Решение № 382 от 13.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 649/2026 г.

С решение №87/12.05.26 г., постановено от АС-Пловдив /ПАС/, Трети наказателен състав по В.Н.Д.577/25 г., е потвърдена присъда №32/31.10.24 г., постановена от ОС-Пазарджик по Н.Д.1092/23 г., с която подсъдимият Г. И. Г. е оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл.119 вр. чл.18,ал.1 вр.чл.12,ал.2 НК. Отхвърлен е изцяло предявеният от конституирания граждански ищец А. А. Р. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. Недоволен от постановеното решение е останал частният обвинител А. Р., който чрез своя повереник адвокат Л., атакува същото, позовавйки се на незаконосъобразност на съдебните актове и на допуснати нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или директно осъждане от ВКС с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода, както и уважаване на предявения граждански иск. Постъпила е касационна жалба и от другия повереник на частния обвинител А. Р., с позоваване на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Иска се отмяна на решението на ПАС и връщане на делото за ново раглеждане с даване на задължителни указания по реда на чл.355,ал.1 НПК. Постъпило е становище от подсъдимия чрез неговия защитник, в което се оспорва допустимостта на първата жалба и основателността на втората. В съдебно заседание пред ВКС частният обвинител и граждански ищец А. Р., редовно призован, не се явява, нито заявява по някакъв начин поддържа ли жалбата си. Не се явява и неговият повереник адвокат Л.. Адвокат Т. поддържа подаденатаот него жалба с изразените в нея съображения и искания. Прокурорът от ВП намира сезиращите документи за неоснователни. Подсъдимият и неговият защитник молят решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите, аргументите по тях и депозираните искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в светлината на регламента на чл.347 и сл.НПК намира за установено следното: ОБЩИ ПОСТАНОВКИ: Както е известно от повече от четвъртвековното приложение на правилата за касационното производство, ВКС понастоящем е само съд по правото, тъй като процесното разглеждане на делото е първо поред пред него. Това означава, че той се занимава със съдебни грешки по допускане, набиране, проверка, анализ и мотивиране на тезите по доказателствените материали от проверяваните съдилища, довели до съответно извеждане на фактология; подвеждане на последната под вярна правна норма; и накрая- преценка за явна несправедливост на наложеното наказание, когато съответният съдебен акт е осъдителен и инстанцията е приканена по надлежен ред да се произнесе в тази посока. Като съд по правото той не прави преоценка на доказателствената съвкупност, която да бъде обмисляна по нов начин и/или да бъде преценявана нейната достатъчност, обуславяща или не процесното обвинение. Именно поради тази причина необосноваността и недоказаността не се касационни основания, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК. Те са относими към съдилища по фактите и правото, чиято суверенна преценка по фактологията, до която е достигнато по верен докуазателствен път от съда, чийто акт е предмет на разглеждане, не подлежи на собствена ревизия от ВКС. В този смисъл е повече от учудващо защо е допуснато образуване на настоящото касационно производство по жалба на адвокат Л. като повереник на частния обвинител и граждански ищец А. Р.. Съдържанието на същата води до еднозначен извод за разискване на въпроси единствено по същество, като при това едно от финалните искания е тази инстанция да отмени присъдата /въпреки че решението подлежи на разглеждане пред ВКС, то е подминато въобще/ и директно да осъди подсъдимия, като уважи и предявения от А. Р. граждански иск. И най-простият прочит на правомощията на върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела установява невъзможност да се подходи по искания начин при първо редовно разглеждане на делото пред нея, което обстоятелство очевидно не е взето предвид при изготвяне на обсъжданата жалба. Нито съдията-докладчик при ПАС е експлоатирал процедурата по чл.351,ал.5, т.1 НПК, нито пък е налично съответно произнасяне при образуване на касационното производсдтво по повод тази жалба. В крайна сметка този съд намира,че няма процесуален смисъл да я оставя без разглеждане по нарочен начин, тъй като втората жалба, изготвена от адвокат Т., дава възможност за касационно гледане на производството. ПО СЪЩЕСТВОТО НА КАСАЦИОННАТА ПРОЦЕДУРА: Без съмнение предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е решението на ПАС, съгласно разпоредбата на чл.346,т.1 НПК. В същото време, както винаги до момента този съд е заявявал, независимо че ВКС се произнася по допустимите пред него доводи, очертани от дължимия формат на касационното производство, той следи със и без поставени възражения за това, дали в хода на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, водещи до обезателна отмяна на съответния съдебен акт и необходимост от връщане на делото за ново разглеждане. И няма как да бъде иначе, доколкото разглеждане на съществото в рамките на касационен преглед, може да бъде осъществено единствено ако е налице валидно произнасяне от долустоящите съдилища. Както неведнъж е заявявано, теорията, а и съдебната практика са категорични, че ако се счете за допуснат съществен процедурен порок от категорията на абсолютните, се приема, че същият не може да бъде преодолян от касационната инстанция. В този случай изначално законодателят е намерил, че самият факт на нарушението е достатъчен за отмяна на атакувания съдебен акт от една страна, а от друга- че по правило се извежда незаконосъобразност на същия без необходимост да се обмислят аргументи по съществото на производството в дължимия формат на касационната проверка. Казаното, отнесено към процесното дело, установява следното: Видно от обвинителния акт, на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.119 НК. Според санкционната част на посочената наказателноправна норма визираното наказание е лишаване от свобода до пет години. Това от своя страна указва, че законният състав, който би трябвало да разгледа делото като първа инстанция, е такъв по чл.28,ал.1,т.1 НПК-един съдия. Цитираното обстоятелство не е събразено още при изготвяне на разпореждане №1057/19.12.23 г.от съдията-докладчик, който в същото е указал да се определят на случаен принцип двама съдебни заседатели, както е и сторено. Първоинстанционното съдебно производство е протекло изцяло в състав:съдия и двама съдебни заседатели. Никоя страна никога не е направила възражение за незаконен състав. Не е направен подобен довод и пред втората инстанция- било от представителя на прокуратурата, изготвил въззивен протест, било от частния обвинител и граждански ищец в неговата въззивна жалба. Въззивният съд от своя страна не е обърнал внимание на посоченото изключително тежко процесуално неблагополучие и е задълбочил същото, вместо да го разреши. Атакуващата пред ВКС страна не се позовава на обсъждания факт, който без съмнение би я ползвал с оглед необходимост от отмяна на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС никоя страна не повдига този въпрос, което би било простимо само за подсъдимия и защитата, защото тях ги устройва оправдателният съдебен акт. Очевидно при така изложените обстоятелства настоящият съд е единственият, който съзира постановяване на присъдата от състав, несхождащ се с указания в процесуалния закон такъв. А както е известно „незаконен е всеки съдебен състав, различен от този, който е предвиден от процесуалните норми към момента на разглеждане на делото, както и различния от постановилия присъдата състав. Отклонението от тези изисквания…има във всички случаи за последица отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. За това нарушение съдът има задължение да следи служебно, без да е сезиран с изрични доводи от страните“-решение №295/12.12.17 г.,постановено от ВКС,2 н.о.по К.Н.Д.842/17 г. Няма никакво значение дали става дума за оправдателна присъда или не, тъй като всеки съдебен акт трябва да бъде постановен от законен състав. В конкретния случай при това, доколкото касационната инстанция е сезирана по някакъв начин, е длъжна да подходи към изправяне на обсъждания тежък процесуален дефект на производството по един единствен начин- с отмяна на решението на въззивния съд и присъдата на ОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг първостепенен състав, който да бъде определен в съответствие с нормата на чл.28,ал.1,т.1 НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.3 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение