Решение № 5214 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7476/2014 г.

Решение № 5214 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7476/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Екотур" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Михаил Тенев" № 12, Бизнес център Евротур, ет. 2, офис 6 срещу Решение № 410-ОЗ от 17.04.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

С оспореното решение заместник-председателят на Комисията за финансов надзор забранил извършването на заявеното от "Екотур" ООД придобиване на 10 899 546 броя поименни безналични акции с номинална стойност един лев всяка, представляващи 25, 17% от капитала на Застрахователна компания "Лев Инс" АД.

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - "Екотур" ООД, счита оспореното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Неправилно органът приел, че не е спазен чл. 16а, ал. 1, изречение първо от Кодекса за застраховането (КЗ). Излага подробно фактите по подаване на заявлението и по съдържанието на представените документи и сочи, че волята му за закупуване на 25, 17% от капитала на Застрахователна компания "Лев Инс" АД в размер на 10 899 546 акции всяка с номинал един лев и съответстващи на акционерното участие на "Рахити Меир Класик" Лтд. е ясно и по безспорен начин установена. Сочи, че Кодексът за застраховането изрично регламентирал хипотезите, в които не се допуска издаване на разрешение и невъзможността да се установи по безспорен начин намерението за придобиване на размер от капитала не е сред посочените в чл. 16, ал. 5 КЗ. Наред с това по отношение на тази част от твърдяната нередовност на заявлението не са давани указания от регулатора.

Неправилен счита извода на надзорния орган за неспазване на утвърдения образец на декларация. Излага подробно фактите по декларацията и приложенията към нея и сочи, че става въпрос за служебно известни на надзора обстоятелства, както и че няма законова забрана приложенията да са в отделен документ.

Незаконосъобразни счита мотивите на органа досежно установено противоречие между придобивна цена от 130 000 евро и левовата им равностойност към 9.10.2007 г. от 254 257, 90 лв. при официален курс от 1.95583 по аргумент от чл. 29, ал. 2 на Закона за Българска народна банка (ЗБНБ). Незаконосъобразни счита изводите на органа досежно активите, срещу които ще се придобият акциите. Излага подробно фактите по придобиването, характера на активите и техния произход. Счита, че в подадената декларация надлежно са посочени размера на средствата и техния произход, включително активите, срещу които ще се придобие акционерното участие.

Счита, че органът неправилно се позовал на чл. 16, ал. 5 КЗ, тъй като не е установена нито една от неговите хипотези. Позоваването на чл. 34 КЗ по аналогия е без правно основание и представлява неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на органа със задължителни указания за издаване на одобрение за извършване на заявеното от дружеството придобиване на 10 899 546 броя безналични акции с номинал един лев, които представляват 25, 17% от капитала на застрахователна компания "Лев Инс" АД. Жалбоподателят се представлява от адв. Адриана Чернева, Софийска адвокатска колегия, и юрисконсулт Биляна Вълчева.

1. Ответникът по жалбата - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", счита същата за неоснователна. Сочи, че между подаденото заявление и неговото основание - предварителен договор за покупко-продажба на акции от 22.07.2007 г. съществува противоречие в точния брой на акциите, които дружеството възнамерява да закупи. Съществена непълнота на предоставената от дружеството информация и основание за отказ представлява липсата на яснота относно участието в капитала на Застрахователна компания "Лев Инс" АД - дружеството, част от капитала, на което жалбоподателят възнамерява да придобие. Неоснователни счита доводите на жалбоподателя досежно образеца на декларация за произход на средствата и приложенията към нея. Несъответно на изискванията на образеца-декларация счита непосочването в декларацията на точния брой на акциите, които ще бъдат обект на придобиване. Надлежно счита, че следва да бъдат попълнени всички раздели на декларацията, не само заявлението.

Сочи, че непредставянето на нотариален акт за покупко-продажба на недвижимия имот, който имот послужил като източник на средствата за закупуване на акциите не позволява установяване по безспорен начин на произхода на средствата. Счита, че решението е подробно мотивирано. Излага подробно целта, с която изпълнява надзорните си функции и в този контекст сочи значението на финансовата стабилност на застрахователните дружества.

Моли съда да отхвърли подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Магдалена Крумова.

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

III. Фактите по делото:

За да произнесе съдът установи от фактическа страна следното:

1. На 27.04.2007 г. между "Рахити Меир Класик" Лтд., частно дружество, учредено и действащо съгласно законодателството на Държавата Израел, и "Екотур" ЕООД, българско юридическо лице, бил сключен предварителен договор за продажба на 3 272 521 броя безналични акции с номинал един лев всяка, представляващи 25, 17% от капитала на Застрахователна и презастрахователна компания "Лев Инс" АД при цена 130 000 евро, платими по банков път в срок до 31.12.2008 г.

1. На 1.05.2007 г. акционерите на Застрахователна и презастрахователна компания "Лев Инс" АД взели решение за увеличаване на капитала на дружеството от 13 000 000 лева на 23 000 000 лева чрез издаване на нови 13 000 000 обикновени безналични акции, всяка от които с номинална стойност от един лев, които били разпределени между акционерите "пропорционално на участието им в капитала до увеличението" като за "Рахити Меир Класик" Лтд. участието в капитала е 25, 17 % и получените нови акции били 2 593 025 броя, които представляват 25, 175% от новоиздадените акции.

1. На 3.10.2007 г. "Екотур" ЕООД сключил с "Пела" ЕООД предварителен договор за продажба на недвижими имоти за сумата от 750 000, 00 лв. платими 260 000, 00 лв. при подписване на договора (на 3.10.2007 г.) и 490 000, 00 лв. платими в срок до 30.03.2008 г. Недвижимите имоти, предмет на договора са:

а) 35/100 идеални части от недвижим имот - урегулиран поземлен имот IV 422, 423, 425, 432, 433, кв. 16, м. "Чешмата" по плана на гр. Банкя, с графично изчислена площ от 2 674 кв. м.,

б) 35/100 идеални части от построения в имота по б. "а" хотел с разгъната площ от 1 985 кв. м.;

в) 35/100 идеални части от недвижим имот - урегулиран поземлен имот I 433, с графично изчислена площ от 915 кв. м.

1. На 9.05.2008 г. акционерите на Застрахователна и презастрахователна компания "Лев Инс" АД взели решение за увеличаване на капитала на дружеството от 23 000 000 лева на 32 415 000 лева чрез издаване на нови 9 115 000 обикновени безналични акции, всяка от които с номинална стойност от един лев, които били разпределени между акционерите "пропорционално на участието им в капитала до увеличението" като за "Рахити Меир Класик" Лтд. участието в капитала е 25, 17 % и получените нови акции били 2 294 245, които представляват 25, 175% от новоиздадените акции.

1. Към 7.07.2008 г. в търговския регистър "Екотур" ЕООД, със собственик Ива Петкова Павлова, е имало надлежна регистрация.

1. На 31.05.2009 г. акционерите на Застрахователна и презастрахователна компания "Лев Инс" АД взели решение за увеличаване на капитала на дружеството от 32 410 000 лева на 43 300 000 лева чрез издаване на нови 10 885 000 обикновени безналични акции, всяка от които с номинална стойност от един лев, които били разпределени между акционерите "пропорционално на участието им в капитала до увеличението" като за "Рахити Меир Класик" Лтд. участието в капитала е 25, 17 % и получените нови акции били 2 739 755 броя, които представляват 25, 175% от новоиздадените акции.

1. На 25.03.2011 г. в търговския регистър била регистрирана промяна на правната форма на "Екотур" ЕООД - едноличното дружество с ограничена отговорност било трансформирано в дружество с ограничена отговорност с двама съдружници - Ива Петкова Павлова и Хени Овадия, чуждестранен търговец. Като основна икономическа дейност на дружеството в търговския регистър е вписано хотелиерство.

1. На 22.11.2013 г. "Екотур" ООД падало в Комисията за финансов надзор уведомление по чл. 16, ал. 3 КЗ, вх. № РГ-10-14-114, с което уведомил надзорния орган за намерението си да придобие пряко акционерно участие в капитала на Застрахователна компания "Лев Инс" АД в размер на 25, 17%, чрез закупуване на притежаваните от "Рахити Меир Класик" Лтд. 10 899 546 броя обикновени безналични акции в капитала на Застрахователна компания "Лев Инс" АД, всяка с номинална стойност от един лев. Към заявлението били приложени документи по чл. 16а, ал. 1 КЗ.

1. На 3.12.2013 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", уведомил "Екотур" ООД за установени при проверката непълноти и неточности на подаденото заявление. В писмото били посочени неточности и непълноти по отношение на прекия акционер - "Евротур" ООД във връзка с изискванията на чл. 16а, ал. 1, т. 1, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 КЗ; по отношение на непрекия акционер Ива Павлова във връзка с изискванията на чл. 16а, ал. 1, т. 3, 8, 9 КЗ; по отношение на непрекия акционер Хаим Овадия във връзка с изискванията на чл. 16а, ал. 1, т. 3, 4, 5, 8 и 9 КЗ.

1. На 6.01.2014 г. "Екотур" ООД подало допълнително заявление, в което дало информация по посочените изисквания.

1. На 13.01.2014 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", уведомил "Екотур" ООД за установени при проверката неизпълнени указания, както следва: по отношение на "Екотур" ООД по чл. 16а, ал. 1, т. 13 КЗ; по отношение на непрекия акционер Ива Павлова - по чл. 16а, ал. 1, т. 8, б. "б", "в" - "д", "ж"; по отношение на непрекия акционер Хаим Овадия - по чл. 16а, ал. 1, т. 5 и 8 КЗ, както и досежно идентичност на имената и владеене на английски език.

1. На 24.01.2014 г. "Екотур" ООД подало допълнително заявление, с което дало информация по посочените изисквания.

1. На 17.04.2014 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", издал Решение № 410-ОЗ, с което забранил на "Екотур" ООД да придобие 10 899 546 броя поименни безналични акции с номинална стойност един лев всяка, представляващи 25, 17% от капитала на Застрахователна компания "Лев Инс" АД.

1. В хода на съдебното производство органът представи образец на декларация по чл. 16, ал. 5, т. 1 КЗ, одобрена със Заповед № 57 от 13.03.2006 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "застрахователен надзор".

1. В хода на съдебното производство органът представи заявлението на "Екотур" ООД, декларацията по чл. 16а, ал. 1, т. 1 КЗ, приложенията, както и водената между страните кореспонденция.

IV. По съществото на спора:

Съдът, след като обсъди твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, проверка на оспореното Решение № 41 приема от правна страна следното:

1. По компетентността на органа:

Оспореното Решение № 410-ОЗ е издадено от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Безспорно по делото е, че решението е издадено по повод на подадено от "Екотур" ООД писмено уведомление по смисъла на чл. 16, ал. 3 КЗ за придобиване на 25, 17% от акциите на ЗК "Лев Инс" АД. Съгласно чл. 16, ал. 5 във вр. с чл. 7 КЗ заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е органът, комуто законодателят е възложил правомощието да извършва оценка на предвижданото придобиване като се произнася с нарочен акт. Тази дейност изрично е възложена на него и с разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН).

Следователно оспореното решение е издадено от компетентен орган.

1. По формата:

Оспореното решение е издадено в исканата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК. От формална страна то съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК - съдържа фактически и правни основания, адресат, разпоредителна част.

Следователно оспореното решение е издадено при спазване на изискванията за форма на административния акт.

1. По административнопроизводствените правила:

Административното производство започнало по искане на адресата на акта. Съгласно чл. 16а, ал. 3 КЗ в срок не по-дълъг от два работни дни от датата на получаване на заявлението, заместник-председателят трябва да уведоми писмено заявителя за приемането на заявлението. По делото няма доказателства в срока по чл. 16а, ал. 3 КЗ органът да уведомил заявителя за приемане на заявлението. Това безспорно представлява нарушение на административнопроизводствено правило, но същото, в конкретния случай не е съществено, тъй като органът на 3.12.2013 г. упражнил правомощието си по чл. 16а, ал. 4 КЗ и информирал предложилия приобретател за началния момент на срока по чл. 16а, ал. 5 КЗ, с което функцията на правилото по чл. 16а, ал. 3 КЗ фактически е изпълнена, макар и със закъснение.

При извършената проверка за съответствието на заявлението със законовите изисквания органът констатирал недостатъци по отношение на специалните изисквания на чл. 16а, ал. 1 КЗ. Уведомил писмено заявителя за констатираните недостатъци. Заявителят се възползвал от предоставената му възможност за отстраняване на недостатъците на заявлението и представил допълнително искана информация. При проверката на допълнително представената информация органът констатирал непредставяне на всички изискуеми документи и нередности и отново уведомил заявителя. Заявителят представил нови доказателства на 24.01.2014 г.

С оглед на така извършените фактически действия органът, първо, от формална страна спазил изискването на чл. 16а, ал. 4 КЗ, и второ, в съответствие с чл. 16, ал. 5 КЗ определил, че срокът му за произнасяне започва да тече от 24.01.2014 г. При отчитане на официалните неработни дни през 2014 г. срокът изтекъл на 24.04.2014 г., а органът се произнесъл на 17.04.2014 г.

При така установените производствени действия съдът счита, че от формална страна органът спазил административнопроизводствените правила на производството по чл. 16а КЗ. По отношение на спазването на правилото по чл. 16а, ал. 4 КЗ по отношение на конкретните основания за постановената забрана съдът ще се произнесе едновременно с преценката за материалната законосъобразност на оспореното решение.

1. По съответствието с материалноправните разпоредби:

Застраховането е вид стопанска дейност, която поради преценения от държавата публичен интерес, който засяга и спецификите си на осъществяване е предмет на обхватна законодателна регулация. Предмет на законова регулация е и възможността за придобиване на участие в капитала на застрахователно акционерно дружество, което дава възможност за притежаване на 10 или повече от 10% от гласовете в общото събрание на дружеството - чл. 16, ал. 3 във вр. с ал. 1 КЗ.

За да гарантира определено ниво на защита на интересите на застрахованите лица, законодателят, като отчита факта, че застраховането е договорен метод за трансфер на риск от застрахования чрез застрахователя на фонд, който е създаден от премиите на множество застраховани лица, е въвел специални изисквания към всеки правен субект, който желае да притежава 10 или повече от 10% от гласовете в общото събрание на едно застрахователно акционерно дружество.

По делото е безспорно, че жалбоподателят заявил пред надзорния орган желанието си да придобие пряко акционерно участие в капитала на Застрахователна компания "Лев Инс" АД. В хода на образуваното по повод на заявеното искане административно производство между надзорния орган и жалбоподателя била проведена комуникация на основание чл. 16а, ал. 4 КЗ въз основа на която и с оглед на представените доказателства за фактите и обстоятелствата по чл. 16а, ал. 1 КЗ органът приел, че не са изпълнени следните законови изисквания за лице, което иска да придобие съответния дял от акциите на застрахователя:

а) чл. 16а, ал. 1, изречение първо от Кодекса за застраховането:

Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Кодекса за застраховането заявителят трябва да посочи размера на предвиденото участие. Органът приел, че представеният предварителен договор от 27.04.2007 г. между "Екотур" ЕООД и "Рахити Меир Класик, Лтд. доказва закупуване на 3 272 521 броя акции, които представляват 25, 17 % от капитала на Застрахователната компания, докато заявените за закупуване акции са 10 899 546 броя, поради което приел неизпълнение на законовото изискване за посочване на размера на предвиденото участие.

Мотива на органа налага да се установи първо, съдържанието на чл. 16, ал. 1, изречение първо - какво изисква нормата от предложилия приобретател? И второ, какво в конкретния случай посочил жалбоподателят?

Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изречение първо от Кодекса за застраховането изисква предложилият приобретател да посочи точно и ясно размера на участието в капитала, което има намерение да придобие. Нормата не изисква от него да представи доказателства за постигнато съгласие със собственика на съответния дял от капитала на застрахователното дружество. И това е логично, тъй като целта, с която се изисква информацията не е да се провери дали собственикът на акциите е дал съгласие за тяхната продажба и при какви условия, а да се провери заявеното желание на предложилия приобретател как би се отразило на стабилното и разумно управление на застрахователното предприятие, в което се предлага придобиване.

Безспорно е, че от приложения по делото предварителен договор за закупуване от "Екотур" ЕООД на акции, собственост на "Рахити Меир Класик" Лтд., е видно, че страните постигнали съгласие за продажба на 3 272 521 броя акции. Безспорно е, че тези 3 272 521 броя акции към датата на сключване на предварителния договор представлявали 25, 17% от капитала на застрахователната компания. Безспорно е, че в периода след сключване на предварителния договор - 27.04.2007 г., до датата на подаване на заявлението за придобиване на дял от капитала на "Лев Инс" АД - 22.11.2013 г., застрахователната компания три пъти увеличила капитала си като и трите пъти увеличението станало чрез издаването на нови обикновени безналични акции всяка с номинал един лев, които, и трите пъти, били разпределени между акционерите пропорционално на участието им в капитала. Безспорно е, че това довело до увеличаване на броя на притежаваните от "Рахити Меир Класик" Лтд. акции от 3 272 521 броя а 10 899 546 броя при запазване на дела от капитала на 25, 17%. Безспорно е също, че тези факти са публично известни, тъй като са вписани в търговския регистър и с оглед на чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР) се считат за станали известни на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Органът е трето добросъвестно лице и за него вписаните промени в капитала на дружеството са надлежно установени от датата на вписването.

Но всичко това не може да обоснове неяснота относно дела на участие в капитала на застрахователното дружество, който жалбоподателят желае да придобие, както органът приел. За целите на надзорната проверка и с оглед на съдържанието на правната норма е важно жалбоподателят да е заявил точно броя на акциите, които желае да придобие, както и какъв процент са те от капитала на застрахователното предприятие. Тези два факта жалбоподателят ясно посочил още с първото си заявление - 25, 17% от капитала на дружеството или 10 899 546 броя акции. Съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТР органът няма право да изисква доказването на обстоятелства, които са вписани в търговския регистър. Следователно за органа, факта на увеличение на капитала на Застрахователна компания "Лев Инс" АД е бил известен към датата на подаване на заявлението. Известен е бил и факта на притежаваните от сочения праводател брой акции. Налице е съвпадение между соченото от жалбоподателя в заявлението желание за придобиване на дял от капитала и на брой акции от точно определен акционер с отразеното в търговския регистър досежно този акционер участие в капитала на дружеството.

С оглед на изложеното органът неправилно тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 16, ал. 1, изречение първо от Кодекса за застраховането, поради което в тази си част оспореното Решение № 410-ОЗ е материално незаконосъобразно.

б) чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането:

Органът констатирал следните нередовности и липси в представената декларация:

б. а) декларацията не е по одобрения образец:

Съгласно чл. 16а, ал. 1, т. 1 КЗ към заявлението за уведомяване на надзорния орган за придобиване предложилият приобретател представя декларация по образец, утвърден от заместник-председателя, относно произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции и че те не са заемни.

Видно от приложената по делото декларация на жалбоподателя и представения от органа образец на декларация е, че от формална страна декларацията е по образеца, одобрен от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Що се отнася до верността и пълнотата на декларираната информация то този факт няма отношение към довода за неизползване на декларацията по образец.

С оглед на изложеното довода на органа за представяне на декларация не в съответствие с утвърдения образец е несъответен на фактите по делото.

б. б) липса на коректна заверка на декларацията:

Органът сочи в акта, че на декларацията е положен печат на "Екотур" ЕООД, а не на подалото заявлението лице - "Екотур" ООД. Тази неточност на декларацията била указана на заявителя с дадените на 3.12.2013 г. указания, но не била отстранена. Видно от приложената по делото декларация, л. 154 - 158, същата действително е подпечатана с печата на дружество, което е означено като еднолично, а не като собственост на две лица. От справка в търговския регистър, а и от приложения по делото дружествен договор, л. 169 - 175, е видно, че на 25.03.2011 г. (виж т. III. 7) едноличното дружество с ограничена отговорност "Екотур" било преобразувано в дружество с ограничена отговорност, собственост на две лица. Следователно към датата на подаване на уведомлението и на декларацията - 22.11.2013 г., търговското дружество "Екотур" не е еднолично, както сочи поставения фирмен печат.

Какво обаче е значението на положения печат и може ли той да бъде основание за забрана за разрешаване на исканото придобиване?

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) търговецът е длъжен да посочи в търговската си кореспонденция седалището и адреса на управлението, единния идентификационен код и банковата сметка. А съгласно чл. 141, ал. 2 ТЗ дружеството с ограничена отговорност се представлява от управителя. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за търговския регистър (ЗТР) за търговеца се води електронно дело, в което се прилагат, inter alia, данни за лицата, които представляват или управляват търговеца, но не и образец на печат на търговското дружество.

Нито посочените три правни норми, нито някоя друга правна норма, относима към търговските дружества, изисква като идентифициращ дружеството елемент т. нар. "фирмен печат". Нормативен акт, който регламентира общо правото на печат в позитивното право е Указ № 612 от 26.08.1965 г. за печатите. Съгласно неговият чл. 7 право на обикновен печат, т. е. на печат без изображението на държавния герб, по аргумент от чл. 3, имат "учреждения, предприятия и организации, представляващи юридическа личност, и техните поделения, което удостоверяват висшестоящите им ведомства и организации или съответният районен съд". А съгласно чл. 10 "печатите се полагат върху оригинала на издаваните документи и писма само след подпис на съответните длъжностни лица".

За разлика от изрично посочените в законодателството случаи на изискване наличието на печат като елемент на идентификацията на съответния правен субект, например: чл. 14, ал. 2, т. 6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност или чл. 12, ал. 2, т. 5 от Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране или чл. 16, ал. 2 от Закона за независимите оценители, нито Търговският закон, нито друг нормативен акт определят печата като идентификационен белег на търговското дружество. Такова изискване не се съдържа и в одобрения от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор образец на декларация.

Следователно безспорно положения на декларацията печат на "Екотур" ЕООД не съответства на правната форма, в която съществува дружеството към датата на подаване на заявлението - собственост на две лица, но този факт сам по себе си нито се отразява на декларираните обстоятелства, нито на способността на декларатора - управителя на дружеството, да ангажира надлежно представляваното дружество и да бъде ангажирана неговата лична наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

С оглед на изложеното доводът на органа за несъответствие на декларацията с изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1 КЗ поради неподпечатване на декларацията е материално незаконосъобразен.

б. в) непосочен брой и номиналната стойност на желаните за придобиване акции:

Органът твърди, че в декларацията - в т. 1, не е вписан броя на желаните за закупуване акции, както и каква е номиналната стойност на всяка акция, какъв процент от капитала на застрахователя представляват и какъв е размерът на прякото и непряко придобиване.

За да прецени посочената непълнота на декларацията законосъобразно основание ли е за постановяване на оспорената забрана за придобиване съдът трябва да провери първо, налице ли е недеклариране на исканата информация, второ, органът изпълнил ли задължението си по чл. 16а, ал. 4 КЗ досежно тази информация, и трето, какъв е характерът на исканата информация.

Видно от декларацията в графата по т. 1 жалбоподателят действително не посочил броя на поименните безналични акции, които желае да придобие, както и номиналната стойност на всяка една от тях. Посочил процента от капитала на застрахователя, които тези акции представляват, придобивния способ и лицето, от което ще бъдат придобити. Следователно не съответства на доказателствата по делото приетото от органа, че в декларацията не е посочен размера на придобиване. По делото няма спор, че непопълнената в графата по т. 1 информация е изрично посочена в заявлението, към което е приложена декларацията.

Двете нередовности в графата по т. 1 на декларацията - липсата на броя на желаните за придобиване акции и номиналната стойност на всяка една от тях, не са били посочени от органа на заявителя нито в писмото му от 03.12.2013 г., нито в това от 13.01.2014 г. Въпреки разпоредба на чл. 16а, ал. 4 КЗ, която имплицитно съдържа задължение на органа да уведоми заявителя за недостатъци или неточности в заявлението, декларацията или приложените други изискуеми от закона писмени доказателства, и въпреки, че органът фактически два пъти упражнил това свое задължение той не посочил тези две неточности на попълнената декларация.

Това нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като ако органът бе посочил нередовността жалбоподателят би могъл да я отстрани и по този начин, при липса на други основания, органът би могъл да достигне до друг краен извод.

Що се отнася до характера на непосочената информация - номиналната стойност на всяка една акция, следва да се посочи, че номиналната стойност на всяка акция на всяко едно акционерно дружество е информация, която съгласно чл. 174, ал. 2 във вр. с чл. 165, ал. 1, т. 3 ТЗ подлежи на вписване в търговския регистър. Справка в търговския регистър показва, че номиналната стойност на една акция на Застрахователна компания "Лев Инс" АД е надлежно вписана. Съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТР органът няма право да изисква доказването на обстоятелства, които са вписани в търговския регистър (виж изложението по т. IV. 4.а). Поради изложеното непопълнената информация досежно номиналната стойност на всяка една от желаните за придобиване акции не е нередовност на декларацията. Следва изрично да се посочи, че декларацията, видно от приложения по делото образец, е одобрена от компетентния орган на 13.03.2006 г., т. е. преди приемането на разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТР. Одобреният образец не е съобразен с настъпилите изменения в законодателството, но не може да му противоречи.

б. г) разминаване в декларираната валутна сума и левовата й равностойност:

Органът приел, че декларираната валутна сума на придобиване - 130 000, 00 евро, не съответства на посочената левова равностойност - 254 257, 90 лв. и валутен курс от 1, 9562 към 9.10.2007 г. Видно от приложения по делото банков документ за изходящ валутен превод от 9.10.2007 г., л. 161, на тази дата е извършен превод от жалбоподателя по банкова сметка на Меир Хаим Овадия, представляващ и управляващ "Рахити Меир Класик" Лтд., л. 160 и л. 150-151, на 254 306, 00 лв. с основание плащане по договор от 27.04.2007 г. при валутен курс 1.9562.

Вярно е, както сочи органът, че съгласно чл. 29, ал. 2 от Закона за Българска народна банка (ЗБНБ) фиксираният курс на еврото на Българска народна банка към 9.10.2007 г. е 1, 95583 лв. за евро, но превода, видно от приложените по делото доказателства - списък на наредените документи, л. 161 и 162, е извършен чрез търговска банка, чийто курс на еврото е посочен на 1, 9562. За целите на декларацията е важно не каква е разликата между фиксирания курс на Българска народна банка и курс продава на търговската банка, чрез която е извършен превода, и има ли такъв, а какво е заплатено - съответства ли заплатеното на договореното, с оглед на изрично посоченото в декларацията.

От доказателствата по делото - предварителния договор от 27.04.2007 г. между "Рахити Меир Класик" Лтд. и "Екотур" ООД, е видно, че страните са договорили продажба на 3 272 521 брой безналични обикновени акции с номинал един лев за цена от 130 000, 00 евро. Именно 130 000, 00 евро са преведени на продавача.

Видно от изложеното соченото от органа несъответствие в декларираната валутна сума и нейната левова равностойност несъответства на доказателствата по делото, поради което това основание за отказ е материално незаконосъобразно.

Това, което органът следвало да установи и за което нито в декларацията, нито в заявлението има доказателства, е каква е стойността на придобиване от жалбоподателя на акциите, които "Рахити Меир Класик" Лтд. придобил в периода след сключването на предварителния договор - 27.04.2007 г., до подаването на уведомлението - 22.11.2013 г. Видно от доказателствата по делото в този период "Рахити Меир Класик" Лтд. придобил още 7 627 025 броя акции (10 899 546 акции, притежавани от "Рахити Меир Класик" Лтд. към датата на последното увеличение на капитала на Застрахователна компания "Лев Инс" АД - 31.05.2009 г., без първоначално притежаваните 3 272 521 броя акции, предмет на предварителния договор). Тези 7 627 025 броя акции не биха могли да бъдат предмет на предварителния договор от 27.04.2007 г., тъй като не са били издадени от дружеството, а и договорът няма за предмет бъдещи придобивания от продавача. Издаването на тези акции става на 1.05.2007 г. - 2 593 025 броя, собственост на "Рахити Меир Класик" Лтд., на 9.05.2008 г. - 2 294 245 броя, собственост на "Рахити Меир Класик" Лтд. и на 31.05.2009 г. - 2 739 755 броя, собственост на "Рахити Меир Класик" Лтд. За тези акции в декларацията не е посочена цена на придобиване. Така, както е декларирана цената на придобиване в графата по т. 3 - чрез референция към графата по т. 1, в която не е посочен броя на акциите, а само дела на тези акции от капитала на застрахователя, създава убеждение за придобиване на всичките 10 899 546 акции на цена от 130 000, 00 евро. Факт, за който в хода на административното производство жалбоподателят не представил доказателства и за който органът не му указал да представи такива.

Изложеното представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като органът не указал на жалбоподателя, че за този факт не сочи доказателства в нарушение на чл. 16а, ал. 4 КЗ и чл. 30, ал. 2 АПК и постановил акта си, без да установи съществен за предмета на спора факт в нарушение на чл. 35 АПК.

б. д) непопълнена графа по точка 6:

Видно от приложената по делото декларация жалбоподателят действително не посочил вида на активите, срещу които ще придобие акциите. Това безспорно е неточност на подадената декларация. Но органът не указал на заявителя пропуска по т. 6 нито в писмото от 3.12.2013 г., нито в това от 13.01.2014 г. Пропускът е формален, тъй като тази информация вече веднъж е вписана в декларацията по т. 5. Ако органът беше изпълнил задължението си да укаже на жалбоподателя констатираната непълнота пропускът би могъл да бъде отстранен. Допуснатото е съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 16а, ал. 5 КЗ и чл. 30, ал. 2 АПК.

б. е) непопълнена графа по точка 7:

Органът приел, че "не е записана общата стойност на притежаваното движими имущество, което е в размер на 94 374, 56 лв."

Видно от приложената по делото декларация жалбоподателят попълнил общата стойност на притежаваните активи - 710 240, 26 лв., в т. ч. попълнил посочените подграфи: недвижими имоти, движимо имущество, парични средства и вземания. За подграфа недвижими имоти посочил: земя - 144 393, 76 лв. и сграда - 469 969, 55 лв. За подграфа движимо имущество посочил: компютърна конфигурация 4 броя - 6 225, 37 лв.; принтер - 535 лв.; мебели - 33 864, 19 лв., в т. ч. посочил притежавани ценни книги и дялове - "Лев Инстейт" ООД - 49 000, 00 лв., "Спортарт" ООД - 2 225, 00 лв. и "Тимс Къмпани" ООД - 2 500, 00 лв. Посочил парични средства в банка - 1 502, 39 лв. в Обединена българска банка.

Вярно е, че за подграфа движимо имущество не е посочена общата стойност, а само стойността по видове имущество, но по същия начин е попълнена стойността на недвижимите имоти. Образеца на одобрената от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор декларация не указва надлежно необходимостта от посочването на общата стойност на вида актив и разбиване на стойността по подвидове, а елементарното аритметично действие събиране дава сбора на стойността на движимото имущество. Видно от мотивите на оспореното решение органът извършил това аритметично действие и не твърди допусната неточност в посочените стойности. Проверката на декларираната стойност на притежаваните от жалбоподателя активи също не показва неточност. При липсата на яснота в образеца досежно необходимостта от посочване общо по видове и отделно по подвидове на стойността на притежаваните активи съдът счита, че твърдяната нередовност на декларацията не е налице.

Вярна е приетата от органа друга нередовност на декларацията по т. 7. Жалбоподателят не посочил номера на банковата сметка в Обединена българска банка. В одобрения образец изрично е посочено, че следва да бъде декларирана не само банката, но и банковия клон, в който е сметката на заявителя. За тази нередовност жалбоподателят също не е бил надлежно уведомен, поради което органът допуснал нарушение на чл. 16а, ал. 3 КЗ и на чл. 30, ал. 2 АПК. Нарушението е съществено, тъй като е на норми, които са гаранция за защита правата на сезиралия органа правен субект.

Но по същественото досежно тази твърдяна нередовност на декларацията е фактът, че през 2009 г. клоновете на "Обединена българска банка" АД са закрити и това обстоятелство е вписано в търговския регистър на 10.04.2009 г. Съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТР органът няма право да изисква доказването на обстоятелства, които са вписани в търговския регистър (виж изложението по т. IV. 4.а). Поради изложеното непопълнената информация досежно клона на банката, в която се депозирани паричните средства на заявителя не е нередовност на декларацията.

б. ж) непопълнена графата по точка 10:

Видно от декларацията заявителят действително не попълнил изискуемата за имената на съдружниците информация. Но тази информация е налична в търговския регистър и органът, съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТР, няма право да изисква доказването на обстоятелства, които са вписани в търговския регистър (виж изложението по т. IV. 4.а, както и това по т. IV. б. "б. в"). Поради изложеното непопълнената информация досежно съдружниците, които притежават повече от 10% от дяловете на капитала на дружеството - предложил приобретател, не е нередовност на декларацията. Отделен е факта, че тази нередовност не е съобщена на заявителя и не му е дадена възможност да я отстрани, което само по себе си е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

б. з) непопълнен раздел "Приложения":

Органът приел, че декларацията е нередовна, тъй като в раздел "Приложения" не били изброени документите, които жалбоподателят приложил като доказателство за декларираното.

Видно от приложената по делото декларация заявителят действително не посочил в раздел "Приложения" приложените от него писмени доказателства в подкрепа на декларираните факти и обстоятелства. Същите, видно от заявлението, са изброени в него. Пропускът е формален, но доколкото задължението е за попълване на декларация по образец то непопълването й безспорно е неточност, непълнота на подадената декларация. Но органът не указал на заявителя пропуска нито в писмото от 3.12.2013 г., нито в това от 13.01.2014 г. Ако органът беше изпълнил задължението си да укаже на жалбоподателя констатираната непълнота пропускът би могъл да бъде отстранен. Допуснатото е съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 16а, ал. 5 КЗ и чл. 30, ал. 2 АПК.

в) по доказателствата за произход на средствата:

Органът приел, че представените доказателства не установяват основанието за твърдяния произход на средствата за покупка на акциите - продажбата на идеални части от урегулиран поземлен имот IV. В приложената по делото декларация - т. 5, заявителят посочил, че средствата, необходими за закупуване на процесните акции, са от продажба на 35/100 идеални части от собствен недвижим имот - урегулиран поземлен имот IV 422, 423, 425, 432, 433, кв. 16, м. "Чешмата" по плана на гр. Банкя, на стойност 312 000, 00 лв.

Както бе посочено по-горе в изложението на фактите - т. III. 3, с предварителния договор за покупко-продажба от 3.10.2007 г. е постигнато съгласие за покупко-продажба на три самостоятелни имота, но не е уговаряна самостоятелна цена за всеки от имотите, предмет на договора. Наред с това в договора е посочено, че 260 000, 00 лв. са платени при подписване на договора. Доказателства за това плащане жалбоподателят не е ангажирал. Ангажирал е доказателства за получаването на 03.10.2007 г., т. е. датата на подписване на договора, на 312 000, 00 лв. Следователно на датата на сключване на предварителния договор купувачът превел по сметката на продавача не уговорената сума от 260 000, 00 лв., а повече от уговореното - 312 000, 00 лв. Доколкото плащането на останалата част от цената над 260 000, 00 лв. до 750 000, 00 лв. е дължимо във всеки един момент от 3.10.20107 г. до 30.03.2008 г. извършеното преди крайния срок на плащане плащане е валидно и при представеното извлечение от входящите и изходящи преводи на парични средства от банковата сметка на "Екотур" ЕООД, в което е налично плащане от 312 000, 00 лв., изводът на органа за недоказано плащане на 260 000, 00 лв. е неоснователен.

Неоснователен е и доводът на органа за недоказан произход на средствата поради непредставяне на нотариален акт за покупко-продажба на процесните имоти. Видно от представения предварителен договор за покупко-продажба - т. 7, ако купувачът не сключи без основателна причина окончателен договор в срока по т. 1, продавачът има право да задържи получената като "задатък/капаро" сума, описана "подробно в т. 1 от договора". Като оставим на страна факта, че в т. 1 на договора са описани общата сума от 750 000, 00 лв., получената при подписване на договора сума от 260 000, 00 лв. и останалата част от цената - 490 000, 00 лв., то при спазване на разпоредбата на чл. 20 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е видно, че става въпрос за сумата, която е получена в деня на подписване на договора и която има характера на "задатък/капаро". Тази сума, с оглед на доказателствата за извършения банков превод е в размер на 312 000, 00 лв. Следователно дори и да не се е стигнало до сключването на окончателен договор сумата от 312 000, 00 лв. е с правно основание на придобиване предварителния договор от 3.10.2007 г. между "Екотур" ЕООД и "Пела" ЕООД.

Въпросът не е в недоказаното плащане на 312 000, 00 лв. Въпросът е в некоректното отразяване на един от трите имота, предмет на договора от 3.10.2007 г., като източник на средствата при липсата на самостоятелно определена цена за всеки един. Но за тази некоректност органът не уведомил заявителя и не му дал указания да я отстрани.

С оглед на изложеното това основание на органа за забраната за извършване на заявеното придобиване е неоснователен.

г) анализ на счетоводните отчети и на финансовото състояние на "Екотур" ООД:

Органът приел, че представените от заявителя счетоводни отчети не отразяват вярно балансовата стойност на неговите активи и финансовото му състояние. Този извод органът прави на основата на анализа на представените със заявлението счетоводни баланси и финансови отчети за периода 2007 - 31.10.2013 г.

Какво показват фактите по делото?

Безспорно е, както приел и органът, че в отчета за собствения капитал на "Екотур" ЕООД към 31.12.2007 г. е декларирана загуба в размер на 2 000, 00 лв., л. 142. От този факт органът направил извод, че "през посочения период "Екотур" ЕООД не е разполагало със собствени средства", поради което придобиването на акциите въз основа на предварителния договор е в нарушение на чл. 12, ал. 3 КЗ. Закупените акции, както сочи и органът, не са отразени по никакъв начин в счетоводния баланс на дружеството - нито като придобити акции, нито като вземане, нито като условен актив. Този факт, анализиран в контекста на останалите писмени доказателства представени от заявителя в хода на административното производство, дало основание на органа да формира основателно съмнение, че представения финансов отчет за 2007 г. съдържа некоректни данни.

Органът установил "разминаване в счетоводните стойности по различни пера и счетоводните баланси, представени от дружеството за периода 1.01.2007 г. - 31.10.2013 г. " като съществени такива има при "паричните средства на дружеството, привлечения капитал и собствения капитал, като не е спазена разпоредбата на чл. 54 от Търговския закон". Органът не посочил в мотивите си конкретни факти за направеното фактическо твърдение.

От представените по делото съставни части на годишния финансов отчет за 2007 г.: счетоводен баланс, л. 134 - 137, отчет за приходите и разходите, л. 138 - 140, отчет за собствения капитал към 31.12.2007 г., л. 142, и тези за 2010 г.: счетоводен баланс, л. 180 - 183, отчет за приходите и разходите, л. 184 - 186, отчет за собствения капитал към 31.12.2010 г., л. 187, не може да се проследи спазването на принципа на стойностна връзка между начален и краен баланс по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗСч. и чл. 54 ТЗ, тъй като липсва отчета за 2009 г.

От представените по делото съставни части на годишния финансов отчет за 2010 г., 2011 г., л. 189 - 197, 2012 г., л. 198 - 204, и към 31.10.2013 г., л. 205 - 213, се установява несъответствие между обобщените данни на отчета за приходите и разходите за 2011 г. с тези за 2010 г., между обобщените данни за собствения капитал в края на 2010 г. - началото на 2011 г., както и между паричните средства, отразени в счетоводния баланс към 31.12.2010 г. и 1.01.2011 г. Дали обаче това са установените от органа несъответствия и точно те ли са формирали извода му за нарушение на чл. 54 ТЗ съдът не може да установи поради неизлагането от органа на фактически основания за този извод.

Установен от доказателствата по делото е приетият от органа факт на отрицателен собствен капитал на жалбоподателя за 2007 г. - в размер на 2 000, 00 лв., 2011 г. - 65 000, 00 лв., 2012 г. - 83 000, 00 лв. и към 31.10.2013 г. - 126 000, 00 лв.

Така приетите за установени от органа факти досежно счетоводната отчетност на заявителя мотивирали органа да направи "обоснован извод, че притежаваното от "Екотур" ООД имущество и развивана дейност по своя мащаб и финансови резултати създават съмнение относно надеждността и пригодността на дружеството, като пряк квалифициран акционер, да оказва при необходимост капиталова подкрепа на застрахователя. В тази връзка "Екотур" ООД не отговаря на изискванията, регламентирани в КЗ (по аргумент от чл. 16, ал. 5 от КЗ, чл. 34, ал. 1, т. 3, буква "г" от КЗ във вр. с чл. 16, ал. 1 от КЗ) за лицата, които могат да притежават квалифицирано участие в застраховател. "

Какво установяват посочените от органа правни норми и приложими ли са към преценката му по чл. 16а, ал. 5 във вр. с чл. 16, ал. 5 КЗ?

Член 34, ал. 1, т. 3, б. "б" КЗ, на която органът се позовал, за да обоснове правно извода си за издаване на забрана за извършване на желаното придобиване е норма, която регламентира предпоставките за отказ за издаване на лиценз за застраховане. Производството по искане за издаване на лиценз и производството по искане за разрешаване на придобиване на акции на действащ застраховател са две самостоятелни административни производства с различен предмет и поради това законодателят е регламентирал различни предпоставки, при наличието, на които органът може да издаде облагоприятстващ акт. Без изрична правна разпоредба, която да обвързва правните предпоставки на едното производство с тези по другото органът няма правомощие да преценява основателността на искането по едното производство на основата на предпоставки за другото производство. В случая законодателят не е приел, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 3, б. "г" КЗ е разпоредба, която регламентира предпоставка за забрана за придобиване на дял от капитала на застрахователна компания. Законодателят подробно регламентирал предпоставките, при наличието на които органът постановява забрана и това са нормите на чл. 16а, ал. 5 във вр. с чл. 16, ал. 5 КЗ.

Анализът на посочените правни норми сочи, че законодателят от една страна установил критериите, въз основа на които органът трябва да извърши оценката си - чл. 16, ал. 5 КЗ, а от друга - в чл. 16а, ал. 5 КЗ, въвел предпоставките, при наличието на които органът има правомощието да извърши оценката, както и основанията, при които може да постанови забрана за придобиване. Следователно налице е сложен фактически състав осъществяването на който прави една забрана за придобиване законосъобразна.

Какво показват фактите по делото досежно елементите на този сложен фактически състав?

Съгласно чл. 16а, ал. 5 КЗ първата предпоставка, която трябва да бъде осъществена, за да пристъпи органът към преценка на основанията за забрана при прилагане на критериите по чл. 16, ал. 5 КЗ е представянето на всички документи по чл. 16а, ал. 1 КЗ. От доказателствата по делото и изложеното по-горе е видно, че заявителят, при подаване на уведомлението не изпълнил точно и пълно законовите изисквания за представяне на писмени доказателства. В изпълнение на задължението си по чл. 16а, ал. 3 КЗ и чл. 30, ал. 2 АПК органът дал указания за отстраняване на установени неточности и за представяне на доказателства досежно визирани в чл. 16а, ал. 1 КЗ факти и обстоятелства.

Но това свое задължение органът не изпълнил в пълнота. Факта, че два пъти дал указания не е сам по себе си доказателство за точността и пълнотата на изпълненото задължение, следователно на дадените указания. Ако органът беше изпълнил в пълнота задължението си да даде указание за отстраняване на неточностите и непълнотите на подаденото уведомление предпоставката на чл. 16а, ал. 5 КЗ би била изпълнена, защото за нейното осъществяване е релевантно не изпълнението на дадените указания от заявителя, а самия факт на тяхното даване на заявителя. Дали заявителят ще изпълни точно дадените му указания за представяне на визираните в чл. 16а, ал. 1 КЗ доказателства или не е въпрос на негова лична преценка, но за да се приеме, че е налице предпоставката на чл. 16а, ал. 5 КЗ - представени са всички документи по чл. 16а, ал. 1 КЗ, е достатъчно органът да е изпълнил задължението си да укаже лисващи или несъответни на законовите изисквания доказателства. В случая тази първа предпоставка органът не изпълнил.

Органът не посочил и коя от визираните в чл. 16а, ал. 5 КЗ предпоставки приел, че в случая е налице. Член 16а, ал. 5 КЗ съдържа пет хипотези, при наличието на които и при спазване на критериите по чл. 16, ал. 5 КЗ може да забрани извършване на желаното придобиване. Това са: 1. има основателни причини; 2. предоставената от лицето информация е непълна; 3. не могат да се установят действителните собственици на заявеното участие; 4. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание; 5. не е била представена допълнителна информация, поискана по реда на чл. 16а, ал. 4 КЗ. Органът нито посочил коя от хипотезите е налице, нито мотивирал забраната с фактическите основания на някоя от тях.

Когато една правна норма предоставя правомощие на органа при условията на алтернативност органът е длъжен да посочи точно коя от хипотезите счита, че е осъществена. Без посочване на конкретното от няколкото възможни фактически и правни основания издаденият акт се явява фактически и правно немотивиран. Съдът не може вместо органа да установи които са релевантните факти и към коя правна норма те се субсумират. Съдът може само да извърши проверка твърдяните от органа факти действително ли са осъществени и към сочената от него правна норма ли трябва да се подведат. Вярно е, че в мотивите си органът приел, че "Посочените несъответствия със законовите изисквания, касаещи финансовото състояние и стабилност на "Екотур" ООД в разглеждания период (1.01.2007 г. - 31.10.2013 г.) по съществото си са неотстраними и непреодолими чрез изискването и предоставянето на допълнителни документи и информация по реда на чл. 16а, ал. 4 КЗ", но този извод е само предпоставка, за да извърши органът анализ на предоставената информация за целите на и по критериите на чл. 16, ал. 5 КЗ.

В случая органът не извършил анализ и не изложил мотиви досежно целта на оценката - осигуряване на стабилно и благоразумно управление на застрахователното дружество чрез преценка на финансовата стабилност и съответността на заявителя. Органът приел, че имуществото и развиваната дейност на заявителя създават съмнение относно способността му "да оказва при необходимост капиталова подкрепа на застрахователя", но такова изискване законодателят не поставя. Акционерите в застрахователното дружество нито по силата на Търговския закон, нито по силата на Кодекса за застраховането имат задължение за оказване на "капиталова подкрепа" на застрахователното дружество.

Това, което законодателя сочи в чл. 16, ал. 5, т. 3 КЗ е преценка на финансовата стабилност на заявителя във връзка с дейностите, които застрахователното дружество извършва. Такава преценка в мотивите на оспореното решение не е обективирана.

Видно от изложеното след като извършил анализ на счетоводните отчети и на финансовото състояние на заявителя органът не подвел установените факти към критериите по чл. 16, ал. 5 КЗ и не ги оценил с оглед не целите по същия, в резултат, на което не формирал извод за наличие на някоя от визираните в чл. 16а, ал. 5 КЗ предпоставки, които законодателят приема, че дават основание за забрана за извършване на заявено придобиване.

Следва да се посочи, че законодателят е представил правомощието на органа по чл. 16а, ал. 5 КЗ в едни изключително широки граници. Това обаче не значи, че решението на органа не подлежи на съдебен контрол. Напротив. Член 169 АПК изрично установява предмета на съдебен контрол на акт, постановен при оперативна самостоятелност. А тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на общото събрание на Върховния административен съд изрично приема, че неизлагането на мотиви към акта, постановен при упражняване на правомощие при оперативна самостоятелност, е основание за неговата отмяна като незаконосъобразен. Само мотивите на органа могат да позволят на адресата на акта да упражни правото си на ефективно обжалване по съдебен ред. Само мотивите на органа могат да установят спазени ли са границите на свободното усмотрение, спазена ли е с акта целта на закона, а следователно и принципите на административното производство.

Съдът счита за необходимо изрично да посочи, че с особено значение за случая е принципът на пропорционалност (съразмерност - чл. 6 АПК), в т. ч. и досежно информацията, която предложилия приобретател трябва да представи на органа. С особено значение е и правото на заявителя да бъде изслушан, т. е. от особено значение е ефикасността на комуникацията между органа и адресата на акта. Обективността налага да се посочи, че всеки частен правен субект сам преценява как и дали да упражни предоставените му права и възложените му задължения, но органът може да упражни предоставените му правомощия само законосъобразно. Той няма право на преценка.

1. По съответствието с целта на закона:

Допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, липсата на мотиви за упражненото правомощие при условията на оперативна самостоятелност и липсата на релевантно правно основание правят ненужна нарочна проверка за съобразяване на оспореното решение с целта на закона. Незаконосъобразен акт не може да бъде съобразен с целта на закона.

Видно от изложеното оспореното Решение № 410-ОЗ на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е издадено при допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона, поради което като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът не следва да удовлетворява искането на жалбоподателя за даване на органа на задължителни указания за издаване на разрешение за исканото придобиване, тъй като става въпрос за акт, който е предоставен на преценката на органа. Дали органът ще издаде или не исканото съгласие зависи от неговата преценка за наличие или липса на законовите предпоставки на чл. 16а, ал. 5 във вр. с чл. 16, ал. 5 КЗ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд