Решение № 1811 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2017 г.

Решение № 1811 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по подадена касационна жалба от Т. Н. С. от гр. С., ж. к. "Младост" 1, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., срещу решение № 12227/13.10.2017 г., постановено по адм. дело № 6544/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 230/25.03.2014 г. на министъра на околната среда и водите за прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността "Главен експерт" в дирекция "Кохезионна политика за околната среда", отдел "Мониторинг и докладване" при Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с ранг II младши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, вр. чл. 108 ЗДСл. По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му. Касаторът изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, като навежда доводи, релевирани и пред първата инстанция - за липса на реално съкращаване на длъжността. Счита, че в случая е налице трансформиране на длъжностите със запазване на функциите им, респ., че няма преустановяване на изпълняваната дейност като съвкупност от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В подкрепа на тезата си се позовава на констатациите на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). Твърди, че с утвърждаването на новото длъжностно разписание, в сила от 25.03.2014 г., не са индивидуализирани длъжностите, които се съкращават, съответно кои функции се премахват, т. к. в него са изброени само групата експерти (главен, старши и младши) и броят им. Към касационната жалба са приложени за сведение на съдебния състав препис от обжалваното решение, протокол от 04.02.2015 г. и съдебно-икономическа експертиза по същото дело, както и длъжностно и поименно разписание на длъжностите в МОСВ, в сила от 18.12.2015 г. Ответната страна - министърът на околната среда и водите, чрез юрк. Доцова, в с. з. и писмени бележки по съществото на спора, оспорва постъпилата жалба като неоснователна. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Като обсъди твърденията на страните и доказателствата по делото, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна, по следните съображения: За да обоснове извод за законосъобразност на оспорената заповед, тричленният състав на ВАС е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила по издаването му и приложимите материалноправни разпоредби, като е съобразена и целта на закона. От приобщените с административната преписка документи и заключението на СИЕ, ВАС е установил, че извършваните изменения в длъжностното разписание и поименното длъжностно разписание в МОСВ са пряко следствие от измененията и допълненията на Устройствения правилник на МОСВ в сила от 25.03.2014 г., които съдържат съществени структурни промени - закриване на четири дирекции на специализираната администрация, включително дирекцията, в която е работил жалбоподателят. При тази промяна, заеманата от него длъжност е съкратена като нормативно определена позиция, а изпълняваните от него функции и задачи не са преминали заедно в друга длъжност в друг отдел/дирекция. Съдът се е позовал на заключението на експерта, съгласно което запазените функции и задължения се констатират в известна степен в длъжността главен експерт в отдел "Одит и нередности" и отдел "Мониторинг" и в минимална степен в отдел "Координация, комуникация и техническа помощ", при което е обосновал извод, че не са продължили заедно да са част от функциите и задачите на една длъжност. Съдът е съобразил, че е налице запазване на броя на щатните бройки за длъжността "главен експерт" при сравняването им с броя в закритата дирекция "Кохезионна политика за околна среда", но освен тази дирекция в новосъздадената Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" са преминали и функциите на дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда", в която са съществували 9 (при 8 заети) щатни бройки за длъжността "главен експерт". При това е счел, че броят на щатните бройки за длъжността "главен експерт" в главната дирекция е по-малък от общия брой щатни бройки за длъжността "главен експерт" на двете закрити дирекции, които са станали част от новосъздадената главна дирекция. Посочил е, че намалението на общата численост на персонала на МОСВ, намаляването на броя на лицата, заемащи длъжността "главен експерт" в новообразуваната главна дирекция спрямо закритите две дирекции, премахването на позицията "главен експерт" в отдел "Мониторинг и докладване" на дирекция "Кохезионна политика на околна среда" и разпределянето на част и отделни функции и задачи, които са били присъщи за нея, на други няколко различни длъжности в различни отдели, следва да бъде определено като съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. По тези съображения съдебният състав е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон първоинстанционният съд е направил верен и обоснован извод за законосъобразност на Заповед № 230/25.03.2014 г. на министъра на околната среда и водите. Спорът по делото се концентрира върху въпроса дали са осъществени предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а именно - налице ли е съкращаване на заеманата от държавния служител длъжност. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на цитираната разпоредба. Касационната инстанция намира, че в случая доказателствата по делото установяват реално премахване на заеманата от жалбоподателя длъжност "главен експерт" в отдел "Мониторинг и докладване" към дирекция "Кохезионна политика на околната среда" в МОСВ, което е основание за правомерно прекратяване на служебното правоотношение между страните. Възприетото от тричленния състав на ВАС разбиране кореспондира на действителното фактическо и правно положение. Фактите по казуса са безспорно установени. Към момента на прекратяване на служебното му правоотношение Т. Н. С. е изпълнявал длъжността "главен експерт" в отдел "Мониторинг и докладване" към дирекция "Кохезионна политика на околната среда" в МОСВ. Няма спор, че в резултат на преструктуриране на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" и утвърденото въз основа на ПМС № 58/14.03.2014 г. ново щатно разписание на МОСВ, в сила от 25.03.2014 г., са обединени дирекциите "Кохезионна политика и околна среда" (част от която е отдел "Мониторинг и докладване") и "Фондове на Европейския съюз за околна среда", като е създадена нова административно-структурна единица - Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда". Видно от представените по делото щатни и поименни разписания, както и заключението по СИЕ, след извършената организационна промяна числеността на новосформираната дирекция е 123 щатни бройки, от които 23 щатни бройки за длъжността "главен експерт", а общата численост на закритите дирекции е 132 щатни бройки, от които 32 за длъжността "главен експерт". Намалена е и общата численост на персонала на министерството от 436 на 413 щатни бройки. Същевременно, видно от поименното длъжностно разписание преди преструктурирането, в отдел "Мониторинг и докладване" на дирекция "Кохезионна политика за околната среда", в който е работил Т. С. са фигурирали 5 щатни бройки за длъжността "главен експерт". На една от тях (незаета), на основание влязло в сила решение № 2018 от 09.01.2014 г. по адм. дело № 12078/2013 г. на ВАС, петчленен състав и подадено от служителя заявление по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, С. е бил възстановен на работа със заповед № 49/20.01.2014 г. на министъра на околната среда и водите, считано от 20.01.2014 г. Четирима от главните експерти от същия отдел са преназначени в новосъздадената Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда", но в други нейни отдели "Административен" и "Нередности", с което свободните щатни бройки в този отдел са изчерпани. С приетото изменение на Устройствения правилник на МОСВ и утвърденото ново щатно разписание в министерството, е намален броят на главните експерти, а позицията "главен експерт" в отдел "Мониторинг и докладване" на дирекция "Кохезионна политика на околната среда" е отпаднала от длъжностното разписание, с което първата предпоставка на чл. 106, ал. 2, т. 2 ЗДСл е налице - заеманата от жалбоподателя длъжност като нормативно определена позиция е премахната. Несъответстващо на доказателствата по делото е касационното възражение за запазване на длъжността като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Съдът обосновано е кредитирал заключението на вещото лице, съобразно което функциите и задълженията, залегнали в длъжностната характеристика за длъжността на жалбоподателя са запазени и се констатират в известна степен в длъжностните характеристики за длъжността "главен експерт" в отдел "Одит и нередности" и отдел "Мониторинг", както и в минимална степен в отдел "Координация, комуникация и техническа помощ". Вярна е констатацията на съда, че тези отдели са част от новосъздадената Главна дирекция "Оперативна програма "Околна следа", което означава, че компетентностите (като система от функции, задачи и изисквания) на длъжността, заемана от жалбоподателя не са преминали в цялост към тези на отделна/друга такава в рамките на администрацията. Обратен извод не следва от твърдението в жалбата, че в новото длъжностно разписание, в сила от 25.03.2014 г., са изброени само групата експерти (главен, старши и младши) и броят им. Това действително е така, но по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (обн., ДВ, бр. 49/2012 г.) длъжността не се идентифицира само чрез наименованието си. В рамките на една структура може да има длъжности с едно и също наименование - главен, старши, младши експерт, което не означава, че длъжностите са идентични. Идентичността е функция на съдържанието на длъжността, която в случая като система от функции, задачи и отговорности е преразпределена между други длъжности. С оглед на това, доводът на касатора за наличие на длъжност със същото наименование, макар и верен, не води до извод за идентичност на новата и на заеманата от него длъжност. За да е налице идентичност на длъжностите е необходимо да има еднаквост в статута, в правата и задълженията, в изискванията за съответните длъжности. С оглед на това, в съответствие с доказателствата по делото и заключението на вещото лице, съдът обосновано е приел, че конкретната длъжност на жалбоподателя не фигурира в цялост като система от функции, задължения и изисквания. В контекста на изложеното, изводът на решаващия съд за наличие на редуциран щат по отношение на длъжността "главен експерт" с характеристиките на заеманата от С. преди прекратяването на служебното му правоотношение длъжност, почива на вярна оценка на фактите. Съотнасянето на данните съгласно двете противопоставяни разписания към фактическия състав на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл сочи, че тричленният състав на ВАС е приложил правилно материалния закон, приемайки че е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, поради "съкращаване на длъжността". От доказателствения материал по делото се установява реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността, заемана от касатора, във връзка с извършеното преструктуриране на администрация на МОСВ, поради което са налице и условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение. Прекратяването е извършено във връзка с ПМС № 58 от 14.03.2014 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет и структурните промени, настъпили с изменението и допълнението на Устройствения правилник на МОСВ, в сила от 25.03.2014 г. и на основание утвърденото ново щатно разписание на длъжностите в МОСВ, в сила от същата дата, а това означава, че правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение между страните е упражнено при наличие на визираните в закона материалноправни предпоставки и спазване на административнопроизводствените правила. С обективиране на фактическите обстоятелства, уредени в закона като материалноправни предпоставки за упражняване на потестативното преобразуващо право на органа да прекрати служебното правоотношение, последният по аргумент на чл. 108 ЗДСл е длъжен да постанови акта като посочи правното основание за произнасянето си, дължимите обезщетения и придобитият ранг на държавна служба. Видно от приложеното към делото копие от заповедта, това изискване е спазено. Релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени. Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е необходимо излагането на други мотиви. Наред с това, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, целесъобразността на вътрешно-организационното управление и на кадровата политика на ръководителя на ведомството не е елемент от съдебната проверка, т. к. засяга въпрос извън предметния обхват на спора. Съответни на закона са и мотивите на тричленния състав относно задължението на ръководителя да извърши подбор при съкращението. ЗДСл не овластява органа по назначаването да прави подбор с цел да запази на работа по-високо квалифицираните служители, поради което той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв подбор при промени в щатното (длъжностното) разписание. Преценката му кой държавен служител да освободи е израз на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол, защото за него не съществува законово регламентирано задължение за извършване на подбор. Предвид изложеното, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на приложимия закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. Фактическите изводи на решаващия съд се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При осъществяване на правораздавателната дейност на първостепенния съд не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Проверяваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид заявеното от касатора искане за присъждане на разноски, в полза на МОСВ се дължат такива в размер на 200 (двеста) лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските и определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,