Решение № 11952 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12378/2016 г.

Решение № 11952 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12378/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "К. М. И. 3" АД срещу решение № 5879 от 15.09.2016 г., постановено от Административен съд С.-град, Т. отделение, 17 състав по адм. д. № 10907/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Прави искане в случай, че касационната инстанция се произнесе по същество на спора в полза на оспорващата страна да бъдат присъдени направените за производството разноски. О. К. за енергийно и водно регулиране, представляван от юрк. Методиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни ТЕЦ "Ей и Ес 3С - М. изток 1" ЕООД, "АЕЦ К." ЕАД и ТЕЦ "М. изток 2" ЕАД не изразяват становище по касационната жалба. Заинтересованата страна "НЕК" ЕАД, представлявана в производството от юрк. Маринова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № ТЕ-023 от 29.05.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, сега Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. 1, с която е определено считано от 1.07.2014 г., разполагаемост за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулиране цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2015 г., в размер на 3155866 МВтч. Съдът е потвърдил оспореното решение като законосъобразен административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е съобразил релевантните за спора обстоятелства, установени въз основа събраните по делото доказателства, в това число и заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, която неоспорена от страните е възприета като обективна и компетентна. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на възложените му правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ. Решението е издадено в предвидената писмена форма с изложени в него фактически и правни основания. По тези доводи съдът е приел, че не са налице релевираните нарушения по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Съдът е преценил като неоснователни доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение. С оглед характера на оспореното решение, съдът е приел, че при приемането му не е нарушено изискването на чл. 14 от ЗЕ, тъй като решението е индивидуален административен акт и при приемането не са приложими тези изисквания.. С обжалваното решение е прието, че решението в оспорената част е съобразено с приложимите материалноправни норми. След анализ на приетото заключение, съдът приема, че с решението се цели покриване на потреблението от крайните клиенти на крайните снабдители, на доставчиците от последна инстанция и осигуряване на количествата за технологични разходи за пренос през електропреносната и електроразпределителната мрежа. Участието на оспорващата страна в квотата на обществения доставчик не препятства изпълнението на сключените дългосрочни договори, тъй като "НЕК" ЕАД по силата на сключените дългосрочни договори е задължено да изкупи цялото количество договорена разполагаемост и договорено минимално количество електрическа енергия, като разликата над включеното в квотата, определена с оспореното решение, може да бъде продадена на свободния пазар и на пазара на балансираща енергия. Разликата между разходите за закупуване на електрическата енергия и приходите от продажба от свободния пазар и пазара на балансираща енергия остават за сметка на обществения доставчик. По тези решаващи мотиви, съдът е приел, че решението в оспорената част е материално законосъобразно. Като неоснователни са преценени и доводите за несъответствие на оспореното решение с целта на закона. Съдът приема, че решението е постановено в съответствие с правомощията на Комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност, поради което са осъществени целите на регулацията, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЕ.. По тези мотиви съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Обоснован е направеният от първоинстанционния съд извод, че атакуваният акт на ДКЕВР, КЕВР, е издаден от компетентен орган - в съответствие с правомощията на Комисията по чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ. Съгласно посочената разпоредба ДКЕВР, сега КЕВР, има правомощията да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, както и количеството електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик да сключва сделки с крайните снабдители. Правилно е констатирано, че решението на регулаторния орган е взето в предвидената от закона форма и съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. подробни мотиви, обосноваващи постановеното от административния орган. Отбелязано е, че посочените в акта правни и фактически основания се допълват от съдържанието на съпровождащите издаването му документи /доклад, протоколни решения/, в които са обсъдени прогнозите на енергийните дружества и са изложени съображения, обосноваващи направените от ДКЕВР, сега КЕВР, изводи относно начина на определяне на количествата електрическа енергия за разглеждания период, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители. Обосновано е прието, че решението на ДКЕВР, сега КЕВР, в оспорените части е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила, с оглед приемането му в закрито заседание на Комисията, в съответствие с всички изисквания за кворум и мнозинство, въведени с чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ. Спазени са и процедурните изисквания, установени с приетата от Комисията, Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, съгласно която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. С разпоредбата на § 1, т. 48 ДР от ЗЕ, е дадена легална дефиниция на понятието "разполагаемост". Съобразно дефинитивната норма разполагаемост е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Решението на ДКЕВР, сега КЕВР, е взето на основание т. 21 на чл. 21, ал. 1 от ЗЕ, даваща правомощие на Комисията да определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 от ЗЕ. Както правилно е отбелязано и в първоинстанционното решение, целта на разпоредбата е да гарантира необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители по регулирани цени, както и необходимите на електроразпределителните дружества количества електрическа енергия за покриване на технологичните им разходи, поради което при определяне на разполагаемостта следва да се вземат предвид не само прогнозните количества, посочени от дружествата и конкретно от жалбоподателя, но и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на потребителите по регулирани цени за същия период. Правилно ДКЕВР, сега КЕВР, е определила количествата електрическа енергия, предназначени и необходими за покриване на потреблението на крайните снабдители, съобразно правомощията си на регулатор включително да определи разполагаемост, и в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия. Законосъобразно съдът е приел, че в случая са спазени принципите и целите на Закона за енергетиката, налагащи регулиране на дейностите по снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, в това число тези по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - за качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия, енергийно развитие при ефективно използване на енергията, и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че с потвърденото от първоинстанционния съд решение се дерогира приложението на чл. 93а, ал. 1 от ЗЕ. В тази насока съдът е обсъдил приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза, което изрично потвърждава, че "НЕК" ЕАД следва да изкупи цялото количество договорена разполагаемост и договорено минимално количество електрическа енергия, като разликата може да бъде продадена на свободния пазар и на пазара на балансираща енергия. Изрично в приетото заключение се посочва, че оспореното решение не ограничава количествата електрическа енергия и разполагаемост, които общественият доставчик има задължение да изкупи по сключени дългосрочни договори, поради което не е налице релевираното нарушение на императивната разпоредба на чл. 93а, ал. 1 от ЗЕ. Експертизата не е оспорена от касационния жалбоподател, поради което правните изводи на решаващият съд при обсъждане на това доказателство са законосъобразни и обосновани. Ирелевантни при преценката за законосъобразност на оспореното решение са доводите, че предходни и следващ ценови период КЕВР не е определила индивидуална разполагаемост за оспорващото дружество. Законосъобразността на конкретния административен акт се преценява с оглед релевантните за спора факти, а това фактите относими към конкретния регулаторен период. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което като правилен съдебен акт следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание 143, ал. 4 от АПК претенцията на ответника Комисия за енергийно и водно регулиране и на заинтересованата страна "НЕК" ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение