Решение № 311 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2009 г.

Решение № 311 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Патентно ведомство на Република България против решение № 24 от 24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 3937/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответната страна "Берлин Козметик" ГМБх КоКГ оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересуваната страна "Булоптика" ООД не е изразила становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил решение № 105/11.03.2008 г. на председателя на Патентно ведомство в частта му, с която е отменено действието за територията на Република България на марка с международна регистрация № 149217В "Kaloderma", собственост на "Berlin Cosmetiks" GmbH & Co. KG, Германия, за стоки от клас 05. Решението на първоинстанционният съд е законосъобразно. Правилно съдебният състав е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила - производството пред административния орган е образувано след искане за отмяна на регистрацията на марка, направено от заинтересованата страна "Булоптика" ООД, гр. София съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Изводът на първоинстанционния съд за несъответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон - порок обуславящ неговата отмяна, също е правилен и се споделя и от настоящата инстанция. В съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО съдът е приел, че не са налице основания за отмяна регистрацията на марката "Kaloderma" за стоки от клас 05, считано от 18.01.2002 г. Разпоредбата на посочения текст предвижда отмяна на регистрирана марка по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО. Според последната норма регистрацията на марка може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е била регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години. По смисъла на законовите текстове реалното използване на марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност знак, който поради идентичност или сходство с марката или идентичността и сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 19, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО). За реално използване на марката се счита и използването й от притежателя във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, както и поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това че са предназначени само за износ, като използването на марката със съгласието на притежателя й е счита за използване от самия него (чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО). В случая в съответствие с цитираните разпоредби първоинстанционният съд е приел, че изискванията, установени в посочените норми за отмяна на регистрацията, не са изпълнени. По несъмнен начин по делото е установено, че е налице използване на марката за стоки от клас 05 по смисъла на чл. 19 от ЗМГО преди датата на подаване на искането за заличаването й, поради което не са изпълнени изискванията на закона за отмяна на регистрацията й. Марката е използвана във вида, в който е регистрирана на територията на Република България за стоките от клас 05, за които е регистрирана, от дистрибутор на дружеството, неин притежател, т. е. установено е ползване по смисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗМГО. Ползването е реално, тъй като от представената по делото фактура се установява продажба на значително количество дневен и нощен медицински крем, на значителна стойност. Ето защо като е достигнал до извод за незаконосъобразност на решението на председателя на Патентно ведомство в оспорената му част, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е съответен на закона. Касационните доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението също са неоснователни. Решението на Административен съд София - град е постановено след анализ на събраните пред административния орган и в хода на съдебното производство доказателства и в този смисъл са спазени разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и 2 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата съдът е достигнал до изводи, различни от направените от председателя на Патентното ведомство, поради което е отменил акта на административния орган. Доводът за нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК не може да бъде споделен. Цитираният текст не ограничава събирането на доказателства в съдебния процес, а регламентира единствено периода, през който евентуално представените такива следва да бъдат взети предвид от съда. Следователно като е извършил преценка на всички събрани до приключване на устните състезания доказателства, свързани с доводите на страните, първоинстанционният съд действал в съответствие с процесуалните възможности, регламентирани в чл. 171, ал. 1 и 2 от АПК, без по този начин да нарушава нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че неправилно съдът е направил изводите си въз основа на представената в първоинстанционното производство фактура, която е частен документ с недостоверна дата. Фактурата не е оспорена по предвидения за това в закона ред, поради което законосъобразно съдът е изградил изводите си въз основа на събраните по делото доказателства. Съгласно правилото на чл. 193 ГПК касаторът е следвало да направи оспорването най-късно в първото по делото заседание, тъй като фактурата е била приложена към жалбата срещу административния акт, но това не е сторено. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,