Решение № 4132 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13436/2011 г.

Решение № 4132 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13436/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин против решение № 3747/26.07.2011 г. по адм. дело № 1984/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Катя Евгениева Янчева, от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С атакуваното съдебно решение съдът е отменил по оспорване на Катя Евгениева Янчева заповед № РД-114/28.02.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи за отопление за периода 2005 г. - 2010 г. Приел е, че обжалваният индивидуален административен акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението е правилно. За да разпоредят възстановяване на отпуснатите социални помощи, органите по социално подпомагане са приели, че Катя Евгениева е действала недобросъвестно при получаването им като не е декларирала притежавания в съсобственост с още три лица недвижим имот, находящ се в гр. Казанлък, местността "Чарлъка", парцел 73, масив 25, с площ от 4,530 дка, отдаван през годините под аренда. Получените доходи от имота са: за стопанската 2005 - 2006 г. - годишна аренда в размер на 14,56 лева; за стопанската 2006 - 2007 г. - 18,75 лева; за периода 2007 - 2008 г. - 20,12 лева, а за времето от 2008 - 2009 г. - 18,20 лева. В хода на административното производство директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин правилно е приел, че недекларирането на сключения договор за аренда може да бъде индиция за недобросъвестност, но не е изследвал всички относими обстоятелства, за да прецени наличието на така категоризираното поведение. Административният съд законосъобразно е установил, че липсват доказателства, които да установяват, че социалните помощи за отопление са получени недобросъвестно. Обсъждайки фактите във връзка с установяването на недобросъвестността, не по-малко важни са въпросите - при така получените суми (предвид техния изключително нисък размер) налице ли е превишение на диференцирания минимален доход и има ли промяна в имущественото състояние на ползвалото помощите лице, което да му осигури задоволяване на основните му жизнени потребности. Събраните пред първоинстанционния съд доказателства дават отрицателен отговор на този въпрос. Критериите за недобросъвестността не са формално изразени. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени социални плащания следва да се считат тези, за които правоимащото лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Осигурителните органи не са доказали недобросъвестността при получаване на процесните суми и отчитайки, че тя е част от фактическите основания за издаването на оспорения акт, първоинстанционният съд законосъобразно е постановил отмяната му. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение