Решение № 870 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1631/2008 г.

Решение № 870 от 1.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1631/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. Н. Т. от гр. Б. срещу решение № 395 от 1.11.2007 г. по гр. д. № 401/2007 г. на окръжен съд - Благоевград. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Според нея разбора на доказателствата по делото не е давал основание да се приеме, че е извършена редовна упълномощителна сделка, по силата на която съпругът й К. А. К., вече покойник, е положил подпис под пълномощно рег. № 4270/2.06.1995 г. на нотариус при РС - Благоевград, с което е упълномощил нея - ищцата, да извърши продажба на имот в режим на СИО на 6.06.1995 г. в полза на дъщеря й. Позовава се на изготвена по делото съдебно-графологична експертиза и показания на разпитани свидетели. Ответниците А. К. Ч. и И. Д. Ч., двамата от гр. Б., чрез пълномощника си адв. Т, оспорват жалбата и молят да се остави в сила въззивното решение. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение № 870 от 23.02.2007 г. по гр. д. № 1285/2005 г. на районен съд - Благоевград, с което е отхвърлен иск на касаторката И. Н. Т. от гр. Б. срещу за А. К. Ч. и И. Д. Ч., двамата от гр. Б., за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот - апартамент № 6 в ЖСК "В", ап. № 3, в кв. 52 по плана на гр. Б., със застроена площ от 118,12 кв. м., предмет на нот. акт № 70, т. III, д. № 834/95 г. на нотариус с район на действие районен съд Благоевград, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в хипотезата липса на съгласие, съставът на въззивния съд е приел, че сделката е извършена валидно. Обосновал е този извод с липсата на доказателства упълномощеното лице, в случая съпругата- ищца, да е действала без представителна власт, тъй като упълномощителят-съпруг не е положил подпис върху представеното при изповядане на сделката нотариално заверено пълномощно. Направил е анализ на доказателствата в тази насока - писмени и гласни и е обосновал становището си, че непредставянето на оригинала на пълномощното, за което ищцата е била задължена, има за последица изключването му от доказателствата по делото на основание чл. 101 ГПК (отм.) Поради това не е обсъждал и съдебно-почерковата експертиза, която е имала за цел да установи авторството на подписа върху пълномощното. С оглед на това е приел, че искът за прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка е неоснователен и следва да се отхвърли, а това ще има за последица и неоснователност на иска за прогласяване нищожността на покупко-продажбата. Решението е правилно. Единственото релевантно оплакване, което се съдържа в касационната жалба, е свързано с обстоятелството дали е следвало да се обсъжда съдебно-графологичната експертиза с оглед твърдението на касаторката, че не е била упълномощена от съпруга си да извърши разпоредителната сделка. Този въпрос е бил централен в процеса и му е даден законосъобразен отговор в решението на въззивния съд. Въпреки доказателствените усилия на ищцата, сега касатор, не се е стигнало до установяване на спорния факт, тъй като тя не е могла да представи оригинала на спорното пълномощно с нотариална заверка на подписите, както я задължава чл. 101 ГПК (отм.). Частният препис се изключва от доказателствата по делото, защото сам по себе си няма никаква доказателствена стойност и тъкмо така е процедирал въззивният съд. Независимо от това може да се има предвид още, че в случая е извършена разпоредителна сделка с имот, който е бил съпружеска имуществена общност на продавачите. Последиците от разпореждане с такъв имот, ако е извършено без съгласието на единия съпруг, са уредени в специална хипотеза на чл. 22, ал. 3 СК (отм.). Тя изключва приложението на общите правила на чл. 26 ЗЗД, тъй като е установена различна правна уредба - състояние на относителна недействителност на сделката по отношение на съпруга, който не е дал съгласие и/или не е участвал при извършването й, както и кратък прекратителен срок /6 месеца/ за завеждането на иска за обявяване на недействителността, след изтичането на който тя се валидира и заздравява. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение от № 395 от 1.11.2007 г. по гр. д. № 401/2007 г. на окръжен съд - Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ: