Решение № 5556 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” (ДСП) - Мездра против решение № 1740/25.11.2025г по адм. д. № 487/ 2025г по описа на Административен съд Враца, с което е отменена негова заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/1/06.10.2025 г. за спиране на месечна помощ по чл.49 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) на В. Д. Д. от гр.Роман, потвърдена с решение № 06-РД06-0042/24.10.2025 г. на Директора на РДСП – Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено при грешно тълкуване на закона и целта му, а изводите не кореспондират с доказателствата по делото. Според касатора съдебният акт съдържа вътрешни противоречия относно приложението на чл. 49, ал. 1 ППЗЗДет. кьм хипотеза на спиране, а не на отпускане; оценката на фактите и причините за издаване на заповедта; целите на закона и принципа за защита интереса на детето. Направено е искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се остави в сила заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/4/06.10.2025 г. на директора на ДСП - Мездра. Ответникът В. Д. Д. от гр.Роман не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1740/25.11.2025г по адм. д.№ 487 2025г Административен съд Враца е отменил Заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/1/06.10.2025 г. на директора на ДСП-Мездра за спиране на месечна помощ по чл.49 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет), отпусната на В. Д. Д. от гр.Роман за настаненото в семейството й дете П. Г. А.. От доказателствата по делото е прието за установено, че спрямо детето П. Г. А. с влязъл в сила съдебен акт на 16.12.2016 г е предприета мярка за закрила по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. - настаняване семейството на В. Д. Д. и А. Н. Д. (негови баба и дядо по майчина линия), за срок - до промяна на обстоятелствата. Решението е влязло в законна сила. На 23.01.2025 г. В. Д. Д. е депозирала заявление - декларация с вх. № ППЗЗД/Д-ВР-М/1/23.01.2025 г. в Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) при ДСП - Мездра, за отпускане на месечна помощ по чл. 49 от ППЗЗДет. - за подкрепа и отглеждане на детето П. Г. А. в семейство на роднини, заедно с необходимите документи, включително удостоверения за получен доход на В. Д. и на А. Д. за месец декември 2024 г. След преценка на правото на подпомагане със заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/1/04.02.2025 г. на директора на ДСП. Заповедта не е обжалвана в законоустановения срок. През месец септември 2025 г., след представяне на удостоверение за брутни доходи, получени от В. и А. Д. е констатирана промяна в брутния доход на А. Д. за месец август 2025 г., който от 1498,54 лева за месец юли 2025 г. е нараснал на 1567,14 лева през месец август 2025 г. Месечните доходи за семейството на В. и А. Д. и четирите деца, настанени в семейството им, за месец август 2025 година, са изчислени в размер на 3862,39 лева. Според административния орган средномесечният доход на член от семейството за месец август 2025 г. е 643,73 лева, изчислен по следния ред: 3862,39: 6 = 643,73 лева, като надвишава линията на бедност от 638,00 лева. С оглед на това е издадена процесната заповедта за спиране на месечната помощ на основание, че доходът на семейството на В. Д. за периода в общ размер 3862,39 лева е средномесечен доход, който надвишава нормативно определения съгласно чл. 49, ал. 1 от ППЗЗД. Заповедта е обжалвана по административен ред пред Директора на РДСП – Враца, който е отхвърлил жалбата с решение № 06-РД06-0042/24.10.2025 г. При осъществения контрол съдът приема, че заповед № ППЗЗД/Д-ВР-М/1/06.10.2025 г. за спиране на месечната помощ здадена от компетентен административен орган, в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в нея са изложени фактически и правни основания, но е нарушено изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК за мотивираност на административния акт. Освен това, съдът намира, че неправилно в доклада и в заповедта за спиране на помощта, а в последствие и в решението на директора на РДСП, е взет предвид само размерът на дохода на В. Д. и семейството й през м. август 2025 г., който не е средномесечният им доход. Според съда заповедта не съответства на целта на ЗЗДет и на ППЗЗДет да се подпомогне нормалното отглеждане и развитие на детето и да се предотврати попадането му в риск от бедност, тъй като се спират плащанията на месечна помощ за допълване дохода на семейството въпреки установената невъзможност В. Д. да обезпечи задоволяване на основните потребности на отглежданите от нея 4 деца – за последните 6 месеца средномесечният доход до издаването на оспорения акт е под линията на бедност от 638 лева на месец за 2025 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни крайни правни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е при спазване на съдопроизводствените правила в съответствие и при правилно тълкуване на приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Настоящият касационен състав не споделя всички доводи на Административен съд Враца, обосновали извода му, че оспорената заповед не съдържа мотиви, съобразно изискванията на чл.59, ал.1 АПК. Видно от съдържанието й, в нея действително са изложени правни и фактически основания, които не кореспондират помежду си и не позволяват да се изясни кои са установените от директора на ДСП – Мездра релевантни факти и обстоятелства за разпореденото административно решение. Прието е от административния орган, че доходът на семейството на В. Д. за периода (без да е конкретизиран) надвишава нормативно определения. Липсва и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове извода на административния орган, включително към изготвения съвместен доклад – предложение от началник отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Мездра и социален работник „ЗД“ в ДСП – Мездра. В Тълкувателно решение № 16 от 31.07.1975 г. на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо излагането на мотивите към административния акт да съвпада с неговото издаване. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта, както и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, както и да са изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. С посоченото Тълкувателно решение се приема още, че мотивите може да се намират и в документ, съставен по повод на издадения административен акт, който да се съдържа в преписката или да са изложени от по-горестоящия административен орган при административно обжалване на акта, какъвто е настоящият случай. В решение № 06-РД06-0042/24.10.2025 г Директора на РДСП – Враца се съдържа изложение на всички релевантни факти и свързаните с тях правни основания за издаване на оспорената заповед, с което се изпълнява изискването за мотивираност на акта. Първоинстанционният съд обаче правилно е преценил материалната незаконосъобразност на заповедта. Целевата финансова помощ за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини се дължи, когато лицето/семейството имат настоящ адрес, идентичен с този на детето, за което полагат грижи, детето е настанено при лицето по реда на ЗЗДет и същото полага грижи за детето и сътрудничи на Дирекция "Социално подпомагане" за постигане целите, определени в плана за действие. В разпоредбата на чл. 49, ал.1 ППЗЗД е предвидено и допълнително условие за децата, настанени за отглеждане при роднини и близки - средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход. Съгласно чл.55, ал.1 ППЗЗДет, месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им. Помощта по чл.49 ППЗЗдет има за цел подпомагане за отглеждане на дете в семейна среда. Видно от изготвените доклади на социалните работници, при преценката си за предложение за отпускане на месечната помощ и за спирането й, те са обсъждали необходимостта от задоволяване на основните битови потребностите на детето от храна, облекло, принадлежности и консумативи както за училище, така и за дома. С оглед на това обосновано е прието от съда, че оспорената заповед противоречи на целта на закона доколкото с нея се спира плащането на месечната помощ за допълване дохода на семейството на ответницата по касация. Доводите на административния орган, изложени в решението на директора на Регионална дирекция Враца, че преустановяването не води до социално-икономически дисбаланс, не могат да бъдат споделени. От данните по преписката се установява, че при отпускане на помощта са взети предвид съвкупните доходи на семейството на ответницата по касация, включително личните доходи на детето. Въпреки това е преценено, че помощта следва да се отпусне, т.е. тя е необходима за задоволяване на детето. Затова спирането й единствено поради наличието на абсолютно пренебрежима разлика в месечния доход (формирана само от минимално увеличение на брутния трудов доход на съпруга на В. Д. при същите лични доходи на детето) представлява непропорционална мярка, която е в противоречие с интереса на детето. Очевидно е от данните по делото, че месечната помощ е била необходима за справяне на семейството с ангажимента по отглеждане на настаненото при него дете и тази необходимост не е отпаднала. Със спирането й се засягат права и интереси на детето в по-голяма степен от необходимото с оглед целта на издаване на акта и това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.5 АПК. С оглед на това не се налага обсъждане на останалите оплаквания в касационната жалба. По тези съображения Върховният административен съд намира, че за първоинстанционното решение не са налице сочените в касационната жалба пороци, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,