Решение № 73 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3766/2014 г.

Решение № 73 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3766/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 325 от 17.01.2014 г. по адм. дело № 5402/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на негова заповед № 110 от 25.03.2010 г. По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в нарушение на материалния закон и необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Симеонов бъде отхвърлена. Алтернативно се иска отмяна на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба - Симеон Симеонов, чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Не е спорно между страните, че Симеонов е заемал длъжност "директор" на Дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" в ДКХ до 1.04.2010 г., когато с обжалваната от него заповед № 110 от 25.03.2010 г. на Председателя на ДКХ служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 108 от закона за държавния служител. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено "по взаимно съгласие на страните, изразено писмено". За да постанови акта си, съдът е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на събраните по делото доказателства е извел законосъобразни изводи. По делото е приложено заверено копие от писмена молба от Симеонов, с вх. № 611/24.03.2010 г., адресирана но Председателя на ДКХ, с която същият моли на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл да бъде освободен по взаимно съгласие от заеманата от него длъжност, считано от 1.04.2010 г., която е подадена на 24.03.2010 г. и на същата дата подателят е уведомен за съгласието на административния орган. Молбата представлява печатна бланка, върху която Симеонов не оспорва, че е попълнил дати и подписи, но твърди, че същата е попълнена от него под натиск, изненада и стрес. На 30.03.2010 г. Симеонов подал заявление с вх. 707 до Председателя на ДКХ, с което оттеглил подадената от него молба за освобождаването му от длъжност. По делото на л. 69 е приложено копие на молба, с вх. № 610/24.03.2010 г. от Георги Василев Георгиев - главен секретар на ДКХ, представляваща идентична бланка с тази, подадена от Симеонов, съдържаща ръкописно попълване на дати и подписи. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че жалбоподателят Симеонов, Георгиев, Николай Нейков, който към онзи момент заемал длъжност началник отдел на 24.03.2010 г. били отведени от Председателя на ДКХ със служебен автомобил в Министерство на финансите, където в кабинета на министъра Симеон Дянков и в присъствието му били поканени за подадат молби за напускане. Председателят на ДКХ, който бил назначен близо два месеца по-рано, заявил, че не желае да работи с този ръководен екип и че е събрал материали за всеки от тях, които при неподаване на молба ще изпрати в Прокуратурата, както и ще образува дисциплинарни производства срещу съответния служител с цел дисциплинарното му уволнение. На присъстващите, вкл. на Симеонов били раздадени бланки, които съответно били попълнени от служителите. Един от присъствалите служител отказал да попълни така поднесената му бланка на молба, като административният орган направил структурни промени и по този начин и на този служител било прекратено служебното правоотношение. Въз основа на така установените факти съдът приел, че в случая, макар заповедта да е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и при липса на материалноправните предпоставки за издаването й, като установените пороци са с изключителна тежест и водят до нищожност на акта. Решението е правилно. За да са налице материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл, следва да е налице безспорно взаимно съгласие на двете страни по правоотношението - на органа по назначаването и на държавния служител. В случая правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е установил, че липсва реално съгласие на държавния служител. Въпреки че същият е подписал предоставената му предварително изготвена от органа по назначението молба за освобождаване, това е сторено по принуда, вследствие на упражнена върху него принуда. В случая от събраните по делото гласни доказателства се установява, че не това е била волята на Симеонов, а решението му да подпише предварително изготвената молба е обусловено от упражнената върху него принуда от страна както на органа по назначението - Председателя на ДКХ - Калоян Илиянов Кръстев, така и на министъра на финансите - Симеон Дянков, обективирани словесно. Принуда е противоправно мотивиране на лице към поведение, което то не желае, т.е. касае се до въздействие върху психиката на това лице, което може да бъде осъществено и чрез заплашване с бъдещо деяние, което да е от естество да изложи на опасност честта на заплашвания. Принудата може да бъде осъществена и чрез злоупотреба с власт, при което е необходимо съществуването на особени отношения между лицата, при които лицето, осъществяващо принудата да има правната възможност да въздейства върху законните права и интереси на принудения, което да има за резултат поведение от страна на последния, с което той извършва нещо противно на волята му. В случая, както Председателят на ДКХ, така и министърът на финансите, по силата на заеманите от тях към онзи момент длъжности, са имали възможност да въздействат върху законните права и интереси на Симеонов, като са могли да образуват срещу същия дисциплинарно производство, макар и с неясен резултат, като в резултат именно на това тяхно поведение Симеонов е подписал противно на волята си молбата за прекратяване на служебното му правоотношение. Същевременно органът по назначението, при така установените факти е бил наясно, още към момента на издаване на заповедта, че не са налице фактическите основания по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл, тъй като липсва съгласието на Симеонов за прекратяване на служебното му правоотношение. Допълнително, преди заповедта да породи действието си на 1.04.2010 г. същият отново е бил уведомен от служителя, че това съгласие не е налице. Въпреки така установената липса на фактическите основания, Председателят на ДКХ е издал заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, при особено грубо нарушение, както на ЗДСл, така и чл. 4, чл. 6 и чл. 7 АПК. Същата е издадена от Председателя на ДКХ при на нарушаване на правата, свободите и законните интереси на служителя. Същевременно е нарушен принципа на съразмерност, като административният орган е н нарушение на задълженията си да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, освен че противоправно е оказал натиск върху Симеонов да подпише заявлението е постановил акта си при знание за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл - действително наличие на съгласие на служителя. Неоснователен е наведеният довод за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, както и изпълнението на законовите изисквания. В случая съдът е събрал всички доказателства, посочени от страните, изяснил е напълно релевантните за спора факти и при обстоен анализ на доказателствата е извел законосъобразни изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение