Решение № 17417 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2019 г.

Решение № 17417 от 18.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8481/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на министъра на вътрешните работи срещу решение № 6270 от 24.04.2019 г., постановено по адм. д. № 5891/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – А. Койнарски от [населено място], чрез адвокат Владимиров, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 6270 от 24.04.2019 г., постановено по адм. д. № 5891/2017 г., тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е отменил заповед № 8121 к-212 от 18.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи. След преценка на събраните по първоинстанционното дело доказателства, наведените в касационната жалба оплаквания и служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема следното: Решението е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба, поради което е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е била законосъобразността на заповед № 8121 к-212 от 18.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи. С цитирания административен акт, старши инспектор - началник на 01 група "Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско управление - Калотина към Регионална дирекция "Гранична полиция" – Драгоман при ГДГП - МВР А. Койнарски е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V степен в Мобилен граничен полицейски взвод от ГПУ - Болярово към Регионална дирекция "Гранична полиция" – Елхово при ГДГП - МВР. В заповедта е записано също така, че преназначаването на държавния служител на изпълнителска длъжност е на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 и чл. 164, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗМВР, във връзка с чл. 14 от Наредба № 8121 з-408 от 14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР и предложение рег. № 3282 р-816 от 11.01.2017 г. по описа на ГДГП - МВР, поради незадоволителни резултати в служебната дейност, въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. Съгласно чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР държавният служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност в случаите на установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността. Според чл. 164, ал. 6 ЗМВР условията и редът за преназначаване се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Този подзаконов нормативен акт е Наредба № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 22.07.2014 г., обн. ДВ. бр. 60 от 22.07.2014 г., с последващи изменения и допълнения (Наредбата). Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата изрично изисква ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност да предприеме действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 3 ЗМВР. Алинея четвърта от същия текст регламентира удостоверяването на извършените в тази връзка действия, а именно предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители. В тази връзка правилно съдът е приел, че липсват доказателства, а и от съдържанието на заповедта не се установява, че посочената процедура е била проведена по отношение на Койнарски. Според чл. 7, ал. 5 от Наредбата ръководителят на приемащата структура преназначава или изготвя предложение до министъра на вътрешните работи за преназначаване на този служител, който е приел предложената длъжност. По делото няма доказателства, че жалбоподателят по първоинстанционното дело е приел новата длъжност. Член 7, ал. 2 от Наредбата сочи, че когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност. Смисълът на този текст е първо да бъде безспорно установено, че в същата структура няма длъжност, която да отговаря на изискванията на чл. 164, ал. 4 ЗМВР, а именно, когато държавният служител заема най-ниската длъжност от съответния вид длъжност, се преназначава на длъжност от следващата по-ниска по вид длъжност. След това процедурно следва изискване на информация от другите структури на МВР за наличие на длъжности по чл. 164, ал. 4 ЗМВР. В предложение № УРИ 4078 р-11035 от 10.09.2016 г. на Директора РДГП - Драгоман има вакантни ръководни длъжности, но липсват данни за наличието на такива по чл. 164, ал. 4 ЗМВР. Съдът е констатирал, че в справката за вакантни длъжности в ГДГП - МВР към 25.01.2017 г., в РДГП - Драгоман има отбелязвания за вакантни изпълнителски длъжности (виж лист 132 от делото). Обсъдил е и заключенията на вещото лице Стаменов. Данни за изпълнителски длъжности липсват и в представеното с касационната жалба предложение № 3282 р-816 от 11.01.2017 г., цитирано в заповедта. В тази връзка правилно е прието, че не е установено по категоричен начин спазването на чл. 164, ал. 4 ЗМВР във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В тежест на издателя на акта е да докаже всички обстоятелства, послужили за издаването му, а именно, че преди издаване на оспорената заповед е събрана информация относно вакантните изпълнителски длъжности в РДГП - Драгоман. Съдът е констатирал, че длъжността на която Стаменов е преназначен е с пет степени под нивото на заеманата от него до този момент длъжност "началник група ГПУ" – лист 75, т. 9. Установено е и несъответствие на заповедта с целта на закона във връзка със сроковете по чл. 7, ал. 7 от Наредбата. След анализ на доказателствата и преценката им въз основа на релевантната за спорните правоотношения нормативна уредба, посочена в мотивите, съдът правилно е приел, че заповед № 8121 к-212 от 18.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неизяснена фактическа обстановка (отразена и в неясното й мотивиране), в нарушение на материалния закон и неговата цел. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че при постановяване на оспорения съдебен акт не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Ответникът претендира да му бъде заплатена сумата 800 лв. разноски за касационна инстанция, представляващи адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 4.11.2019 г. и списък по чл. 80 ГПК. Във връзка с направеното от процесуалния представител на министъра на вътрешните работи възражение за прекомерност, съдът съобразява нормите на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо приема, че сумата 500 лв., представляваща адвокатски хонорар, отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,