Решение № 2675 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12370/2015 г.

Решение № 2675 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12370/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на Г. четиринадесета, Раздел І и Раздел ІІ от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1486 от 30.04.2015 г., постановено от Районен съд П., гражданска колегия, Х състав по адм. д. № 5059/204 г. Искането на П. С. К. – страна в производството, е на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Излагат се твърдения, че за производството пред районния съд молителят не е бил призоваван, въпреки че има качеството на заинтересована страна в производството. Твърди, че не е бил уведомен за постановения съдебен акт. По тези доводи П. К. прави искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Искане за отмяна на влязлото в сила решение е подадено и от [фирма]. В искането на дружеството се твърди, че постановеното съдебно решение има сила и по отношение на него, тъй като имотите за които се иска постановяване на заповед за изземане се ползват именно от [фирма], а не от физическото лице П. К. Представя договори за наем, сключени със собственици на процедираните имоти. Тъй като дружеството не е било конституирано като страна в съдебното производство, прави искане за основание чл. 246 и сл. от АПК влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено. Ответникът [община], не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът [фирма], с представено по делото писмено становище, излага доводи за недопустимост и алтернативно за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна, подадено от П. С. К. е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на искането за отмяна е допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНО. Искането за отмяна, подадено от [фирма] е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, приложим на основание чл. 247 от АПК, поради което разглеждането на искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна на влязлото в сила решение е НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството пред районния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 83 от 17.03.2014 г., издадена от кмета на [община]. С оспорения административен акт е отказано издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземане на земеделски земи, находящи се в землището на [населено място]. С решението, чиято отмяна се иска съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган с указания за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Решението не е обжалвано пред Административен съд П. и е влязло в сила на 04.06.2015 г. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 и сл. от АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК отменителни основания. В подаденото от П. К. искане за отмяна не е било посочено основание за отмяна, поради което са дадени указания на искателя да посочи такова. В изпълнение на това указание искателят П. К. е посочил основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК. С тази разпоредба, е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност за участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Искателят твърди, че е бил лишен от възможността да участва в делото, не е бил призоваван и не му е съобщено за постановеното съдебно решение. За основателността на искането за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК следва да е налице нарушение на процесуални правила от страна на съда, което да е довело до лишаване на страната от право на участва по делото, или да бъде надлежно представлявана, или да яви лично или чрез повереник. В случая не е допуснато подобно нарушение на процесуални правила от първоинстанционния съд. Производството пред районния съд е във връзка с оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт, поради което за производството се прилагат съдопроизводствените правила уредени в Административнопроцесуалния кодекс. Искателят е бил конституиран като заинтересована страна с определение от 30.06.2014 г., макар и неправилно съдът да е посочил, че го конституира като ответник. За първото съдебно заседание искателят е бил редовно призован и е представил писмен отговор. В съответствие с правилото на чл. 137, ал. 7 от АПК за следващите съдебни заседание на страна, която е била редовно призована не се изпращат нови призовки, освен в ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшния му ход е бил преграден. С оглед приложимите процесуални правила не са били налице предпоставките за ново призоваване на страната, тъй като делото е било отлагано в открито съдебно заседание с изрично посочване в протокола на датата на следващото заседание. Не отговаря на истината твърдението, че искателят не е бил уведомен за постановеното съдебно решение. Съобщение за съдебното решение е получено от адв. Павлова, която е била редовно упълномощена да представлява страната за производството пред районния съд до окончателното приключване на делото във всички инстанции – л. 31 от делото. Предвид съдържанието на искането за отмяна и изложените съображения в уточняващата молба, в съдебно заседание и в писмените бележки, по същество претенцията на искателя представлява искане за преразглеждане на правния спор, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна на порочни съдебни решения. Изложените твърдения и доводи могат да се определят като касационни основания по чл. 209 АПК, които не представляват основания за отмяна по чл. 239 АПК и затова изобщо не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. С отмяната по чл. 237 АПК се нарушава стабилитета на влезлите в сила съдебни актове, поради което следва да се прилага само при наличието на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 239 АПК, които са различни от касационните основания за отмяна по чл. 209 АПК. По искането за отмяна от трето неучаствало в производството лице – [фирма]. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. Законодателят е признал правото да се иска отмяна на влязло в сила решение и от лица, неучаствали по делото, като по този начин е осигурил средство за защита от неблагоприятните последици за тях, когато те не са били конституирани като страна, въпреки, че е трябвало да бъдат конституирани и техните права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от постановеното съдебно решение по обжалвания административен акт. За да бъдат активно легитимирани да искат отмяна на решението, за молителя следва да са налице трите кумулативни изисквания на закона: да не е участвал като страна в процеса - т. е. да не са бил конституиран като страна в процеса; да е имал обезпечено право на участие по делото и решението да има неблагоприятно действие за него. В случая те не са налице спрямо искателя, тъй като от представените договори за наем на земеделските земи е видно, че те са сключени след приключване на производството пред районния съд и след като съдебното решение е влязло в сила. Договорите за наем за сключени в период м. юли – м. август 2015 г, а съдебното решение е влязло в сила на 04.06.2015 г. Представените договори за наем не могат да легитимират искателя [фирма] като страна с обезпечено право на участие в производството, тъй като са сключени след приключване на съдебното производство с влязло в сила решение. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, искането за отмяна, предявено от страна в производството П. С. К. на основанието по чл. 239, т. 5 от АПК и от трето неучаствало в производството лице [фирма] на основание чл. 246 от АПК, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, искателите П. С. К. и [фирма] следва да заплатят на ответника [фирма] разноски по делото в размер на 300 лв. Искането за присъждане на сторени в производството разноски е направено своевременно – преди приключване на устните състезания, представени са доказателства, че уговорения хонорар за процесуална защита е внесен изцяло, представен е и списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 244 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение