Решение № 6603 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 826/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, подадена чрез пълномощника му юрк. Ламбов, против Решение 1032/01.11.2023 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 637/2023 г., с което е отменено негово Решение 32-96365/13.03.2023 г., в частта му, в която Жефко България ЕООД е определен за солидарен длъжник на вносно мито в размер на 15 185.11 лв. и на ДДС в размер на 41 412.47 лв., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 5 707.53 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на административния съд поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди решението на митническия орган в оспорената му част, както и присъждане на разноски. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение и иска да бъде намалено при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22. Ответникът по касационната жалба СЕВА Лоджистикс България ЕООД с предишно наименование Жефко България ЕООД, ЕИК 201820473 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев, комплекс Софарма Бизнес Тауърс 5, сграда Б, ет. 15 оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Чернаев по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд Бургас и да му се присъдят разноските за касационното производство. Възразява против размера на претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Решение 32-96365/13.03.2023 г., в частта му, в която Жефко България ЕООД е определен за солидарен длъжник на вносно мито в размер на 15 185.11 лв. и на ДДС в размер на 41 412.47 лв. на основание чл. 79 § 3, б. б) и б. в) във вр. с чл. 84 и чл. 79 § 1, б. а) от Регламент (ЕС) 952/2013 (Митнически кодекс на Съюза, МКС). Административният съд правилно е приел, че оспорването на решението на митническия орган в посочената в жалбата част е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ във вр. с чл. 29 МКС в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е изключително подробно извода си за неговата материална незаконосъобразност. Установените от първостепенният съд факти не са спорни. Спорът е за това налице ли са материалноправните основания на чл. 79 § 3, б. б) и б. в) за солидарната отговорност на дружеството за установените с административния акт публични държавни вземания. Страните не спорят, че е доказано от митническия орган неизпълнение задължение по чл. 79, § 1, б. а) МКС, при което възниква митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, а именно задължението за завършване на временното складиране в срок от 90 дни по чл. 149 от Кодекса. Съгласно чл. 79 § 3, б. в) длъжник е лицето, което е придобило или държало въпросните стоки и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае в момента на придобиването или получаването на стоките, че дадено задължение по митническото законодателство не е изпълнено. Според мотивите на оспореното решение на директора на ТД Митница Бургас Жефко България ЕООД е длъжник, тъй като е придобило стоката, обстоятелство, видно от представената декларация от BOLAN HOME FASHION LIMITED, и е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае в момента на придобиването или получаването на стоките, че дадено задължението по митническото законодателство не е изпълнено. Според тази декларация BOLAN HOME FASHION LIMITED в качеството си на получател на стоката по фактура IF220033/22.04.2022 г. и по Коносамент HLCUSHA2201PERP4 (платове 688 колета) декларира, че е прехвърлило всички права върху тази стока на Жефко България ЕООД и от своя страна се отказва от правата си върху нея. Тази декларация (без дата) е представена от Жефко България ЕООД на митническите органи с писмо от 16.12.2022 г., но в писмен вид жалбоподателят от своя страна декларира, че не е собственик на стоката и не е бил упълномощаван да представлява собственика й пред митническите власти или други власти, а са действали само и единствено като спедитор. В подкрепа на тезата си, че правото на собственост върху процесната стока не може да му бъде прехвърлено, пред съда жалбоподателят представя в оригинал и в превод Решение на Районен съд гр. Мюнстер от 25.05.2022 г., с което се назначава временен синдик във връзка с обезпечения в производството по несъстоятелност на BOLAN HOME FASHION и се посочва изрично, че съгласно чл. 21, ал. 2, т. т. 2, 2 предложение от Правилника за производствата по несъстоятелност разпорежданията на длъжника с обекти от неговото имущества са в сила само със съгласието на временния синдик. С Определение на същия съд, представено в оригинал и в превод, от 01.08.2022 г. се открива производството по несъстоятелност на немското дружество. При така установените факти, позовавайки се на чл. 23 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, ратифицирана с Указ 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г., в сила за България от 01.08.1991 г., правилно първостепенният съд приема, че при липсата на други доказателства само декларацията на дружеството от Германия не доказва придобиване на стоката от Жефко България ЕООД. Касационната жалба не съдържа доводи за неправилност на решението в тази част. В нея са изложени съображения за неправилност на изводите на съда във връзка с материалноправните предпоставки за ангажиране солидарната отговорност на Жефко България ЕООД на основание чл. 79 § 3, б. б) от Регламент 952/2013, според която длъжник е лицето, което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че дадено задължение по митническото законодателство не е изпълнено, и което е действало за сметка на лицето, което е трябвало да изпълни задължението, или което е участвало в действието, довело до неизпълнението на задължението. Както и в хипотезата на чл. 79 § 3, б. в), така и в тази по б. б), знанието или задължението за знание според обстоятелствата е кумулативно регламентиран елемент от фактическия състав заедно с още един. В случая - наличието на действие за сметка на лицето, което е трябвало да изпълни задължението или участие в действието, довело до неизпълнението на задължението. В мотивите на оспореното решение са изложени само фактически основания, обосноваващи извода на митническия орган, че Жефко България ЕООД е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че задължението по чл. 149 от Кодекса няма да бъде изпълнено, но не и фактически основания за второто условие. Такива фактически основания не се съдържат нито в докладната записка с рег. 32-91573/09.03.2023 г. на началник МП Пристанище Бургас център до директора на ТД Митница Бургас, нито в съобщението по чл. 22 § 6 от Регламент 952/2013. Независимо от това, съдът е обсъдил чл. 170 § 2, според който когато приемането на митническата декларация води до определени задължения за дадено лице, тази декларация се подава от това лице или от негов представител, и е обосновал извод, че жалбоподателят като изпълнител по договор за спедиция не е действал за сметка на лицето като негов представител, който е следвало да изпълни задължението по чл. 149 от Кодекса да подаде митническа декларация. Едва в касационната си жалба жалбоподателят се позовава на чл. 170 § 1 от Регламент 952/2013 с доводи, че ответникът е можел да подаде митническа декларация за поставяне на стоките под митнически режими, различни от допускане за свободно обращение, като например външен транзит (чл. 226 МКС), митническо складиране (чл. 237 МКС) или да подаде уведомление за реекспорт, при което не биха възникнали задължения. Според чл. 22, § 7 МКС всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. АПК административният орган е длъжен да посочи в акта си фактически и правни основания за издаването му. Значението на изискването за мотивите според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането им в и към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. Липсата на фактическите основания за издаването на административния акт опорочава съществено формата му и е абсолютно основание за отмяната му. Тази липса не може да бъде запълнена нито от фактическите констатации на административния орган за наличието на фактура, издадена от Жефко България ЕООД на BOLAN HOME FASHION LIMITED за международен транспорт, терминални такси, транзит и доставка до Ловеч, нито да бъде преодоляна от съда чрез мотивите на постановения от него съдебен акт. По изложените съображения оспореното в настоящото касационно производство решение следва да бъде оставено в сила и на ответника да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 223. 53 лв. Не са налице основания за намаляване на същото под минималния размер по Наредба 1/2004 г., каквото е искането на ответника по касация, тъй като то е договорено и заплатено в размер на половината от минималното адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение