените доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Агенцията по заетостта следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 400.00 лв. разноски по делото в касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,