Решение № 6931 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2647/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуален представител ю.к. Керенска-Гелова, срещу решение 11/03.01.2024 г. постановено по адм.д.270 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 г. С атакуваното решение е отменен мълчалив отказ и решение 32-494806/28.07.2023 г. на Директор на дирекция ТД Митница Бургас, с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител /ОАКП/. Решението е неправилно, според твърденията на касатора, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и е немотивирано. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Проверката на контролните органи е извършена в Асфалтова база гр. Котел, тъй като там следва да има автоматизирана система за отчетност. Няма необходимост да се извършва проверка на офиса в Сливен, тъй като не може да се извърши такава в реално време на количествата енергийни продукти, които ще се получат и използват в обекта, следователно контролът се осъществява в обекта. Отказът да бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител се основава на явно неизпълнение на разпоредбата на чл.24а, ал.3, т.8 от ЗАДС. Неправилно съдът е приел и това, че при издаване на акта е допуснато нарушение на материалния закон. По делото е установено, че дружеството разполага с автоматизирана система за отчетност, която отговаря на изискванията на закона. Безрезервно е кредитирано заключението на вещото лице и не са съобразени противоречивите му изявления при изслушването в открито съдебно заседание на 13.11.2023 г. и 11.12.2023 г. От заключението на вещото лице може да се направи извод, че дружеството разполага със софтуер, но същият не отчита движението на енергийните продукти. Законодателят има предвид контролът да бъде извършван в реално време, а не да се въвеждат в база данни. Приложените от дружеството счетоводни справки, имат значение за отчитане съгласно изискванията на Закона за счетоводството, но не са относими към възможността в реално време да се извършва контрол на съответните количества енергийни продукти. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът СД Б.-90 Б. и с-ие , оспорва касационната жалба. В писмен отговор изразява становище, че правилно АС гр. Сливен е приел, че като не е извършил проверка и в двата обекта на дружеството административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновано решаващият състав е приел, че не е изпълнено задължението по чл.35 и чл.36 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая посредством събиране и обсъждане на всички относими доказателства, като са пренебрегнати възраженията и доказателствата представени от дружеството. Няма изискване в закона къде и как следва да се води отчетността, а само да има такава отчетност. Моли, решението да бъде оставено в сила. Върховна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Правилно административният съд е приел, че административният акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Не е извършена проверка в седалището на дружеството, поради което не са изяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, засегната неблагоприятно от съдебния акт, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу решение, което подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Сливен е бил мълчалив отказ и последвало решение 32-494806 от 28.07.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас. Административният орган е отказал първоначално мълчаливо, а в последствие и изрично да издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител на СД Б.-90-Б. и с-ие за обект Асфалтова база гр. Котел на основание чл.24б, ал.5 във връзка с чл.24а, ал.3, т.8 от ЗАДС, за енергиен продукт с код КН27079999 масла и други продукти, в които ароматните съставки преобладават . По фактите съдът е установил следното: От дружеството е подадено искане с вх.32-121687/29.03.2023 г. за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на основание чл.24а, ал.4 ЗАДС. С писмо изх.32-139912 от 11.04.2023 г. административният орган е поискал от дружеството допълнителна информация относно технологичния процес. Предоставено е обяснение и изисканата информация е представена с придружително писмо вх.32-142913/12.04.2023 г. Извършени са проверки на посочения в искането обект, взети са проби за установяване вида и кода по КН на крайния продукт асфалтова смес, изготвена е експертиза от ЦМЛ. Съгласно протокол 23BG001000А006204 от 03.07.2023 г. за обект описан като Производствена база за асфалтови смеси гр. Котел, Индустриална зона, общ. Котел, обл. Сливен, дружеството изпълнява изискванията на чл.24а, ал.3, т.6 от ЗАДС. При извършената проверка на място в обекта в протокол 23BG001000А004722 от 18.05.2023 г. от служители на ТД Митница Бургас е констатирано, че дружеството не разполага с автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на количествата енергийни продукти, които ще се получават и използват в обекта, както и на суровините, материалите, произведените или складираните стоки вписани в искането . На това основание е направен извод, че не изпълнява условието на чл.24а, ал.3, т.8 ЗАДС. Срещу констатациите на контролните органи е подадено възражение с рег.32-205067/01.06.2023 г., с което се поддържа, че използваният счетоводен продукт и материалната отчетност позволяват да бъде извършен необходимият контрол върху освободените от акциз енергийни продукти. Към възражението са приложени доказателства справки и документи от счетоводната отчетност на дружеството. Възраженията на Б.