Решение № 4231 от 4.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници, подадена чрез процесуален представител, против решение 271 от 31.03.2021г., постановено по адм. д. 1128/2020г. по описа на Административен съд София-област, в осъдителната му част, с която агенцията е осъдена да заплати на Й. Йорданова-Лазарова сумата от 600 лв - обезщетение за имуществени вреди - сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване на наказателно постановление 316/2018г., издадено от заместник началника на Митница Столична и сумата от 500 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от отмененото наказателно постановление, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.12.2019г. до окончателното изплащане. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. По същество твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и твърдяните вреди. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира разноски. Ответната страна Й. Йорданова-Лазарова, чрез процесуалния си представител, с писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С обжалваната част на посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Агенция Митници е осъдена да заплати на Й. Йорданова-Лазарова сумата от 600 лв - обезщетение за имуществени вреди - сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване на наказателно постановление 316/2018г., издадено от заместник началника на Митница Столична и сумата от 500 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от отмененото наказателно постановление, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.12.2019г. до окончателното изплащане. Административният съд е приел, че по отношение на посочените претенции са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на Сметната палата отменено наказателно постановление, претърпени имуществени и неимуществени вреди и причинна връзка между вредите и отменения акт. Тези изводи съдът е формирал на база представените писмени доказателства, включително за основанието и размера на изплатеното адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, както и въз основа на свидетелски показания. Решението е правилно в частта, в която са уважени исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и лихви върху тях. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. Не се установява обаче настъпването на твърдяните неимуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с издаденото наказателно постановление, още по-малко в присъдения размер. Началото на административно-наказателното производство се поставя със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение. В случая АУАН е съставен на 10.04.2018г. От свидетелските показания, а и от обясненията на ответницата по касация се установява, че нейните неприятни емоционални преживявания датират от извършената на 15.12.2017г. от служители на МВР проверка по повод анонимен сигнал за съхраняване в дома на ответницата на големи количества алкохол без бандерол, като по време на проверката действително алкохол е бил иззет. Отмяната на наказателното постановление от съда е по съображения, че алкохолът не бил на ответницата по касация, а на нейния съпруг, както и че за ракията впоследствие били представени доказателства за платен акциз. От самите обяснения на ищцата в първоинстанционното производство става ясно, че тя е притеснена от полицейската проверка и от реакциите на нейните съседи по повод тази проверка; в резултат на проверката у ищцата се формирало субективното усещане, че ще бъде арестувана и съмнение, че действително е извършила закононарушение, което действително силно я е притеснило. Това субективно усещане обаче, първо, не кореспондира с обективните данни по делото, че ракията е притежавана и съхранявана законосъобразно, и второ, не е свързано с административно-наказателното производство, а с полицейската проверка, с изявлението на полицаите, че ще обърнат къщата и с повишената чувствителност на Й. Лазарова, посочена и от свидетелите. Отново самата ищца пояснява, че митничари е видяла за пръв път, когато отишла да и връчат акта за установяване на административно нарушение, пет месеца след извършената полицейска проверка и възникване на негативните емоционални усещания. Представената медицинска документация датира от 2020г 2021г. и не може да бъде отнесена, при липса на медицинско заключение в тази връзка, към административно-наказателното производство, което е приключило със съставяне на наказателното постановление през 2018г. Показанията на свидетелката Стефанова са противоречиви по отношение на това кога и по какви причини Й. Лазарова е посещавала Бърза помощ първо заявява, че не си спомня да я е идвала на работното и място в определен период, после твърди обратното. Освен това с отмененото наказателното постановление е наложена глоба в минимален размер, което изключва мащаба и продължителността на психологическите последици, които се твърди да е претърпяла ответницата по касация, Установено е, че тя е имала негативни субективни усещания и след приключване на административно-наказателното производство, включително, след като ракията е била върната. Освен преживения психически дискомфорт, не се установяват твърденията, посочени в исковата молба за неимуществени вреди, изразяващи се в посегателство върху честта, достойнството и доброто име на ответницата и това на семейството и, компрометиране на авторитета и, унижения, разколебаване на вярата и в правовия ред на държавата, пълното и отчаяние от дейността на контролните органи в страната, и то причинени от действия на органи и длъжностни лица на касатора. Тези твърдения не съответстват и на обективно установените факти във връзка с начина на водене на административно-наказателното производство, неговата продължителност и неговата тежест. Предвид всички тези обстоятелства касационната инстанция счита, че породените у Й. Лазарова притеснения не са предизвикани от административно-наказателното производство, което е проведено и приключено в рамките на по-малко от шест месеца, като наложеното административно наказание е минимално в предвидените от закона рамки. Касаторът не носи отговорност за действията на органите и длъжностните лица, извършили полицейската проверка, с която основно е свързан интензитетът на преживяванията на ответницата към месец декември 2017г. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила в частта за присъдените имуществени вреди и отменено в частта за присъдените неимуществени вреди. Предвид този изход от спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 46 лв, на основание чл. 10, ал.4 ЗОДОВ. Ответницата не претендира разноски, поради което такива не и се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение