Решение № 8854 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1224/2010 г.

Решение № 8854 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1224/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галя Стефанова като ЕТ "Везни - Д-р Галя Стефанова АИППМП", гр. Габрово, против решение № 147 от 14.12.2009 г. по адм. дело № 221 по описа за 2009 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата й против писмена покана с № 29-05-663/24.09.2009 г. на Директора на РЗОК, гр. Габрово и е осъдена да заплати 280 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочените пороци се състоят в необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 108, ал. 3 от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване), на чл. 5, т. 5 и чл. 2, т. 1 от Закона за здравето, както и на прогласената за нищожна т. 173 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Габрово, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Габрово е писмена покана № 29-05-663 от 24.09.2009 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Габрово, с която ЕТ "Везни - Д-р Галя Стефанова АИППМП", гр. Габрово - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № РД-29-07-0077/30.01.2008 г. - е задължена да внесе по сметка на РЗОК Габрово сумата 2338.42 лв., произхождаща от превишения на регулативните стандарти (РС) за СМД (специализирани медицински дейности) и МДД (медико-диагностични дейности) през III и IV тримесечие на 2008 г. - бланки МЗ-НЗОК № 3 и МЗ-НЗОК № 4. Решението на Административен съд - Габрово, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). След като е подложил на подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел за доказани допуснатите от жалбоподателката нарушения на поетите задължения за назначаване на СМД и МДД по брой и стойност в съответствие с индивидуалните регулативни стандарти. На основание чл. 37, ал. 3 от ИД жалбо-подателката като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ е длъжна да възстанови на възложителя НЗОК, действащ чрез РЗОК - Габрово, заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Неоснователен е касационният довод за допуснато от първо- инстанционния съд нарушение на съдопроизводственото правило за изясняване на всички факти по делото. В проведеното на 24.11.2009 г. съдебно заседание жалбоподателката е заявила, че не поддържа искането в жалбата за представяне на писмени доказателства (счетоводна справка за допълнителни възнаграждения и издаване на съдебно удостоверение) за установяване на лична заинтересованост на служителите, участвали в административното производство. Разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗЗО, с която е предвидена възможност до 25 на сто от събраните суми от глоби, санкции, възстановените средства от изпълнители за медицинската помощ по чл. 45 и дължимите към тях лихви да се разходват за стимулиране на служителите в НЗОК, е създадена, за да се повиши разкриваемостта на нарушенията и събираемостта на средствата, изплатени без основание. Допълнителното материално (парично) стимулиране не превръща служителите на НЗОК (РЗОК) в пристрастни по смисъла на чл. 10, ал. 2 от АПК лица, които са заинтересовани от изхода на производството поради специални отношения със страните. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от АПК и по-точно изразът "длъжностно лице, заинтересовано от изхода" има предвид неправомерна заинтересованост, породена от частен интерес - конфликт на интереси, родствени връзки, различни от изброените в § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, неприязнено отношение, пораждащо желание у длъжностното лице да причини вреда и т. н. Длъжностните лица на НЗОК (РЗОК) имат задължението по чл. 9 от АПК служебно да предприемат действия за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса. Стимулът по чл. 108, ал. 3 от ЗЗО представлява допълнителна гаранция за качеството на тяхната работа. Неправилно е поддържаното в касационната жалба становище, съгласно което с т. 440 - т. 442 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, издадено от управителя на НЗОК, се въвеждат санкции с обратна сила. С точка 440 по изричен начин е регламентирано, че за нарушенията, извършени до 31.ХII.2008 г., но констатирани след тази дата, се прилагат санкциите, предвидени за съответното нарушение, както и процедурата за осъществяване на контрол по действащите разпоредби на НРД 2006. В разглеждания случай не са констатирани нарушения, предпоставящи прилагането на санкции. Приложимата точка 441 предвижда контролът по изпълнение на РС за третото и четвъртото тримесечие на 2008 г. да се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка, за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Целта на цитираната подзаконовата нормативна разпоредба, която не противоречи на норми от по-висок ранг, е в административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК да се осигури защита на правата на ИМП. От събраните по делото доказателства се установява, че при извършената проверка на ЕТ "Везни - Д-р Галя Стефанова АИППМП" относно изпълнението на РС за III и IV тримесечия на 2008 г. процесуалният ред на чл. 233 и сл. от НРД 2006 г. е бил спазен. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извън- болнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. По силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, ИМП дължи възстановяването на това, което е платено неправомерно в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор. (В този смисъл решение № 14766 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2009 г., VI о., решение № 15675 от 18.12.2009 по адм. дело № 11122/2009., VI о., решение № 2404 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 13043/2009, VI о. и ДР.). Като нормативен акт от по-висока степен, ЗБНЗОК за 2008 г. (отм.) се прилага с предимство пред подзаконовите нормативни актове. Следва също да се има предвид, че разпоредбата на чл. 172 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, съгласно която Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните РС на всеки от отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални РС за съответното тримесечие, не е прогласена за нищожна с посоченото от касационната жалбоподателка решение на ВАС, 5-чл. състав, № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. д. № 10382/2008 г. През 2008 г. е действаща и разпоредбата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г., която дава право на НЗОК да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор. Жалбоподателката не е оспорила допуснатото превишение на РС за МДД и СМД за III и IV тримесечия на 2008 г. така, както е констатирано с финансовия протокол и протокола за неоснователно получени суми. Тя е допуснала нарушение на поетите задължения по индивидуалния договор с НЗОК, а с клаузата на чл. 37, ал. 3 от ИД се е задължила да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, които е назначила извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Оспорената писмена писмена покана е издадена при спазване на материално-правните и процесуалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Габровският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на РЗОК - Габрово юрисконсултско възнаграждение в размер на 280 лв. С Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. Върховният административен съд на Република България - Общо събрание на колегиите е приел, че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че спецификата на административните правоотношения налага възстановяването или присъждането на разноски да се съобрази с бюджета на юридическото лице, към което е ситуиран издателят на акта, а не с правния статут на последния. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. В първоинстанционното съдебно производство РЗОК - Габрово е била представлявана и защитавана от упълномощен юрисконсулт, а присъденото възнаграждение в размер на 280 лв. е определено при спазване на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,