Решение № 14202 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1776/2013 г.

ВАСV отделение30.10.2013 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6437 от 29.11.2012 г., постановено по адм. дело № 7655/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14202 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1776/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба от Елка Видолова Стоянова, подадена чрез процесуален представител, против решение № 6437 от 29.11.2012 г., постановено по адм. дело № 7655/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Стоянова против заповед № 148/01.06.2012 г., издадена от кмета на район "Възраждане". С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка с решение № 184 от 26.04.2012 г. на Столичния общински съвет, е прекратено служебното правоотношение на Елка Стоянова за длъжност "началник" на отдел "Човешки ресурси и обслужващи дейности" с ранг III младши към Столична община - район "Възраждане", считано от 18.06.2012 г. Прието е от АССГ, че заеманата от служителката длъжност не съществува, тъй като същата е била закрита и е създаден нов отдел "Финансово-счетоводни дейности и човешки ресурси". В касационната жалба е посочено, че решението на АССГ е неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че има реално съкращаване на длъжността, както и че при произнасянето си не е приложил нормата на чл. 333 от Кодекса на труда (КТ). Иска се отмяната му. Ответната страна - кметът на район "Възраждане", чрез процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Безспорно установено по делото е, че с решение № 184 от 26.04.2012 г. на Столичния общински съвет е одобрена общата численост и структура на общинската администрация в районите на Столична община. С нея на мястото на съществуващия отдел "Човешки ресурси" е създаден нов отдел "Финансово-счетоводни дейности и човешки ресурси" и е утвърдено ново длъжностно разписание от кмета на район "Възраждане", считано от 01.06.2012 г. На Стоянова е предложено да заеме длъжността "главен експерт човешки ресурси" на трудово правоотношение, като тя е посочила, че не приема сключването на трудовия договор и го е удостоверила на 01.06.2012 г. с подписа си. Във връзка с това е издадена заповед № 148/01.06.2012 г. от кмета на района, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение със Стоянова. При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. От представените по делото писмени доказателства по несъмнен начин е установено, че длъжността, заемана от жалбоподателката е премахната от длъжностното разписание като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Твърдението на Стоянова, че не е налице реално закриване на длъжността в район "Възраждане" е неоснователно, тъй като същата е преминала в нов отдел, следователно заповедта е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задачите и задълженията й; или респ. - тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че е налице съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. Въпрос на свободна преценка на органа по назначаването е определяне на наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост. Видно от представените по делото документи отдел "Човешки ресурси" е престанал да съществува, а е създаден отдел "Финансово-счетоводна дейност и човешки ресурси". Функциите в длъжностната характеристика за длъжността "началник" са различни, като тези на новооткритата са значително разширени и нови спрямо тази, която е заемала Стоянова. Длъжността, изпълнявана от жалбоподателката, е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задачи и задължения. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, е упражнено законосъобразно. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че АССГ не е приложил нормата на чл. 333 от КТ. Правилно съдът е посочил, че Закона за държавния служител е специален по отношение на КТ, както и че не урежда и недопуска особена закрила, предвиждаща необходимостта от предварително разрешение на инспекцията по труда в случай, че работникът или служителят боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение

Цитирани разпоредби

2