Решение № 3838 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2017 г.

Решение № 3838 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "А. А." ООД, подадена чрез процесуален представител адвокат М. Менков, срещу Решение № 903 от 16.02.2017 г. постановено по адм. д. № 1984 от 2016 г., по описа на Административен съд - С. град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 03-РД/ 224/27.01.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", В ЧАСТТА й по раздел II, от точка 1 до точка 6 включително. В касационната жалба са релевирани доводи, че решението е необосновано, неправило и поради това незаконосъобразно, с което се обосновават отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради които се претендира отмяна на обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 03-РД/ 224/27.01.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта и по раздел II, от точка 1 до точка 6, включително. В касационната жалба е направено особено искане за възстановяване на недължимо внесена държавна такса в размер разликата между внесената и останала в сметките на съда сума в размер на 6784.39 лева и реално дължимата такава в размер на 1700 лв., която разлика е равна на 5084.39 лв. Същата е била определена по реда на ЗУСЕСИФ. Претендира присъждане на разноски в техния пълен размер, включително и за адвокатско възнаграждение. По делото е постъпила за разглеждане и частната жалба на "А. А." ООД, подадена чрез процесуалния му представител, против определение от 28.03.2017 г. постановено по адм. дело № 1984/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането на "А. А." ООД за възстановяване, като недължимо платена, сума в размер на 5087.39 лв., представляваща част от държавна такса, платена на основание чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ. Претендира отмяна на обжалваното определение, с което е отказано да бъде възстановена разликата между внесените 6784.39 лева и 1697 лева, възлизаща на 5087.39 лева държавна такса, като недължимо внесена. Ответникът по касационната жалба Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. Т., в писмен отговор на касационната жалба счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, макар и процесуално допустима, за неоснователна по подробно изложени съображения. На следващо място е изложено, че искането от жалбоподателя за възстановяване на внесената държавна такса се явява неоснователно, предвид което прави искане за постановяване на решение, с което да се отхвърли изцяло подадената касационна жалба от "А. А." ООД, като неоснователна, като се потвърди обжалваното решение. На 23.02.2018 г. е депозирана писмена молба от процесуалния представител на ответната страна в настоящото производство, в която са преповторени част от съображенията посочени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, моли същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е в срок, подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Приел е че решението на Административен съд - С. град /АССГ/ в частта, с която е отхвърлена жалбата на "А. А." ООД е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, както и че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, ето защо същото следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба, приема същата за неоснователна. Обжалваното определение е правилно по наведените в него съображения. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от IV-то отделение приема, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 6.03.2017 г. и като подписана от надлежно упълномощен представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалбата на "А. А." ООД, срещу заповед № 03-РД/ 224/27.01.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ в частта, с която е отказано финансиране на разходите по проектно предложение в заявление за подпомагане. С обжалваното решение Административен съд - С. град с първи диспозитив е отхвърлил жалбата на "А. А." ООД срещу заповед № 03-РД/ 224/27.01.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта й по раздел II, от т. 1 до т. 6, вкл. С втори диспозитив отменя заповед № 03-РД/ 224/27.01.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта й по раздел II, от т. 7 до т. 8 от нея. С трети диспозитив връща делото в тази част като преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението. С четвърти диспозитив "А. А." ООД е осъдена да заплати на Д. фонд "Земеделие" съдебни разноски в размер на 4563,30 лв. и с пети диспозитив Д. фонд "Земеделие" е осъдена да заплати на "А. А." ООД съдебни разноски в размер на 3700,13 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", който съгласно чл. 42, ал. 1 от НАРЕДБА № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г., наричана нататък Наредба № 9), се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделския производител, изпълнителния директор на фонда е изпълнителен директор на разплащателната агенция, който представлява същата. Съдът е приел, че е спазена предвидената от закона, писмена форма. Изложените мотиви относно неодобрената за финансиране част от разходите са в смисъл, че се касае за "редукция" на основание чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., т. е. за надвишаване на референтни разходи за активите, поради което предложения финансов разход е редуциран, а за "Разходи по договор за правно обслужване" (т. 8 от заповедта.) - че същите са недопустими за финансиране поради несъответствие с чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9. Първоинстанционния съд е приел, че основният спор по делото е относно това кои референтни стойности са били приложими по отношение на отказаните разходи за активи - тези към подаването на заявлението или към постановяването на отказа и следвало ли е те да се одобрят от министъра на земеделието. В тази връзка съдът е приел следното: Съгласно чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9 Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. Съгласно чл. 32, ал. 10 от същата наредба списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Направеният анализ от административния съд на цитираните разпоредби обуславя преценка, че административният орган е следвало да оповести списък на разходите, за които се прилагат референтни цени, преди приемането на заявления за подпомагане, тъй като от това зависи броя на офертите, които кандидатите представят като приложение като самите референтни цени се определят и изменят от РА, без да се съгласуват с министъра. По делото е било представено писмо № 13-1803/27.03.2015 г. на Министъра на земеделието, с което на основание чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 са били съгласувани списъците с активи, дейности и услуги за които са определени референтни разходи. Точният прочит на чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. гласи, че с одобрения списък се оповестяват не самите цени, а разходите, респективно активите, за които се определят референтни цени. Разплащателната агенция публикува списъка с цел да обяви на кандидатите методиката на оценяване на проектите. Референтните цени нямат отношение към изготвянето на проекта, а към оценката за неговото съответствие с критериите за подпомагане. Референтните цени се формират от цените на съответния пазар и информацията за тях е достъпна за всеки кандидат, който прави проучване на пазара. В тази връзка първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението, свързано със срока за съгласуването и оповестяването на списъка с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи. Последният е съгласуван на датата, на която е издадена заповед № РД-09-213/27.03.2015 г. на министъра на земеделието, с която е определен период на прием на заявления за подпомагане по Наредба № 9/21.03.2015 г. - начална дата на прием 14.04.2015 г. и крайна дата на прием 8.06.2015 г. Същото се потвърждава и от експертизата, съгласно която на 27.03.2015 г. в 18,53 часа на страницата на ДФЗ са публикувани 3 файла - S. aktivi S.. docx, S. aktivi T. nasazdeniya. doc, S. aktvi zemedelska tehnika. xls. Относно изменението в базата данни "Цени земеделска техника" на РА на конкретните размери на референтните цени относно процесната земеделска техника, административният съд е съобразил, че видно от заключението на вещото лице по назначената по делото СИЕ, референтните цени са намалени до размера, съобразен от административния орган при постановяването на оспорения акт, на 28.08.2015 г., т. е. след подаване на заявлението за подпомагане. В тази връзка Приложение 23 - Описание и ръководство за работа при определяне допустимата за подпомагане стойност на база на референтен разход при калкулация на допустимите разходи към Правилника за работа на дирекция "договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони" -стр. 13-14, предвижда, че базата данни се актуализира преди стартирането на период за прием на заявления или в началото на всяка календарна година; като след започването на период на прием на заявления за подпомагане или в период на обработка на постъпили такива, цените на наличните в базата данни активи не се коригират. Във всички останали случаи, корекцията е допустима, като новата цена влиза в сила до 10 работни дни след датата, на която доставчикът е уведомил официално Д. фонд "Земеделие" за настъпилата промяна. В случая намаляването на референтните цени е станало извън периода за прием на заявления по Заповед № РД09-213/27.03.2015 г. - от 14.04.2015 г. до 8.06.2015 г., като не се установява да е сторено и в период на обработка на подадените заявления. Целта на тази разпоредба е да постави в еднакво положение всички лица, подали заявления в срок, независимо кога са обработени те. В тази връзка съдът е приел за неоснователно възражението, че референтните цени са определени незаконосъобразно. Приел, е че разплащателна агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. Съгласно чл. 32, ал. 11, изр. 2 от Наредба № 9, когато е заявен за финансиране разход, който към датата на подаване на заявлението за подпомагане е включен в Списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, Разплащателната агенция извършва съпоставка между размера на определения референтен разход и на предложения за финансиране от кандидата, като одобрява за финансиране разхода до по-ниския му размер. Предвид което административния съд е установил, че при постановяване на акта си административният орган е съобразил обявените към този момент в базата му данни референтни стойности /чл. 142, ал. 1 АПК/. С оглед на горното административния съд е намерил, че заповедта в частта й по р. II. т. 9 е законосъобразна и оспорването й в тази й част следва да бъде отхвърлено. Предвид изложеното следва да се приеме, че допустимите разходи по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 1-12 от Наредба № 9 /в действащата към момента на постановяване на заповедта редакция/, възлизат на сбора от одобрените за финансиране разходи по р. I, т. 1-т. 11 или 816 772 лв. В тази връзка съдът е намерил за неоснователно възражението в жалбата, че допустимите разходи по проекта са 1 099 910 лв. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 13, допустими разходи са и разходи, свързани с проекта, в т. ч. разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекти, проучвания за техническа осъществимост на проекта, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявлението за подпомагане, така и по време на неговото изпълнение, които не могат да надхвърлят 12 на сто от общия размер на допустимите разходи по проект, включени в т. 1 - 12 - в случая 98 012,64 лв. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9, допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на проекти с включени инвестиции за оборудване и/или машини, като част от разходите по ал. 1 не могат да превишават пет на сто от допустимите разходи по ал. 1, т. 1 - 12, но не повече от левовата равностойност на 35 000 евро - случая 40 838,61 лв. Съгласно § 1, т. 41 от ДР на Наредба № 9, разходи за консултантски услуги, свързани с подготовка и управление на проекта "са разходи, извършени преди подаване на заявлението за подпомагане и такива по време на изпълнение на проекта, които задължително включват подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнесплан, анализ за икономическа устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проекта". В тази връзка административният орган е приел, че договорът за посредничество представлява договор за консултантска услуга /което е било основание и за намаляване на субсидираните разходи по консултантския договор/, без да обсъди конкретно клаузите на договора за посредничество и без да изложи конкретни мотиви защо приема това, а не че този договор касае например предпроектни проучвания или други подобни. В чл. 32, ал. 1, т. 13 от Наредба № 9 в приложимата редакция, не посочва изрично като допустими разходи тези по договори за правни услуги /както е сторено това в сега действащия чл. 32, ал. 2/, изброяването в него е примерно, т. е. разходите за правни услуги не са изключени безусловно от допустимите такива. Съдът е приел, че административният орган не е обсъдил по същество относимостта им към настоящия проект, като не е изложил никакви мотиви в тази връзка. Липсата на мотиви /относно представените на л. 148-160 от преписката договор за посредничество № 002/04.03.2015 г. и договор за правно обслужване № 003/4.03.2015 г./ винаги представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като не позволява последващ правораздавателен контрол и е основание за отмяна на издадения административен акт. Административния съд е констатирал, че относно разходи за консултантски услуги, административният орган се е произнесъл, като е определил максимално допустим процент по чл. 32, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9, а именно 5 % от допустимите разходи по проекта. Видно от заявление ИД № 26/04/1/0/00035 от 16.04.2015 г., то е за подпомагане на инвестиция за закупуване на челни товарачи, комбиниран култиватор, дискова брана, надробител, везна, навесна вентилаторна пръскачка, трактори и продълбочител. Съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9, допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на проекта, като част от разходите по ал. 1 не могат да превишават едно на сто от допустимите разходи - за проекти с инвестиции само за земеделска техника и/или разходи по ал. 1, т. 10 - 13. Административният орган, прилагайки разпоредбите на чл. 32, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9, относими към проекти с включени инвестиции за създаване на трайни насаждения и/или строително-монтажни дейности и/или оборудване и/или машини, при наличието на специална разпоредба относно проекти само за закупуване на земеделска техника, е допуснал нарушение на материалния закон, което обаче не може да бъде отстранено в случая с оглед забраната за утежняване положението на обжалващия. Предвид което Административен съд С. град е достигнал до извода, че жалбата ще следва да се отхвърли в частта й относно р. II. т. 1-6 и да се отмени в частта й относно р. II. 7 и 8, като по отношение на нея преписката ще следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което да се изложат мотиви относно посочените по-горе обстоятелства. Така постановеното решение в оспорената част е неправилно и следва да бъде отменено, а преписката - върната на органа за ново произнасяне, поради следното: Настоящия състав намира за основателен релевирания от касационния жалбоподател довод, че процесната заповед страда от липса на мотиви, а административният съд не е съобразил, че в обжалвания административен акт по никакъв начин не е описан начинът на формиране и изчисляване на субсидията, дължимата въз основа на одобрените за финансиране разходи. Видно от оспорения акт, отказът на административния орган за финансиране на заявлението за подпомагане в частта от раздел II, от т. 1 до т. 6, които надвишават одобрените разходи е обоснован на изискванията на разпоредбите на чл. 32, ал. 9 и чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/2015 г. Посочено е че същите са редуцирани на основание надвишаване на определени референтни разходи за актива, в резултат на извършена оценка на основателността на предложенията за финансиране разход. Настоящия състав счита, че в оспорвания раздел на административния акт не са изложени конкретни мотиви - фактически основания. Необходимостта от същите към оспорваната заповед обосновава задължението за яснота какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани. Както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител разходи са над определените референтни разходи. Според ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това означава, че най-малко по преписката е следвало да бъде приложен актът (актовете), с които референтни разходи са определени, както и в оспорената заповед или в документ към административната преписка да бъде направена препратка към определена част от актът (актовете), с които референтни разходи са определени, което очевидно не е сторено. На следващо място, основателен се явява довода на касационния жалбоподател относно направения извод на административен съд относно обстоятелството, че референтните цени се определят и изменят от РА, без да се съгласуват с министъра на земеделието и храните. Това е така, тъй като съгласно чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по чл. 32, ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. Съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г. е посочено, че списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Според съдържанието на последната разпоредба референтните разходи следва да бъдат определени в срок до публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Периода на прием на заявления за подпомагане е определен със заповед № РД 09-213 от 27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, която е публикувана на 27.03.2015 г. и референтните разходи следва да бъдат определени в срок до тази дата. По делото безспорно се установява, че е налице изготвен списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи и е съгласуван от министъра на земеделието и храните с писмо изх. № 13-1803/27.03.2015 г. Списъкът съдържа само изброяване на активите, но не и стойностите на референтните цени. От заключението на съдебната компютърно-техническа експертиза се установява, че е налице промяна на файла, съдържащ списъка на активите земеделска техника, за които са определени референтни цени, т. е. налице е изменение на съгласувания списък, на 21.04.2015 г. Това изменение обаче е следвало да се извърши съобразно процедурата по чл. 32, ал. 10 от Наредба № 9/2015 г., като бъде съгласувано с министъра на земеделието и храните, но не и след публикуване на заповедта за определяне на съответния период за прием на заявления за подпомагане. В случая освен, че липсват данни такова съгласуване да е проведено, но и измененият списък със земеделската техника, за която са определени референтни цени, е публикуван след заповедта за определяне на периода на прием и дори след започването му. Също така следва да бъде отбелязано, че по делото липсват доказателства за основания, наложили намаляването на цените. За пълнота следва извода за допуснато от административния орган нарушение на основни принципи в административното производство - за съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК и за последователност и предвидимост по чл. 13 от същия кодекс, съгласно които административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, и своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Безспорно ДФЗ разполага с правомощието да определи конкретния размер на референтните цени, които ще използва за оценка на основателността на разходите на кандидатите, подали заявления за подпомагане, но това правомощие следва да бъде упражнявано съобразно предвидените законови, подзаконови и вътрешни правила и процедури. Извършването на промени в референтните цени в хода на производството по приемане на заявления за подпомагане и след приемането им, и прилагането на тези намалени цени при произнасянето по подадените заявления, засяга правата и законните интереси на заявителите в по-голяма степен от най-необходимото за целта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК. Процедурата по утвърждаване, съгласуване и публикуване на списъците с активи, дейности и услуги (включително земеделска техника), за които са определени референтни цени, е предвидена така, че да гарантира на участниците в производството, че ще бъдат запознати с конкретните параметри за оценка на заявленията им, което ще им даде възможност да съобразят заявените стойности на разходите с изискванията на Разплащателната агенция. Предвидената възможност за промени в утвърдените списъци на активите, респективно на конкретните референтни цени за тях, не може да бъде упражнявана произволно по начин и време. Недопустимо е при приемане на заявленията да се обявяват едни критерии за оценка, в частност референтни цени, а при произнасянето на административния орган да се прилагат други такива. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че като не е съобразил тези обстоятелства и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу раздел II, от т. 1 до т. 6 от процесната заповед, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази му част, а преписката - върната на органа за ново произнасяне. Предвид изложеното касационната жалба, подадена от "А. А." ООД, като основателна, следва да бъде уважена, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне в таза част, при което или се уважат претендираните разходи или ако те бъдат отказани или намалени, да се изложат конкретни и относими правни и фактически основания за това, позволяващи последващия правораздавателен контрол. По отношение на частната жалба на "А. А." ООД, производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С оглед датата на входираната на 13.04.2017 г. частна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 230 от АПК 7-дневен срок от съобщаването на определението на 7.04.2017 г. видно от приложеното по делото "съобщение", подписана е от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник и като насочена срещу съдебен акт, за който изрично е посочено в закона, че подлежи на обжалване с частна жалба, е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Настоящия състав на ВАС след като прецени наведените в частната жалба доводи приема следното: Постановеното от административния съд определение, е неправилно и само с оглед на това, че законодателят е определил дължимата държавна такса и по основание, и по размер, едва с влизането в сила на изменението на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ, обн. в ДВ, бр. 74/20.09.2016 г., а оттам и внесената от земеделския производител държавна такса по делото, надвишаваща размера, съобразен с действащото правило на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕСИФ, се явява недължимо платена. Производството пред административния орган, приключило с оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", която е обжалвана пред Административен съд - С.-град по административно дело № 1984/2016 г. е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а не е по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) . Затова и държавната такса за първоинстанционното производство е 50 лева съгласно точка 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, а не е определена по чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. Приложимата за случая Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г.), е издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители, а не на основание ЗУСЕСИФ. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за изплащане на финансова помощ. След като по този вид съдебни производства е неотносим размера на претендираната сума и е без значение каква част от исканата финансова помощ е уважена или отказана, то спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Д. аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от последното изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично като без определен материален интерес са посочени административните дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие. Затова като е присъдил на жалбоподателя разноски за държавна такса на визираното основание и размер, АССГ е допуснал нарушение, поради което и решението в тази си обжалвана част имащо характер на определение и последвалото определение от 28.03.2017 г. обективиращо отказ да бъде възстановена недължимо платена сума за държавна такса следва да бъде отменено като неправилно. В тази връзка недължимо внесената държавна такса за образуване на делото пред първата инстанция над сумата 50 (петдесет) лева следва да бъде върната по административен ред от Административния съд, по чиято сметка е внесена сумата. Независимо от този изход на спора, на касационния жалбоподател "А. А." ООД не следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като видно от приложения Договор за правна защита и съдействие № 627 от 8.02.2016 г. по която е договорена сума от 6120 лева с включен ДДС, не е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка" - в конкретния случай е извършено отбелязване на начина на плащане, а именно че "уговорената сума МОЖЕ да бъде заплатена в брой или по банков път...", но доказателства, че сумата е реално платена по един от посочените начини не са представени, поради което претенцията за разноски следва да бъде оставена без уважение. Предвид отмяната на оспорения акт, разноски на ответника за юрисконултско възнаграждение също не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 221, ал. 2, пр. II АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение