Решение № 15150 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2017 г.

Решение № 15150 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, и чл. 119 и чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване./КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. град против решение № 2017/27.03.2017 г. по адм. дело № 6346/2016 г. на Административен съд - С. град. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответникът - П. И. В. от гр. С. изразява в писмен отговор становище за неоснователност на касационното оспорване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2017/27.03.2017 г. по адм. дело № 6346/2016 г. Административен съд - С. град е отменил Решение № 2153-21-173/19.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ С. - град и разпореждане № 5204226760/1 от 18.03.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване " /ПО/ при ТП на НОИ С.-град в частта му относно началната дата на отпуснатата на П. И. В. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е изпратил преписката на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С.- град за издаване на ново разпореждане относно началната дата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. И. В. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. За да постанови този акт, съдът е приел, че административния орган е постановил материално незаконосъобразен контролен акт - т. е. процесните административни решение и разпореждане са засегнати от порока по чл. 146, т. 4 от АПК (противоречие с материално-правни разпоредби), което е основание за тяхната отмяна. Решението е правилно. Спорът между страните касае началната дата на отпуснатата на П. И. В. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е предопределена от тълкуването и прилагането на чл. 9а КСО във връзка с извършено закупуване на осигурителен стаж. По делото е установено, че със заявление вх. № МП-100151/06.01.2016 г. Виденов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил изискуемите документи. Заявлението е подадено при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО (изрично посочена е тази разпоредба в заявлението). Заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) е окомплектовано с документи за осигурителен стаж, сред които и Удостоверение 195/24.09.2004 г., издадено от Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и изрично направено искане за зачитане за осигурителен стаж времето на обучение във ВУЗ след заплащане на осигурителни вноски. С Разпореждане от 16.02.2016 г., длъжностно лице по "ПО" в ТП на НОИ С.-град, Д. "Пенсии" на НОИ е отказало да отпусне лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО - няма навършени 63 години и 10 месеца, съгласно изменението на разпоредбата в Д. в бр. 61/11.08.2015 г. На 08.03.2016 г. жалбоподателят подава възражение против това разпореждане, като посочва, че в заявлението си от 06.01.2016 г. ясно е посочил, че желае да закупи недостигащия му осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО, за времето през което е бил студент, като съответно е приложил документ. Твърди, че в нарушение на чл. 45а, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж не му е било изпратено уведомително писмо за недостигащия му стаж. Прилага и документ за закупен осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 1 от КСО, за 4 години и 8 месеца/ за 56 месеца /, както и Удостоверение № 1051-21-228 от 07.03.2016 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - С. град, с което се удостоверява, че П. И. В. е внесъл осигурителни вноски за осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 1, 2 от КСО за периода от 01.10.1972 г. до 31.05.1977 г., - общ осигурителен стаж за четири години и осем месеца. Осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 1 от КСО са внесени въз основа на удостоверение № 1915/24.09.2004 г., издадено от Университет по архитектура, строителство и геодезия за периода на обучение - от 1972/1973 г. до 1976/1977 г. С разпореждане от 18.03.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ С. - град, на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 26.02.2016 г., - датата на заплащане на осигурителните вноски/на внасяне на осигуровките/ по заявление, подадено на 08.03.2016 г. и при навършена възраст от 63 години и 10 месеца. При осъщественият административен контрол с Решение № 2153-21-173/19.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град е отменено разпореждане № 5204226760/18.03.2016 г. на ръководителя по "ПО" по отношение на определената начална дата и пенсионната преписка е върната на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за определяне на нова начална дата - 22.02.2016 г. - датата на навършване на възрастта по чл. 68 от КСО от 63 години и 10 месеца. Административният съд е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е направил обосновани изводи. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд относно началната дата на отпуснатата на П. И. В. лична пенсия за осигурителен стаж - 06.01.2016 г. - датата на подаване на заявлението за пенсия за осигурителен стаж и възраст, при хипотезата на закупен осигурителен стаж по чл. 9а ал. 1, 2 КСО вр. чл. 9а ал. 4 КСО. Настоящата инстанция обаче не споделя извода на първоинстанционният съд, че към дата 22.12.2015 г., жалбоподателя е придобил право на пенсия за ОСВ - навършил е необходимата възраст от 63 години и 8 месеца и има съответния стаж от 34 години. Безспорно е, че съгласно разпоредбата на § 6б, ал. 2 от ПЗР на КСО през 2015 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 се придобива за мъжете при навършване на възраст от 63 години и 8 месеца и осигурителен стаж от 38 години. От тази гледна точка е вярно, че жалбоподателят е навършил 63 години и 8 месеца на 22.12.2015 г. и има документи за реален осигурителен стаж от 34 години и документ за обучение във ВУЗ, т. е. с достигнати изискуеми се 38 години осигурителен стаж. Преценката на предпоставките за възникване на правото на осигурителен стаж и възраст се прави в годината на подаване на заявлението, разбира се съобразено с актуалната промяна на закона и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. След като се установи, че са налице предпоставките за възникване на правото за осигурителен стаж и възраст се пристъпва към определяне на началната дата от която следва да се отпусне пенсията, като се съобразява с общата разпоредба на чл. 94 от КСО или със специалната разпоредба /ако има такава/ както е в случая на чл. 9а ал. 4 от КСО. Разпоредбата на чл. 9а ал. 4 КСО е специална относно датата на отпускане на пенсията по отношение на общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 КСО, която се намира в Р. П. "Общи правила за пенсии"- Дата на отпускане на пенсията. От това следва, че е приложима специалната норма - Lex specialis, derogat legi generali. Още с подаване на заявлението е поискано отпускане на пенсията- признаване на осигурителен стаж по реда на чл. 9а ал. 1, 2 от КСО. В конкретния случай § 6б, ал. 2 от КСО за 2015 г е неприложим. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - 06.01.2016 г., предпоставките за възникване на правото на пенсия за ОСВ за мъжете през 2016 г са: възраст от 63 години и 10 месеца и осигурителен стаж от 38 години и 2 месеца. Към тази дата - 06.01.2016 г. тези две предпоставки не са били налице за жалбоподателя. Едва към дата 22.02.2016 г. той навършва възраст от 63 години и 10 месеца има документи за реален осигурителен стаж от 34 години и документ за обучение във ВУЗ, т. е. с достигнати изискуеми се 38 години. В конкретния случай изрично още със заявлението от 06.01.2016 г., е поискано закупуване на стаж при хипотезата на чл. 9а ал. 1, 2 от КСО, поради което остава неприложима общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), където изрично е посочено, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че жалбоподателя Виденов е навършил необходимата за пенсиониране на мъжете възраст, през 2015 г. - на 22.12.2015 г. Към тази дата той е на 63 години и 8 месеца и към тази дата има съответното прослужено време, което може да се зачете за осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 КСО/ако е подал заявление/. Съгласно чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, като в чл. 9а ал. 6 се сочи, че за осигурителен стаж по ал. 1 и ал. 2 се зачитат периодите, за които са внесени осигурителни вноски. Без значение е обстоятелството, че жалбоподателят е подал заявлението за отпускане на пенсия за ОСВ в съответния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, окомплектовано с всички необходими документи. Водещо за преценката на началната дата от която следва да се отпусне пенсията е изрично направено искане от жалбоподателя да закупи недостигащия му осигурителен стаж по реда на чл. 9а ал. 1, 2 от КСО и приложения документ от учебното заведение за това, че срокът на обучение е 5 години и че се е дипломирал в съответния ВУЗ. Безспорно установено е, че на жалбоподателя е зачетен този стаж видно от издаденото удостоверение № 1051-21-228 от 07.03.2016 г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - С.- град, с което се удостоверява, че П. В. е внесъл осигурителни вноски за осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 1, 2 от КСО за периода от 01.10.1972 г. до 31.05.1977 г., и за този период има общ осигурителен стаж четири години и осем месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 9а ал. 4 от КСО, (изм., ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), - "в случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски. " Нормата е ясна и недвусмислена, пенсията се отпуска от датата на подаденото заявление, а не от датата на заплащане на дължимите се осигурителни вноски. Заплащането на последните е предпоставка да се отпусне пенсията в хипотезата на ал. 2 на чл. 9а от КСО. С тази изрична разпоредба законодателя е постигнал безпротиворечиво решаване на всички случаи при които е налице предпоставката на чл. 9а ал. 1 и ал. 2 от КСО и следва да се направи преценка за началната дата от която следва да се отпусне пенсията. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон, правилно и обосновано първоинстнационният Административен съд - С.-град ги е отменил. При неустановени касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,