Решение № 8520 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5725/2016 г.

Решение № 8520 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5725/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РУ - А. срещу решение № 27 от 10.03.2016 г., постановено по адм. дело № 181/2015 г. по описа на Административен съд - К., с което по жалба на Б. С. Е. е отменена издадена от касатора заповед № 238 з-167/04.12.2015 г. за наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца на основание чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответникът Б. С. Е. не е изразил становище в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество тя е неоснователно поради следното: Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд, който правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен и е уважил жалбата на наказания служител. Предвид справката, обясненията, наказателното постановление и акт за установяване на административно нарушение, обосновано административният съд е посочил, че вторият АУАН е представен от жалбоподателя в срока по чл. 44, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на административнонаказващия орган и е издадено наказателно постановление, както и че жалбоподателят е представил първият АУАН след срока по чл. 44, ал. 3 от ЗАНН в резултат на небрежност при изпълнение на служебните задължения, както е посочено в справката. Основателно е отбелязано, че административният орган не е взел предвид съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР както обстоятелството, че АУАН е докладван на административнонаказващия орган преди изтичане на преклузивния 6 месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, така и че с оглед представената застрахователна полица се установява, че не е налице нарушение по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.); , каквото е констатирано с докладвания след срока по чл. 44, ал. 3 от ЗАНН акт за установяване на административно нарушение. Тези факти изключват привличането на водача към административнонаказателна отговорност за това нарушение и налагат приложението на чл. 54 от ЗАНН - прекратяване на преписката. Изложеното дотук сочи за маловажност на извършеното от Е. нарушение по смисъла на чл. 198 от ЗМВР, за което се предвижда наказание "мъмрене", различно от наложеното "писмено предупреждение". Макар да не са изискани в цялост двете административнонаказателни преписки по двата АУАН, което е било необходимо за проверка на обясненията на жалбоподателя, че той е докладвал на административнонаказващия орган посочения АУАН от 03.06.2015 г. заедно с АУАН от 09.06.2015 г., въз основа на който е издадено НП на 16.06.2015 г. за привличане към административнонаказателна отговорност за други нарушения на лицето А., доколкото не са ангажирани доказателства, които да налагат изключване на приложението на чл. 198, ал. 1 и 2 от ЗМВР, то следва извод, че административният съд законосъобразно и обосновано е отменил оспорената заповед. Предвид тези съображения, касационният състав намира, че обжалваното решение като краен резултат не страда от такива пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат неговата отмяна. Поради това следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение. При контрол за законосъобразност по отношение на административния акт от вида на процесния липсва правна възможност за изменение на вида на наложеното наказание, въпреки че е доказано извършеното дисциплинарно нарушение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,