-90-Б. с-ие СД не са възприети и с решение 32-494806 от 28.07.2023 г. Директорът на ТД Митница Бургас е отказал издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за обект Асфалтова база гр. Котел. При тези данни по делото съдът е приел, че първоначално жалбата е подадена срещу мълчалив отказ за издаване на удостоверение за ОАКП, а в последствие е издадено решение 32-494806/28.07.2023 г. в което е обективиран изричен отказ. Съгласно чл.172, ал.3 АПК съдът е приел, че двете жалби подлежат на разглеждане в едно производство. При извършената проверка относно законосъобразността на издадения отказ е прието, че е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, но при допуснати съществени нарушения на администраивнопроизводствените правила. Този извод е обоснован с обстоятелството, че проверката за изпълнение на изискването на чл.24а, ал.3, т.8 от ЗАДС е извършена единствено в обекта на дружеството-Асфалтова база, находяща се в гр. Котел. От длъжностните лица не е проверяван обектът по управление на дружеството в гр. Сливен, където се води отчетността. По седалището на дружеството не е извършвана никаква проверка. Не са спазени изискванията на чл.103а, ал.1 от ЗАДС. Първоинстанционният съд е констатирал, че обжалвания акт противоречи и на материалния закон. ЗАДС и актовете по неговото приложение не съдържат определение на понятието автоматизирана система за отчетност , като единственото уточнение е, че тази система следва да позволява извършването в реално време на контрол на количествата енергийни продукти, които ще се получават и използват в обекта. Позовавайки се на заключението на вещото лице, съдът е приел, че съществуващата система разполага с възможност в реално време на място да даде отчет за ползваните количества. Направил е извод, че дружеството разполага със система за отчетност, която отговаря на изискванията по чл.24а, ал.3, т.8 ЗАДС. Въз основа на горното са отменени и мълчаливият и изричният отказ да бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител на СД Б. 90- Б. и сие , а преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е неправилно. Основателни са твърденията на касатора, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон и същото е необосновано. С чл.24а, ал.3 ЗАДС се въвеждат изисквания, на които трябва да отговарят потребителите на енергийни продукти, за да бъдат освободени от акциз. Липсата на което и да било от изискванията е основание да бъде постановен отказ. В настоящото производство е установено, че макар да отговаря на всички други условия СД Б. 90 Б. и сие не разполага с автоматизирана система за отчетност. Неоснователно съдът е приел, че е било необходимо да бъдат извършени проверки както на обектът Асфалтова база в гр. Котел, така и по седалището на дружеството в гр. Сливен. В подаденото заявление за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е посочено, че се иска за обект Асфалтова база гр. Котел /вж. стр.100 от първоинстанционното дело/. Това е обектът, където ще се получават и използват енергийните продукти, които са необходими за производствената дейност на дружеството. Адресът в гр. Сливен е посочен единствено, като такъв за кореспонденция. Дружеството не е твърдяло, че на адресът в гр. Сливен е инсталирана автоматизирана система или че разполага с друга такава различна от АЖУР L . Използването на енергийните продукти в производствения обект е предмет на регулиране и то следва да се отчита от т.нар. автоматизираната система . Проверката в офисите на дружеството не би променило констатациите на контролните органи, тъй като те не отричат наличието на счетоводна отчетност, която проследява количествата материали. Приемат обаче, че тази отчетност е свързана с изискванията на Закона за счетоводството и не е достатъчна, за да покрие изискването на чл.24а, ал.3, т.8 от ЗАДС. Извършването на проверка в административния офис на фирмата не би променило изводите направени от длъжностните лица относно наличието или не на автоматизирана система, която в реално време да отчита използваните и получавани в обекта суровини и материали. Дори да приемем, че има допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като не е проверено дружеството и на неговия административен адрес, то това нарушение не е от категорията на съществените и не може да обоснове отмяна на административния акт. Според трайното разбиране в съдебната практика съществено е това нарушение на административно производствените правила, което ако не беше допуснато издаденият акт би имал друго съдържание. В настоящият случай изобщо не се твърди, че на административния адрес на дружеството е налице система, която позволява отчитане в реално време, а само, че поддържаната програма за отчет на материалите е достатъчна и отговаря на новите изисквания на ЗАДС. Не може да бъде споделено и приетото от АС гр. Сливен, че е допуснато нарушение на материалния закон. Спорът между страните е дали използваната счетоводна система АЖУР L е достатъчна, за да покрие изискването на чл.24а, ал.3, т.8 от ЗАДС. Неправилно съдът, позовавайки се на заключението на вещото лице и на разпитът му в проведените открити съдебни заседания при приемане на експертизата, е приел, че тази система е достатъчна и позволява проследяване в реално време ползваните количества енергийни продукти. От приложените в хода на административното производство доказателства и от твърденията на дружеството е видно, че се касае за счетоводна програма. Това не се отрича и от вещото лице. Новото изискване за лицата, които претендират да бъдат освободени от заплащане на акциз е да разполагат с автоматизирана система, а не със счетоводна документация и програма за отчетност. Вярно е, че няма определение за понятието автоматизирана система в ЗАДС, но това не означава, че по правилата на тълкуването същата следва да се приравнява на счетоводната отчетност, която се води за обекта, чрез специализирана счетоводна програма. Неоснователно е позоваването и на изслушаната по делото СТЕ, тъй като с нея не се установява категорично, че ползваната система за отчетност отговоря на изискването по чл.24а, ал.3, т.8 ЗАДС. Вещото лице едва в допълнителното заключение сочи, че при закупуване на допълнителни софтуерни продукти, счетоводната програма може да изпълнява функциите и на автоматизирана система според изискванията на ЗАДС въведени с §37 от ПРЗ за изменение и допълнение на ЗАДС, които са в сила от 01.01.2020 г. Тези констатации обаче са неотносими към установеното, че към датата на извършената проверка в обекта 18.05.2023 г. и към момента на издаване на административния акт дружеството не е разполагало със система, която да отговаря на законовите изисквания. По тези съображения неправилно първоинстанционният съд е отменил мълчаливият и изричен отказ да бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител и решението му е неправилно, поради което подлежи на отмяна. При този изход на спора, в полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така, върховен административен съд, състав на осмо отделение